Слънчоглед по 20 кг от декар
В южната част на България, край Симеоновград, полетата на село Навъсен това лято приличат повече на прашна пустош, отколкото на плодородна земя. Там, сред 4600 декара със зърнено-житни, царевица, слънчоглед и люцерна, Антония Желязкова и семейството ѝ се борят с последиците от безмилостната суша.
„Картината е много трагична“, казва тя. „Есенниците се справиха сравнително добре, но пък цената е ниска. Слънчогледът и царевицата обаче са в много лошо състояние.“
В продължение на три месеца термометърът не е слизал под 40 градуса, а дъжд така и не е паднал. Царевицата, предназначена за силаж, е напълно изсъхнала. „От нея нищо не остана. Ще приберем каквото има, само и само да не сме съвсем на загуба.“
Слънчогледът също не е пощаден – добивите едва стигат 20 килограма от декар, при обичайни 300 в по-добри години.
Без компенсации, но със застраховки
Докато много земеделци се надяват на държавни компенсации за загубите, Желязкови не са подали документи. „Не, няма да кандидатстваме. Много е сложно. Имаме застраховки – ще видим дали можем да компенсираме по този начин.“
Причината, според нея, е ясна: застраховките са още един сериозен разход. „Компаниите плащат, но трябва първо ти да вложиш средствата. Всички се надяваме да няма щети, защото най-добре е просто да изкараш реколтата и да продадеш продукцията нормално.“
Фамилно стопанство с модерно мислене
В стопанството работят само Антония, съпругът ѝ и двамата им синове – големият агроном, магистър, а по-малкият – агроинженер. Помага им един работник. „Аз се занимавам с документите, счетоводството, административната част – всичко, което не е на полето“, споделя с усмивка Антония.
От обработваните 4600 декара само малка част е собствена, а останалата – наета. Почти всички договори са едногодишни, защото земите са наследствени и често имат десетки собственици. „Имаме удостоверения за наследници от по 18 страници. За да направиш дългосрочен договор, трябва всички да подпишат – което е невъзможно. Понякога 10 декара имат 80 наследници.“
Инвестиции въпреки трудностите
Въпреки тежките години, семейството не спира да инвестира. Наскоро са завършили нов зърнен склад по мярка 4.1, с проект от стария програмен период. „Строителството приключи, документите са готови. Очакваме възстановяване на средствата – 420 хиляди лева.“
Процедурите не са леки, признава Антония, но добрите консултанти и коректните банкери са направили процеса възможен. „Да, има бюрокрация, но не се отказваме. Дори направихме официално откриване – с рязане на лента!“
По отношение на технологиите, семейството вече намалява дълбоките обработки, за да пази влагата. „Взехме продълбочител, отказахме се от дълбоката оран. Миналата година имаше разлика от 60 кг в добива, но тази суша не ни остави шанс да направим реална оценка.“
Рента, екосхеми и реалност
Рентата в района е по 150 кг зърно на декар, като плащането се изчислява по цената по време на жътва. „Първата година платихме по 75 лева, а реалната цена беше 32 стотинки – бяхме на загуба. После намалихме на 45 лева, за да е по-справедливо.“
Антония е категорична, че държавата трябва да въведе регулация на рентите – с горни и долни граници според категорията земя.
Фамилията участва и в екосхеми. „Трудно беше първата година, но благодарение на агронома документите са наред.“
„Богат не, но удовлетворен – да“
В края на сезона Желязкови не бързат да правят равносметка. „Резултатите не са добри, но поне имаме банки, които още ни подкрепят. Трудът ни не се отплаща напълно, но не се оплакваме.“
Антония вярва, че земеделието носи не толкова богатство, колкото удовлетворение. „Не ставаме богати, но ставаме доволни от това, което постигаме. Работим лятото, почиваме зимата – така го приемаме от години.“
