Семейство Петрови избират селото пред големия град
Десислава и Петър Петрови са семейство, което съзнателно избира да напусне града и да се установи в село Гълъбинци, област Ямбол. Тя е родом от Велинград, а той – от Стара Загора. Заедно решават, че най-здравословният живот за техните деца е именно на село, в близост до природата. Така хобито им да отглеждат зеленчуци за лична консумация прераства в пълноценен семеен бизнес.
Днес, девет години по-късно, те отглеждат домати, краставици, патладжан, тиквички, кейл, пипер и още десетки култури върху площ от 10 декара. Производството им е организирано така, че да дава резултати през цялата година.
Работа в мрежа от съмишленици
„Най-голямата трудност винаги е липсата на работна ръка“, споделя Десислава Петрова. „Затова сме създали нещо като кооператив от 5-6 производители – помагаме си взаимно. Ако днес аз садя един декар домати, съсед от селото, който също е в кооператива, идва да помага. Така се справяме. Истината е, че масово никой не иска да работи.“
Селото обаче се развива. Много млади семейства са се заселили в Гълъбинци и работят във фермите си, някои – и на други места, защото изцяло да се изхранваш от земеделие не е лесно.
„Гледаме да помагаме и на новодошлите. Това е най-добрият подход – да се създаде общност, в която хората се подкрепят и знаят какво правят.“
От една оранжерия с мотика до 40 култури
„Когато започнахме преди девет години, бяхме четирима души с една мотика и никакъв опит. Сварихме една оранжерия и така тръгна всичко. Сега вече имаме около 40 вида различни зеленчуци и билки. Можем и още, но просто няма хора“, казва Десислава.
Градините им са пълни през всички 12 месеца в годината. Залагат на сеитбооборот и застъпване на културите, така че винаги да имат прясна продукция за предлагане. „Сега например махаме едната краставица, за да засадим по-късна. Така оставаме близо до клиента – каквато е идеята на фермерските пазари.“
Стари сортове и семена със сантимент
Семейството обръща особено внимание на семената. Събират собствени, като приоритизират стари сортове. „Първите домати, които излизат, не ги продаваме – събираме си семената. Преди години изгубихме подарен сорт 'Новостар' и оттогава внимаваме. Благодарим на всички хора, които ни изпращат стари сортове – всяка година засаждаме нещо ново, добавено от някого.“
Екологично земеделие, доколкото природата позволява
„Производството ни е екологично чисто – доколкото това е възможно. Не можем да влияем на дъждовете, а понякога падат кафяви дъждове, както преди два месеца. Но искам детето ми да влезе в градината, да откъсне краставица или морков и да го изяде с удоволствие и без страх.“
Достъп до програми – чак сега
„От девет години сме производители, а едва сега за първи път кандидатстваме по програма. Дали ще ни одобрят – предстои да видим. Но според нас държавата трябва да дава повече възможности на малките фермери. Искахме да започнем да правим буркани – консерви, но се оказа, че трябва да открием цех, за да произведем дори 500 буркана. Това са неща, в които държавата може да помогне, за да може производителят да допринася и за себе си, и за обществото.“
