Опростени изисквания за държавите членки, без нови задължения за земеделци и лесовъди
Обща цел: здрави почви в ЕС до 2050 г.
Създаване на публичен списък с потенциално замърсени почви във всички държави от ЕС
Опростени изисквания за държавите членки, без нови задължения за земеделци и лесовъди
60–70% от почвите в ЕС са в нездравословно състояние
ЕС предприема решителна стъпка към възстановяване и опазване на почвеното здраве. Ново неформално споразумение между Европейския парламент и Съвета ще гарантира ефективен мониторинг на почвите във всички държави от ЕС и ще предоставя по-добра подкрепа за земеделските стопани.
Европейски закон за мониторинг на почвите: напредък към "нулево замърсяване"
Представители на Парламента и Съвета постигнаха предварително политическо споразумение по предложението на Европейската комисия за нов Закон за мониторинг на почвите. Основната цел е постигане на здрави почви в целия ЕС до 2050 г., като част от по-широката стратегия на Съюза за "нулево замърсяване". Законът предвижда изграждане на хармонизирана рамка за наблюдение на почвеното състояние на територията на ЕС.
Какво предвижда новото законодателство?
Задължения на държавите членки
Страните от ЕС ще трябва да наблюдават и оценяват здравето на почвите на своята територия, използвайки общи почвени дескриптори. Те ще отразяват физическите, химичните и биологичните характеристики на почвите. Ще се прилага общоевропейска методология за вземане на проби, като държавите ще могат да използват и свои съществуващи национални кампании.
Комисията ще подкрепя процеса чрез разширяване на инициативата LUCAS Soils, като предоставя финансова и техническа помощ.
Гъвкавост и устойчиви цели
Националните правителства ще определят необвързващи цели за подобряване на почвеното здраве, съобразени с местните условия и нива на деградация. Това ще позволи гъвкавост, съобразена със спецификата на всяка страна.
Без нови задължения за земеделци и лесовъди
Новата директива не налага допълнителни административни или финансови тежести върху земеделските стопани и лесовъдите. Вместо това, държавите членки ще бъдат задължени да ги подпомагат чрез:
- Независими консултации
- Обучения и изграждане на капацитет
- Насърчаване на научни изследвания и иновации
- Кампании за повишаване на осведомеността относно ползите от здравите почви
Също така, държавите ще трябва редовно да оценяват разходите, които земеделците понасят за подобряване на почвеното здраве.
Борба със замърсените почви
Държавите членки ще изготвят публичен регистър на потенциално замърсените обекти до 10 години след влизането в сила на закона. Целта е да се предотвратят рискове за човешкото здраве и околната среда.
До 18 месеца след приемането ще бъде публикуван и примерен списък с нововъзникващи замърсители, включително PFAS („вечни химикали“) и пестициди, които крият сериозни рискове.
Какво следва?
След постигнатото споразумение между Парламента и Съвета, предстои то да бъде официално прието от Съвета, а след това — одобрено на второ четене от Европейския парламент. Директивата ще влезе в сила 20 дни след публикуването ѝ в Официален вестник на ЕС. От този момент държавите членки ще имат три години да приведат законодателството си в съответствие с новите изисквания.
Защо е важно?
Понастоящем около 60–70% от европейските почви са в нездравословно състояние. Причините включват урбанизация, интензивно земеделие, ниско рециклиране на земя и климатични промени. Загубата на почвено здраве води до намалена биоразнообразие и по-слаба устойчивост на климата. Според данни на Комисията, деградацията на почвите струва на ЕС над 50 милиарда евро годишно.
