Инвестиции се правят “на мускули и на вяра”
Земеделецът Виктор Ромбаут прилага No-Till технология в стопанството си и смята, че фермерите трябва генерално да променят начина на отглеждане на културите си, най-вече заради промените в климата. “Последните две години предвиждаш едно, пък друго става. Пазарите станаха като времето - не може да се предсказва и затова в зърнения сектор е трудно да се правят финансови прогнози.” По думите му в тази обстановка инвестиции се правят “на мускули и на вяра.”
“Винаги има риск в предприемачеството, в земеделието е малко повече заради климата и пазарите, но ако могат да се произвеждат разнообразни продукти, които са по-нишови, който има идея към преработка, тогава пазарът е различен.”
Според Ромбаут в моменти на криза във всички сектори се правят оптимизации. В моменти на криза се мисли повече, отколкото ако няма криза. Преориентирането на земеделския сектор - примерно, от конвенционална към Но-тил технология или от зърнени култури към трайни насаждения и нишови култури, това всичко струва пари и ноу хау. Т.е. въпросът тук е има ли зърненият сектор финансирането и знанията да промени посоката си. Отговорът е отрицателен.
Ромбаут се надява да има промени в Закона за поземлените отношения заради това, че земеделците са поставени в ситуация с несигурност по отношение на земята и затова е нужно да има по-дългосрочни поземлени отношения.
“В момента, в който земята е скъпа, всички искат да правят инвестиции в нея. Докато земеделската земя е интересна като инвестиция заради високата възръщаемост, естествено, че ще имат интерес към нея, но има инвеститори, които нямат общо със земеделския сектор - те гледат финансовата част. Проблем в България е, че земята не е окрупнена. Трябва да има комасация, но това е дългосрочна перспектива, много дългосрочна. Държавата също има много собствена земя, която също е много раздробена. Има много проблеми в земеделието, но поземлените отношения са най-важните за решаване.”
Рентите в България са едни от най-високите в Европа. “Средната рента във Франция е 15 евро, в Германия 17 евро, в Украйна 15 долара. Средна рента в България 70-80 лева. Няма как да сме конкуренти. Торове, препарати и семена при нас са по-скъпи. Как да бъдем конкурентни. Да, печелим от обема, от мащаба, от оптимизацията, но въпреки това не е достатъчно”, каза Илия Проданов, председател на УС на НАЗ.
“От гледна точка на рентните плащания традициите са за поддържане на едно по-високо равнище. Северозападният район още с присъединяването към ЕС тръгна от много ниско равнище и там темповете са скокообразни по отношение на разходите за рента, докато примерно в южните райони стойностите са чувствително занижени. В Североизтока се утвърждава една граница от порядъка на 80-90 лева за рента при стойности в предходните години в порядъка на 100-120 лева за рента. Има едно чувствително намаление, защото дори и за големите земеделски стопанства вече е по-трудно да правят големи рентни плащания. Субсидиите през последните две години дори не успяват да покриват разходите за ренти”, коментира гл. ас. дин Дамян Кирчев, Икономически университет – Варна.
По отношение на цените земите в Североизтока са най-скъпи - между 2400-2800 лв. за декар. „Доколкото съм правил изчисления, при сегашното равнище на рента от чисто инвестиционна гледна точка цената трудно би се възвърнала следващите двайсетина години за инвеститора, но благодарение на очакванията, че цените ще се покачват и никога няма да спадат, земята винаги ще носи една добра остатъчна стойност, която ще мотивира инвеститорите.“
По думите на експерта, в Централна Северна България и Западна България с много бързи темпове се развива регенеративното земеделие, което е и добър опит да се снижат експлоатационните разходи и има добър екологичен ефект.
