Разпространение на заболяванията и мерки за биосигурност
Райко Пешев, професор и доктор на науките, ръководи Секция „Епизоотология и инфекциозни болести“ в Националния ветеринарномедицински институт към Българската агенция по безопасност на храните. Повече от 40 години той изучава вирусните заболявания по животните и е сред най-авторитетните специалисти в страната.
В последните месеци България отново се изправя пред сериозно предизвикателство – възобновена е циркулацията на шарка по дребните преживни животни, заболяване, което за последно беше регистрирано у нас през 2018 г.
„Тогава, благодарение на бързите действия на БАБХ, успяхме да локализираме огнището в Ямболско и не позволихме разпространение в останалата част на страната, припомня проф. Пешев. - Но днес ситуацията е различна.“
Проф. Райко Пешев
Генезис и разпространение
Според експерта редица фактори са повлияли за новата поява на шарката – климатични промени, миграционни потоци, по-динамичен трафик и начинът на отглеждане на животните. Вирусът е внесен от съседни страни – случаи има в Гърция и Румъния.
„Става дума за каприпокс вирус, един от най-големите и устойчиви вируси. Той оцелява в околната среда между 90 и 180 дни, а в организма на животните – до 60 дни, дори при липса на клинични симптоми“, обяснява проф. Пешев.
Това прави заболяването изключително опасно и трудно за контрол. Най-голям риск за разпространение има при тесен контакт между заразени и здрави животни – особено в стопанства, където те се отглеждат в непосредствена близост.
Форми на заболяването и симптоми
Шарката има три основни форми:
- Свръхостра – протича за часове до ден-два с висока смъртност, особено при млади животни.
- Остра (акутна) – най-разпространената форма, протича на етапи: инкубация, повишена температура, изтечения от носа и устата, обриви по безкосмените части на тялото.
- Субклинична – слабо изразени симптоми, интермитентна температура, често остава неразпозната от стопаните.
„Най-опасен е инкубационният период – между 2 и 14 дни. Тогава животните не проявяват видими признаци, но са силно заразни. Често това е моментът, в който заболяването се разпространява в стадото и в селото“, казва проф. Пешев.
Симптомите включват висока температура (до 42 градуса), отказ от храна, омърлушеност, зачервявания и обриви, които преминават в пустули и накрая образуват корички (крусти), оставящи белези.
Най-тежката форма – т.нар. „каменна шарка“ – се характеризира с твърди възли с размери до 5 см, които засягат дълбоки слоеве на кожата и тъканите. Тя протича изключително тежко.
Какво да направят стопаните?
При съмнение за шарка, стопаните незабавно трябва да се свържат с регистрирания си ветеринарен лекар или с официален представител на ОДБХ.
„Колегите имат опит и могат още на място да разпознаят заболяването по характерните клинични признаци. Взимат се проби – кръв, серум – и се изпращат в Националната референтна лаборатория по шарка при овце и кози. Пристигането на резултатите отнема не повече от 24 часа“, уверява проф. Пешев.
БАБХ прилага строги протоколи – при потвърден случай се въвеждат карантинни мерки, дезинфекция, ограничаване на придвижването на животни и, ако се наложи, евтаназия на засегнатите.
Диагностиката е ключова
„Нашите ветеринари са добре подготвени – не само за разпознаване на симптомите, но и за патологоанатомичната картина. Диагнозата може да се постави още на терен, което е решаващо за овладяване на огнището“, подчертава професорът.
При съмнение или потвърден случай на заразно заболяване в дадено стадо – било то овце, кози или други животни – регистрираният или официалният ветеринарен лекар е длъжен незабавно да реагира. В случай че официалният ветеринарен лекар не може да присъства на място, регистрираният уведомява колегата си и се пристъпва към налагане на възбрана.
Какво означава възбрана?
Стадото се поставя под строг контрол – забранява се движението на животни и продукция от и към фермата. Нищо не влиза и нищо не излиза. Единственото изключение се прави при животни, предназначени за спешно клане, които могат да напуснат стопанството само със специален сертификат, издаден от ветеринарния лекар след лабораторно потвърждение на диагнозата.
Зони на защита и надзор
След установяване на огнище, се обособяват две зони:
- 3-километрова защитна зона около заразеното място.
- 10-километрова надзорна зона, в която се следят всички животни за признаци на заболяване.
В този период фермерите нямат право да изнасят животни от стопанството под никакъв предлог, докато не се вземе официално решение за съдбата на стадото.
Препоръки към стопаните
Ветеринарните специалисти апелират: не допускайте външни лица в стопанството си. Най-честият начин за пренасяне на вируси е чрез животни в инкубационен период или чрез хора, които влизат с контаминирани дрехи и обувки.
Особено рисков момент е случната кампания. В малките населени места е честа практика съседи да си "помагат", като заемат пръч или коч за разплод. Именно това поведение може да се окаже фатално – така инфекцията може лесно да се прехвърли от едно стадо в друго.
