Зърнопроизводството в Бургаско: между климата, икономиката и човешкия фактор
В Югоизточна България, в района на Средец, Радина Маринчева – земеделски производител, отглежда около 5000 декара със зърнени, маслодайни и етеричномаслени култури. Макар и със среден мащаб на фона на големите зърнопроизводители в страната, нейното стопанство е изправено пред същите предизвикателства, които тормозят целия сектор: климатични аномалии, нестабилен пазар и остър недостиг на работна ръка.
Засушаване и липса на поливни системи
Климатът в района е станал изключително неблагоприятен за земеделие. Водните ресурси са критично намалели – реки пресъхват, а съществуващата инфраструктура за напояване, изградена в миналото, е напълно разрушена. „Поливно земеделие в момента е невъзможно. Останала ни е само молитвата и умелият избор на устойчиви култури,“ споделя Маринчева.
Технологично, стопанството не прилага конвенционална оран. Използват се щадящи обработки с минимално вмешателство, за да се запази влагата в почвата и да се оползотворят растителните остатъци. Въпреки интереса към No-Till технологиите, практическите резултати за региона все още не са убедителни.
Високи разходи, ниска предвидимост
Скъпите торове, препарати, горива и ренти натоварват сериозно производствената себестойност. На този фон, пазарът остава изключително непредвидим. Цените на зърното са нестабилни, а липсата на сигурност при реализацията на продукцията затруднява всякакво планиране. „Работим с резервите от минали години, но това не е устойчив модел“, казва производителката.
По думите ѝ, инвестициите в нови технологии могат да намалят себестойността, но без ясна възвръщаемост и пазарна стабилност, те остават трудно постижими.
Фалити и съкращаване на дейността
Радина Маринчева потвърждава тенденцията към закриване на стопанства – само в нейната община три земеделски производители са прекратили дейност през последната година. Причините са комбинация от икономически натиск и липса на кадри. Много от останалите фермери вече обмислят свиване на площите и ограничаване на дейността.
Недостиг на кадри: „Няма кой да кара трактора“
Изненадващ за мнозина, но реален проблем в зърнопроизводството е недостигът на работна ръка. Въпреки доброто заплащане, нова техника и легализирана структура, няма достатъчно желаещи да работят в сектора. „Хората отказват да работят в земеделието. Смятат го за непристойно. А младежите често идват неподготвени, без реални умения и с нереалистични очаквания“, споделя още Радина.
Много стопани вече търсят кадри от чужбина – основно от Централна Азия. Причината е не само в трудността да се намерят подготвени специалисти, но и в липсата на мотивация сред местното население.
Обезлюдяване и системна липса на визия
Проблемите се задълбочават от обезлюдяването на селските райони и липсата на образователна приемственост. Земеделските училища не успяват да задържат интереса на учениците в сектора. Въпреки усилията на Министерството на образованието чрез дуалното обучение, престижът на професията е в сериозен упадък.
Нужна е обща стратегия
Маринчева е убедена, че без обединение в сектора и ясна национална стратегия, проблемите само ще се задълбочават. „Земеделието е система. Когато един сектор страда, това се отразява на целия хранителен цикъл – от фуражите, през животновъдството, до крайния потребител. Ако не седнем всички заедно – отрасъл по отрасъл – и не изградим обща визия, няма как да говорим за устойчиво развитие.“
Според нея, липсата на координация и солидарност между различните браншове подкопава възможността за реална промяна. А времето за такава промяна изтича.
