СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
1.Състояние на почвата
През април водните запаси в почвата намаляваха прогресивно и през втората половина на месеца в някои райони на Севeроизточна и Северозападна България се оформи дефицит на почвените влагозапаси почти в цялата страна. Падналите оскъдни валежи през месеца бяха неравномерно разпределени по територията на страната. В отделни агростанции - Ново село, Видин, Монтана, Сливен, Добрич и Елхово безвалежният период продължи повече от десет дни и доведе до задълбочаване на засушаването в тези райони.
През първата седмица на април, вследствие на валежите, паднали в края на предходния месец беше наблюдавано слабо подобрение в нивата на почвените влагозапаси предимно в Софийското поле, зоната на предбалкана и в някои райони на Горнотракийската низина. В Североизточна и в Северозападна България влагозапасите имаха стойноти доста под оптималните за този сезон на годината. На 7.IV.2007 г. почвените влагозапаси при пшеницата в 50 см. почвен слой бяха между 62 и 98 % от ППВ, като най-ниски между 50 и 60% от ППВ бяха запасите от влага в района на агростанциите Капитановци, Бъзовец и Силистра.
Топлото време през втората половина на април и поднормените валежи в повечето райони на страната в съчетание с активното развитие на земеделските култури доведе на много места до изчерпване на запасите от влага в горните почвени слоеве. На 17 април съдържанието на влага при пшеницата в 100 см. почвен слой беше най-ниско, между 56 и 66% от ППВ в крайните Западни и Източни Крайдунавски райони и около агростанциите Кнежа, Бъзовец, Хасково и Долен чифлик, а най-високо бе влагосъдържанието в почвата в района на София, Карнобат и Сандански – над 89% от ППВ.
 |
През третото десетдневие на месеца сумата от валежите в по-голямата част от страната беше от нула до 3 л/м2 с изключение на Силистра, където достигна 10,2 л/м2 . На 27 април почвените влагозапаси в 50 см. почвен слой при пролетните култури в полските райони бяха между 48 и 94 % от ППВ, като най-ниски 48-58 % от ППВ останаха влагозапасите в районите на агростанциите Капитановци и Кюстендил. При пшеницата в 100 см. почвен слой на същата дата бяха измерени запаси от влага със стойности от 41 до 97 % от ППВ. Отново критично ниски бяха те между 41 и 51% от ППВ в агростанции Каптановци, Силистра, Кюстендил и Ръжево Конаре. Най-високи стойности се измериха в района на агростанции Борима, Карнобат, Сандански и Пазарджик-над 85% от ППВ. (вж. прил. карта).
 |
Дефицитът на почвените влагозапаси около средата на април в някои Североизточни и Севeрозападни части на страната постепенно се задълбочи и премина в трайна суша предизвикала до частични поражения при есенните посеви. Почти във всички полски райони на страната запасите от влага бяха недостатъчни за началото на активния вегетационен сезон. За разлика от други години, когато през този сезон се наблюдава много по-високо ниво на влагозапасите на почвата, вследствие на есенно-зимното влагонатрупване и пролетните валежи.
През целият месец в по-голямата част от страната бе възможно провеждането на сезонните почвообработки.
2.Състояние на земеделските култури
Развитието на земеделските култури през април в по-голямата част от полските райони протече при близки до нормата за сезона топлинни условия.
В началото на април (4.ІV) настъпи краткотрайно, но чувствително понижение на минималните температури, до минус 2-3°С (Кнежа -3°С, Кюстендил -1°С, Драгоман -3°С, Казанлък -2°С, Чирпан -1°С, Елхово -2°С и др.). Тези стойности в зависимост от продължителността на задържането им нанесоха в различна степен повреди от измръзване по цветовете и завръзите на овошките. В Североизточна България, в агростанциия Главиница са пострадали 40% от кайсиевите насаждения, а в Силистра около 20%.
През първото десетдневие на април развитието при есенните посеви, встъпили масово във фаза вретенене, протече с умерени темпове. На единични места в Югозападна България (Таваличево) към края на първата седмица на месеца при пшеницата, по-рано от обичайните за страната срокове, бе наблюдавана фаза "изкласяване" (вж.прил. карта).
През второто десетдневие на април при част от пшеницата в Дунавската равнина и Централната част на Тракийската низина протичаше преход от вретенене към изкласяване, а при ечемика – начало на фаза изкласяване. До средата на април при слънчогледа и другите средно ранни пролетници, засети през втората половина на март, протичаше фаза поникване и начален етап на листообразуване.
 |
В края на второто десетдневие, на 17.IV и 18.IV, отново бяха регистрирани отрицателни минимални температури, на места до минус 2-3°С (Кюстендил, Драгоман, Елхово, Казанлък, Чирпан). Образувалите се слани бяха фатални за младите поници на ранните картофи. В Източна България отрицателните температури повредиха завръзи при костилковите овошки. В района на Смядово повредите от измръзване при кайсията достигнаха 100%, а при прасковата до 30%. Повреди при овошките вследствие отрицателните температури бяха отчетени и в агростанциите Търговище и Карнобат. На места в югоизточните райони (М.Търново) съцветията при ореха бяха напълно унищожени.
През втората половина на април, необичайно за сезона на много места в полските райони на страната лимитиращ фактор за развитието на земеделските култури се оказа почвена влага. Недостигът на влага имаше неблагоприятен ефект върху поникването на царевицата и слънчогледа, върху развитието на есенните посеви. Вследствие на това при зимните житни култури в агростанците Р. Конаре, Търговище, Разград, Суворово и Царев брод бе наблюдавано завиване на върховете на листата и пожълтяване на листната маса от долните етажи.
През третото десетдневие на месеца пшеницата в част от Дунавската равнина, Тракийската низина, в южните и на места в източните райони на страната встъпи във фаза изкласяване. В края на април при ечемика на отделни места в полските райони бе наблюдавана и фаза цъфтеж.
През втората половина на април в районите, където влагата не бе ограничаващ фактор, бе наблюдаван по-значителен напредък в развитието на пролетните култури. Царевицата засята през първото десетдневие на месеца, встъпи във фаза поникване. При слънчогледа в зависимост от сеитбените дати се наблюдаваха фазите поникване и втори чифт същински лист. При граха през третото десетдневие протичаше бутонизация и начало на фаза цъфтеж.
През април при овощните култури, незасегнати от пролетните слани, се наблюдаваше; цъфтеж, формиране и наедряване на завръзите. В края на месеца при лозата протичаше процес на листообразуване (1-3 лист), а в на много места в Южна България – поява на реса. През третото десетдневие на април при ореха се наблюдаваше цъфтеж на мъжките съцветия и формиране на завръзи.
 |
3.Ход на полските работи
Сухото време през по-голямата част на април позволи провеждането на сеитбите на средноранните пролетници (слънчогледа, царевицата, картофи), а през третото десетдневие на месеца и на топлолюбивите пролетни култури (фъстъци, памук, дини, пъпеши, фасул и др). През месеца условията бяха подходящи за провеждане на сезонните растителнозащитни мероприятия при полските и овощните култури.
АРХИВ: АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - МАРТ 2007
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - ФЕВРУАРИ 2007
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - ЯНУАРИ 2007
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - ДЕКЕМВРИ 2006
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - НОЕМВРИ 2006
НИМХ-БАН