Фермерите трябва да допускат влизане на животни само след ветеринарен контрол и гаранция, че са здрави. Биосигурността трябва да се спазва дори в малките стопанства – макар да е по-трудно приложима, минималните мерки са напълно възможни.
Какво включва добрата биосигурност?
- Отделни работни дрехи и обувки за вътрешна употреба във фермата.
- Забрана за изнасяне на тези дрехи извън стопанството.
- Дезинфекционни вани или постелки при входа и изхода.
- Мивка и сапун за хигиена на ръцете.
- Дезинфекция на транспортните средства, особено когато влизат с фуражи или излизат с продукция.
Особено внимание трябва да се обърне на млекосъбирателните превозни средства в големите ферми – те често посещават няколко обекта и лесно могат да станат преносители на болести.
Не се изкушавайте от евтини животни
Честа практика при епидемия е стопани с болни животни да се опитат да ги продадат на занижени цени. "Не купувайте животни с неясен произход – това може да ви донесе не просто загуби, а и сериозна инфекция в стадото", предупреждават специалистите.
Новите животни трябва да бъдат придружени с ветеринарно удостоверение за здравен статус и идващи от стопанства без установени заболявания.
Син език – второто сериозно предизвикателство
Наред с шарката по дребните преживни животни, у нас и в съседните страни се наблюдават и огнища на заболяването "син език" (Blue Tongue Disease), предизвикано от вирус от рода на орбивирусите. За разлика от шарката, която се предава чрез директен контакт между животните, синият език се разпространява чрез кръвосмучещи насекоми, най-често дребни хапещи мушици от рода Culicoides.
Вирусът се предава, когато мушиците смучат кръв от болно животно, а след това – от здраво. Така заболяването преминава от стадо в стадо, без дори да има пряк контакт между тях.
Клинична картина:
- Висока температура
- Оток на устните и езика
- Посиняване на езика (оттам и името)
- Изтечения от носа и очите
- Куцота, засягане на копитата – животните трудно се движат
Специалистите го наричат „FFF болест” – face, feet, fever (лице, крака, температура). Синият език засяга предимно овце, но боледуват и кози, говеда, биволи, елени, дори камили в някои азиатски и африкански страни. Най-често обаче кравите играят ролята на "резервоар" на инфекцията – те не винаги проявяват симптоми, но предават вируса на кръвосмучещите насекоми (куликоиди), които заразяват други животни.
„В дивата природа особено опасни са елените, защото също могат да пренасят вируса, а контролът върху тях е почти невъзможен“, допълни проф. Пешев.
Към момента случаи на син език са регистрирани в Гърция, Северна Македония, Сърбия, Хърватия и Франция, което прави риска за разпространение у нас реален.
Какъв вирус ни заплашва?
В момента в Европа циркулира трети генотип на вируса, докато в България в минали години е откриван генотип 4. По думите на експерта, в Сърбия, Гърция, Македония и Хърватия в момента циркулира генотип 8 – силно вирулентен и опасен.
„Вирусът на синия език е с двойноверижна РНК и има 28 известни серотипа, всеки със специфични характеристики. Затова при навлизане в едно стопанство последствията зависят от това кой серотип е попаднал вътре“, обясни още проф. Пешев.
Вирусът може да бъде:
- силно вирулентен (предизвиква бързи и тежки епидемии),
- средно вирулентен,
- или слабо вирулентен (при който има по-ниска смъртност и ограничено разпространение).
Тихият убиец – дългият инкубационен период
Една от най-големите опасности на болестта е, че инкубационният период може да трае от 1 до 2 седмици, а клиничните признаци се проявяват чак след месец. През това време животното изглежда здраво, но може да бъде източник на зараза.
„Куликоидите, които пренасят вируса, могат да летят на разстояние до 50 км при попътен вятър“, посочва ветеринарният лекар. „Като се има предвид, че границите ни с Гърция и Сърбия са само на 30–40 км от вътрешността на страната, рискът е изключително висок.“
Как да се предпазим?
Сред най-важните мерки за превенция са:
- Третиране на животните с репеленти, за да се предпази контактът им с куликоиди.
- Избягване на паша през нощта, особено в интервала от 19:00 до 8:00 ч., когато насекомите са най-активни.
- Поставяне на мрежи на прозорците или затваряне на помещенията, в които нощуват животните.
- Ваксинация, но само при установен конкретен серотип, тъй като ваксините са специфични. Неподходяща ваксина няма да даде защита.
„Проблемът е, че при наличие на повече от един вирус в едно стопанство, може да се получи рекомбинация – създава се нов генотип, който е още по-опасен за животните“, пояснява експертът.
Икономическите загуби са сериозни. Но емоционалните – още по-тежки
„Да загубиш животно не е просто загуба на инвестиция. За много стопани това е като да загубиш част от семейството си“, споделя проф. Пешев с емоция. „Виждал съм как хора, отгледали стадото си с години, рухват, когато трябва да се евтаназират животните.“
„Ние, ветеринарите, сме учили да помагаме – не да убием животното, а да го спасим. Затова правим всичко възможно да ограничим риска навреме.“
