България трябва да разбере ценността на отпадъците
На петото издание Софийския икономически форум експерти, сред които Юлиан Попов, Борислав Малинов, Моника Станишева, Евелина Цилева и Вангелис Карамидзиос, обсъдиха предизвикателствата, ползите и необходимите стъпки за преход към кръгова икономика и устойчиво развитие.
Кръговата икономика е сложен и многопластов процес, заяви Юлиан Попов, министър на околната среда и водите на България (2023–2024). Според него кръговата икономика обхваща целия икономически цикъл, а дизайнът на продуктите е от съществено значение. Той подчерта, че трябва да се създават продукти, които могат да бъдат използвани повторно, рециклирани и поправяни – трите ключови стълба на кръговата икономика. Попов отбеляза също, че темата вече не е изцяло в ръцете на политиците, а е обект на международна конкуренция. „България трябва да разбере ценността на отпадъците. Нашата страна е зарината с отпадъци, защото не осъзнаваме тяхната стойност“, добави той.
Борислав Малинов, председател на Управителния съвет на Българската асоциация за рециклиране, отбеляза, че кръговата икономика е полезен модел, който позволява суровините да останат част от производствения процес за дълго време. Той изтъкна, че в България на сметищата ежегодно се изхвърлят около 2 милиарда тона отпадъци, включително опасни, които замърсяват околната среда. Малинов посочи, че тези отпадъци представляват изхвърлена енергия, която не се оползотворява. Той подчерта важността на дизайна на продуктите, който трябва да позволява „прераждане“ на всяка част. Според него, отпадъците в България могат да се превърнат в ресурс чрез стимули за „зеления“ бизнес, включително данъчни облекчения за рециклиращите компании и програми за зелени стартъпи. Малинов предложи въвеждане на продуктови такси за повече категории продукти, като текстил, лекарства, антифриз и други.
Моника Станишева, основател на Форума за зеления преход и член на Европейския консултативен съвет по иновации, подчерта, че кръговата икономика може да бъде водеща инициатива за постигане на целите за устойчиво развитие. Тя даде пример с доклад на Фондация „Елън Макартър“, според който прилагането на принципите на кръговата икономика в сектори като цимент, алуминий, храни и отпадъци може да намали въглеродните емисии с 9,3 милиарда тона, като същевременно генерира до 1,8 трилиона евро за европейската икономика. Тя отбеляза, че в момента само 7,2% от световната икономика използва принципите на кръговата икономика. „Трябва да се действа бързо и решително“, подчерта Станишева.
Евелина Цилева, председател на НПО „Повече жени във властта“, акцентира върху социалния аспект на кръговата икономика, в който жените играят водеща роля. Тя отбеляза, че успешният преход към кръгова икономика изисква колективен интерес и инвестиции в устойчиви икономики. Жените заемат ключови позиции в много водещи компании и тяхната роля в социалното измерение на промяната е значителна.
Вангелис Карамидзиос, председател на Гръцката агенция за рециклиране, подчерта необходимостта от преход към устойчиво развитие. Той посочи, че в Гърция са предприети значителни стъпки в тази насока, включително създаването на електронен регистър на отпадъците. Според него предизвикателствата, свързани с кръговата икономика, изискват координирани усилия и прилагане на добри практики за постигане на устойчив растеж.
