С особена любов Алеко отглежда и български овчарски кучета
В българо-мохамеданското село Грашево животът тече спокойно, далеч от шума на града. Хората тук изповядват исляма, но вярата не е повод за разделение – напротив, религията е източник на ценности и доброта. „Най-важното е децата да растат с вяра, независимо дали е християнство или ислям – и двете учат на добро, на това да не вредим и да помагаме“, споделя Алеко Гальов – местен жител, животновъд, баща и шампион по граплинг.
Спокойствието в селото е заразително – тук хората се познават, уважават и помагат един на друг. Няма кражби, няма страх. Дори ако забравиш колата отключена на площада, на сутринта ще я намериш непокътната.
В селото има много млади хора. За разлика от много други населени места, тук младите не напускат трайно. Често пътуват за кратко в чужбина, изкарват някой лев, но винаги се връщат. Земята ги зове обратно. Поминъкът е свързан основно със земеделие и животновъдство – най-често се отглеждат картофи и фасул.
Семейната ферма на Алеко събира усилията на цялото семейство. Той и съпругата му са държавни служители, но всяка свободна минута е посветена на животните. Заедно се грижат за около 40 овце, десетина телета, множество агнета и над 30 кучета. Трите им дъщери – на 3, 8 и 12 години – помагат с каквото могат. От малки са закърмени със земята, научени на труд, дисциплина и отговорност.
Млякото се използва за направа на домашно сирене и кисело мляко – всичко е натурално, без добавки. Земеделието е само за лична консумация – картофи и боб за семейството.
Животът във фермата е ритмичен и изисква постоянство. Сутрин животните се доят и хранят, после се пускат на паша. Овчарските кучета ги пазят през деня – в района има хищници и неведнъж е имало нападения от вълци в околните села.
Освен фермер, Алеко е и състезател по граплинг – боен спорт, който изисква сила, стратегия и издръжливост. Според него има много общо между спорта и фермерството – и двете го учат на търпение, концентрация и постоянство. Надява се една от дъщерите му, която мечтае да стане ветеринар, да поеме занапред грижите за фермата.
С особена любов Алеко отглежда и български овчарски кучета – традиция, наследена от дядо му и баща му. С времето регистрира развъдник и работи усилено за съхраняване и подобряване на породата. За него българското овчарско куче не е просто пазач, а символ на селския живот, на устойчивостта и на връзката с природата.
Макар днес да е ангажиран с друга работа, Алеко мечтае един ден да се пенсионира и да се посвети изцяло на фермата. „Само когато съм при животните, се чувствам истински спокоен. Там, при тях, е моят рай“, казва той с усмивка.
