За юни в ЕС са отчетени 425 опасни храни
Семена, ядки и подправки с произход от Китай, Индия и Турция са сред най-често засичаните замърсени храни в Европа. Само за месец юни чрез системата за бързо предупреждение RASFF в ЕС са подадени 425 нотификации за опасни продукти. От тях 20 са за фуражи, 7 – за материали, които влизат в контакт с храни, а останалите 397 – за храни, заяви за АГРО ТВ Невена Петрова, зам.-директор на Центъра за оценка на риска по хранителната верига.
Какво отчита RASFF?
„Когато една храна бъде идентифицирана като опасна, всички държави членки се информират едновременно, за да могат да предприемат незабавни мерки. Системата осигурява и проследимост – знае се във всеки момент къде се намира стоката и какво се случва с нея“, обяснява Петрова.
Най-честите проблеми се откриват при зърнени култури, ядки и семена, където се засичат биологични замърсители – листерия и ешерихия коли. При плодовете и зеленчуците най-често става дума за остатъчни пестициди.
Фуражи и замърсители
При фуражите тенденцията е сходна – основно биологични замърсители и микотоксини. По-рядко се откриват остатъци от препарати за растителна защита.
Сериозен проблем се оказва съхранението и транспортът. „Замърсители като тефлонови частици, микропластмаси и въглеводороди могат да попаднат в храната чрез опаковки, мастила и рециклирани материали. Те мигрират и веднъж попаднали в организма, не се изхвърлят“, предупреждава експертът.
Дори стъклени опаковки не са гаранция – според проучване на Френската агенция за безопасност на храните микропластмаси са открити и в напитки, съхранявани в стъклени бутилки, заради миграция от капачките.
Пчели, пестициди и ГМО
По отношение на масовата смъртност при пчелите, данните показват, че основната причина остава вароатозата. „При нас няма официална информация за загуби вследствие на пестициди. Разбира се, теоретично могат да имат такъв ефект, но при правилна употреба и спазване на уведомителните процедури рискът за пчелите е минимален“, казва Петрова.
Центърът провежда и проучване за влиянието на ГМО културите върху пчелите. „Има данни, че в райони с ГМО слънчоглед добивите на мед намаляват, макар че пчелите продължават да посещават растенията. Това означава, че нектарът и прашецът не са достатъчни за производство“, пояснява тя.
Кампании и приоритети
От пролетта Центърът провежда и информационна кампания във „Фейсбук“ – „ЦОРХВ ви съветва“, където дава актуални препоръки по растителна защита и безопасност на храните.
По време на годишната научна конференция, проведена през май под мотото „Силата на науката за безопасно бъдеще“, експертите обсъдиха теми като ГМО, ултрапреработени храни и вредни добавки. „ГМО културите остават забранени за отглеждане у нас. Обществото има негативно отношение, основно заради неизвестностите около влиянието им върху околната среда“, коментира Петрова.
Приоритетите на Центъра са ясни – превенция на рисковете по цялата хранителна верига чрез научни оценки, актуални становища и препоръки за по-безопасна храна.
