Българският мед на външния пазар се използва като елексир и се смесва при преработка с други по-нискокачествени продукти
България изнася на външните пазари половината от меда, който произвежда. Основен проблем в реализацията на продукцията обаче е употребата на антибиотици, изкуствени подсладители и различен вид други примеси, които са забранени на европейските пчелари. В страната има около 12 регистрирани износители на пчелен мед, който се реализира в страни като Германия, Гърция, Полша, САЩ, Испания, Италия и др. Качеството остава все още въпросителна пред българските производители, тъй като липсата на подпомагане от страна на държавата кара голяма част от пчеларите да се стремят да добиват голямо количество въпреки ниската цена, на която продават.
Потенциалът
Около 50 хиляди български пчелари обуздават жилещите насекоми в близо 460 хил. кошера. През последните няколко години средно на всеки 12 месеца ръстът в интереса към производството на мед, който отбелязват професионалните организации, е до 1 на сто. За сметка на това с малко повече нараства броят на пчелните семейства, които произвеждат сладкия елексир. Според проф. Кънчо Кънчев от Националния браншови пчеларски съюз в страната има условия кошерите да достигнат около 800 хил. броя. В България има достатъчно нектарни ресурси, които да осигурят суровината за преработка от животинките, смята проф. Кънчев. Отглеждането на повече от това количество кошери ще предизвика самоизяждане на пчелните семейства, категоричен е Кънчо Кънчев, защото у нас няма достатъчно медоносна растителност за изхранването им. Тези пчели могат да произведат двойно повече мед за стоковия фонд в сравнение със сегашните количества, смятат представители на бизнеса. Развитието на пазара на пчелни продукти означава и увеличаване на броя на специалистите в тази сфера. От Националния браншови пчеларски съюз организират по различни програми обучение на безработни, млади хора и пенсионери, както и работещи граждани. Възможност за развитие предоставя и въвеждането на съвременните практики за работа в областта на отглеждането на пчели. Развитите страни практикуват пчеларство, в което активно е участието на модерните техники и технологии на работа. Така на практика може да се достигне чрез 10-20 кошера да се отглеждат от 200 до 300 пчелни семейства едновременно. Допустимата механизация на труда е в машини за разпечатване на питите, центрофуга за меда, използваща електричество, както и возене на паша на пчелните семейства от едно място на друго.
Забраните и ефектът
От началото на 2003 г. министъра на земеделието подписа заповед за пълна забрана на употреба на антибиотици, сулфонамиди и други химически вещества за лечение и профилактика на болестите по пчелите. Тази забрана включва и неупотребата на захар и други подсладители за подхранване на пчелните семейства по време на медосбора. За съжаление обаче българските производители често прилагат профилактично лекарства за борба с американския и европейския гнилец, акароза и др. България е втората страна освен Унгария, които имат забрана за употреба на такива вещества при отглеждането на пчелините в Европа. Според Василена Илиева, която се занимава с износ на пчелни продукти, основен проблем в българския мед е наличието на такива вещества в партидите за износ. Според нея конфискацията на получените количества сладък елексир с остатъчни лекарства ще реши проблема с некоректните производители. Мярка, която ще ограничи неправилното производство на меда е и забраната за износ на какъвто и да е друг мед, освен натуралния, допълни Илиева. Сред пазарните проблеми пред българския мед е и "фалшифицирането" му, казва проф. Кънчо Кънчев. Това основно се прави чрез поставянето на подсладители в кошерите и пчелите се хранят с него в активния им сезон, вместо да събират нектар от растенията. Това най-често става със захар, фруктоза или изосоид, допълва той. Поради наличието на такива вещества или лекарства половината от произведената през м. г. продукция, предназначена за износ, застоява в складове, казва Василена Илиева. Статистиката сочи, че най-големият производител на мед в света - Китай, който добива около 200 хил. тона годишно през 2001 г. официално получи забрана за внос в Европейския съюз, поради наличието на такива опасни остатъци.
