Най-общия извод който може да се направи, е че са заложени основите на една добра реколта, което се базира на навременната и качествена сеитба, добре провежданите полски работи
Състояние на есенните култури от извършено извадково 10%-но обследване на есенниците за периода 31 март – 4 април 2008 г. от Главна дирекция "Земеделие и гори" и дирекция "Аграрно развитие" към МЗП.
При извършване на обследването на посевите е констатирано, че есенниците до момента се развиват много добре, благодарение на подходящите агрометеорологични условия, както през есента на 2007 г., а така също и през зимата и началото на пролетта на 2008 г. Няма засегнати площи в резултат на тежки природно-климатични условия или от масово намножаване на вредители. Посевите са във фенофази на братене/начало на вретенене.
Падналите валежи през есенно-зимния период създадоха възможност да се възстанови нарушенияг воден баланс в почвата след сушата през лятото на 2007 г. Относително подходящите климатични условия създадоха условия за навременно извършване на есенните мероприятия по прибирането на пролетниците и подготовка на сеитбата на есенниците, спомогнаха за доброто развитие на посевите, засети в агротехнологичните срокове. Наднормените температури в средата на декември удължиха вегетацията на житните култури и посевите навлязоха масово във фаза "братене". Засетите по-късно през ноември-декември посеви презимуваха във фаза 1-3-и лист, като наличието на снежна покривка ги предпази от измръзвания.
Последвалите типично зимни условия с ниски температури и снеговалежи през януари преустановиха вегетацията и те преминаха в състояние на покой. Зимните климатични условия и фазата на развитие на културите благоприятстваха успешното презимуване на културите.
Рязкото понижение на температурите в края на втората десетдневка на февруари и последвалото рязко затопляне в края на месеца бяха критични за по-късно засетите посеви. Ниските отрицателни температури до –15 и –20 °С, наблюдавани през месец февруари, причиниха замръзване на повърхностния почвен слой на полетата без снежна покривка, които поставиха на изпитание студоустойчивостта на зимните житни култури, но съществени повреди на посевите не са отчетени.
Благодарение на изобилното овлажнение, през есента и началото на зимата, почвените запаси до ранна пролет /в някои райони/ бяха близко до пределната почвена влагоемност /ППВ/. През месеците февруари и март валежите бяха под нормата. На някои места в Централен южен, Югоизточен и Централен северен райони състоянието на почвата се определяше от недостатъчните и неравномерно разпределени валежи. Въпреки поднормените валежи, съдържанието на влага в горните и по-дълбоките почвени слоеве остана добра за сезона, в следствие на обилното влагонатрупване. На някои места, влагата в повърхностния слой на почвата беше критична по отношение на фенофазите на развитие на пшеницата и ечемика. Ситуацията се подобри в края на обследването на посевите, когато над цялата страна заваля дъжд.
През третото десетдневие на февруари настъпилото съществено повишение на температурите доведе до рязка промяна в агрометеорологичните условия. До края на март задържалото се топло за сезона време с максимални температури на места до 22–25 °С възобнови и ускори вегетацията при пшеницата и ечемика. Зимните посеви се намираха основно във фази на развитие "братене/начало на вретенене".
Сравнително сухото време през месеците февруари и март, спомогнаха за провеждането на сезонните работи на полето по-рано от обичайното.
Според резултатите от обследването, оценката за състоянието на посевите е добра до много добра на 88% при пшеницата и при ечемика на 79%. Средно е състоянието на пшеницата на 11,1% от площите и 19,7% на ечемика. Поради ранното развитие на културите и липсата на зимни повреди по растенията, много е нисък процентът на площите с незадоволително състояние съответно 0,9 и 1,4%. Отчетените разорани площи от 247 дка при пшеницата се дължат основно на късната сеитба, а там където е имало частични повреди от измръзване, площите са рано подсети с ечемик. Като цяло, посевите са оптимално гарнирани, изравнени по височина, в добро физиологично състояние. Сравнявайки резултатите от обследването до момента с тези от предходната година, стойностите на показателите и физиологичното състояние на растенията се покриват напълно и за двете години.
Подхранени с минерални торове при пшеницата са 95,6% и при ечемика – 89,2% от обследваните площи.
Наблюдава се заплевеляване с ефемери, житни и пролетни широколистни плевели. Интензивно се извежда борбата с плевелите с хербициди, основно срещу широколистните плевели, като са третирани 38,9% от площите на пшеницата и 42,6% на ечемика. Заплевеляването с житни плевели продължава да бъде проблем на много места в страната, където се подценява есенното третиране на площите.
Фитосанитарното състояние на обследваните посеви се определя като много добро.
В посевите се наблюдава начало на появата на някои болести като септориоза и брашнеста мана, но поради хладното време тяхното развитие се задържа. Установена е появата на обикновена житна пиявица, житни мухи, мишевидни гризачи и други. Развитието на неприятелите е под прага на икономическа вредност като при необходимост се провежда борба.
Агроклиматичните условия през зимно-пролетния период бяха подходящи за развитието на есенниците. Най-общия извод който може да се направи, е че са заложени основите на една добра реколта, което се базира на навременната и качествена сеитба, добре провежданите полски работи /подхранване на посевите, борбата с плевелите и др./.