Производството
През последните години производството на пчелен мед у нас трайно се увеличава с нарастването на интереса от страна на българите към отглеждането на пчелни семейства. В страната ни се произвежда богато разнообразие от мед поради климатичните условия и растителността. У нас има монофлорен, полифлорен и манов мед. Най-търсения на пазара е събираният от много различни медоносни растения. През 2003 г. бе отбелязан ръст от 3 на сто в общото предлагане на сладкия екстракт в страната, като то достигна до близо 10 хил. тона. Повишението на производството на пчелен мед в България достигна до над 13 на сто спрямо предишната година, а отчетеното количеството на събрания мед е 8500 тона. Увеличението във вътрешната продуктивност доведе до спад във вноса на продукта с около 12 на сто, като общото количество на импорта се оценява на 35 тона. Минимални количества мед преминават нашата граница с чужд етикет, а основен дял от "вноса менте" представлява част от меда, който страната ни изнася за външните пазари, но се връща обратно, като най-често той се спира в безмитните зони на границата. Крайният продукт остава там, докато някой не прояви интерес да го вкара в търговската мрежа. В края на годината този мед се отчита като внос, тъй като не се намира на територията на страната. Така реалният чужд мед, който достига до нашия пазар представлява около 1-2 на сто от преминалия границата. Сред най-медоносните райони в страната се нареждат областите Плевен, Ловеч, Велико Търново, Добрич, Стара Загора, Бургас, Шумен, Хасково, а в най-добрите райони се добива над 600 тона.
Цените
Стойността на българската продукция в сравнение с чуждата стока е по-висока поради добрите качества на естествения мед, произвеждан у нас, обяснява Василена Илиева. Килограм от сладкото вещество се продава зад граница за около 3-4 евро. Изкупната стойност на меда от производителите обаче не надвишава 2.80 лв. за същото количество, допълни тя. Българският мед на външния пазар се използва като елексир и се смесва при преработка с други по-нискокачествени продукти. Това се прави поради добрите показатели на нашата продукция. Един от най-важните фактори за оценка на меда е водното му съдържание. В българския продукт това съдържание е от 16 до 18 на сто, докато при меда, преработван от Аржентина, Мексико или Китай достига до 22-24 на сто. Тенденцията на световните пазари е за увеличаване на продажбите на български мед, прогнозира Василена Илиева, въпреки конкуренцията на целогодишните производители и ниската цена, която привлича клиентите. В търговските обекти у нас все по-често се забелязват продукти, на чийто етикети е поставено наименованието мед, но техният състав показва съдържание на подсладители и различни изкуствени аромати. По лавиците на магазините може да се намери боров, розов, портокалов и други видове мед на цени, които подбиват стойностите на естествения продукт.
Държавната помощ
Участието на държавата чрез Министерство на земеделието и горите трябва да бъде засилено в насока на подпомагане както на родните производители, така и на експорта на стоката. Според проф. Кънчо Кънчев трябва да има дотиране на пчеларството и с финансови стимули да се насърчава и качествената продукция. Ако се подпомагат с 0.50 лв. или 1 лв. на килограм, тогава всеки производител ще се стреми да произведе добра продукция без да влага подсладители или лекарствени средства, препоръчва проф. Кънчев. Производителите смятат, че разумната субсидия, която може да бъде приложена в България, е около 40 лв. на пчелно семейство. Те могат да бъдат давани и под формата на инвентар, лекарства или помощни средства за отглеждането на пчелините. За сравнение в Словения за всеки кошер се дават по 35 евро годишно. И според износителите на пчелен мед е важно да има субсидии за експорт на продукцията поради високите разходи за анализ и сертифициране на всяка партида, която напуска страната. Средните разходи за подготовка на документите за всеки 20 тона мед, оформени като отделна партида, фирмите харчат най-малко 2000 лв. В България има лаборатория, която прави анализи на съдържанието на изнасяния мед, но все още не е акредитирана и резултатите от нея не се признават зад граница, оплакват се износители.
Държавен фонд "Земеделие" и програма САПАРД са разработили няколко кредитни линии в областта на пчеларството за 2004 г. Фонд "Земеделие" се отпуска безвъзмездно по 18 лв. за пчелно семейство по линия за изхранване на основните стада от Националния генофонд. За създаването и възстановяването на пчелини пък се отпускат инвестиционни кредити с гратисни периоди, а по линията на капиталовите помощи от фонда се дават по 10 лв. за създаването на един пчелин. По САПАРД пък са възможни инвестиции в пчеларството по мярка 3 "Развитие и диверсификация на икономическите дейности, създаване на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи". Планираните проекти, които да бъдат реализирани до 2006 г. с помощта на САПАРД са около 700. Досега успелите са едва 10 на сто./biznes-vesti.net
