СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ ПРЕЗ ЮЛИ 2007
1.Състояние на почвата
През първото десетдневие на юли горещото време и отсъствието на валежи със стопанско значение в цялата страна усилиха още повече ефекта от сушата, оформила се през предходните месеци в много райони на страната. Наднормените температури и интензивното развитие на земеделските култури доведоха до изчерпване на продуктивната влага във всички почвени хоризонти.
На 7.VII. при определяне на почвените влагозапаси при пролетните култури в 50 см. почвен слой бе установено, че те са в диапазон между 23 и 88 % от ППВ, като критично ниски, около и под 40 % от ППВ бяха запасите на влага в отделни части на Дунавската равнина, Североизточна България и в районите на агростанциите Казанлък, Силистра и Кюстендил. Най-висок, над 78% от ППВ бе общият воден запас на почвата в районите на София, Пловдив и Ръжево конаре.
В началото на второто десетдневие на юли в по-голямата част от страната, с изключение на Североизточните, крайните Западни райони и части от Южна България, паднаха краткотрайни превалявания от дъжд. Валежите, чието количество бе между 10 и 30 л/м2, не успяха да подобрят влагосъдържанието на почвата. Отсъствието на валежи в районите на Разград, Елхово, Карнобат, Силистра, Русе, Видин, Казанлък и рекордно високите температури през втората половина на месеца доведоха до задълбочаване на сушата там.
При определяне на почвените влагозапаси на 17.VII. при пролетните култури в 100 см. почвен слой бяха измерени най-ниски запаси отново в крайните Северозападни части на страната и в районите на агростанциите Новачене, Казанлък и Кюстендил - между 34 и 44% от ППВ. Най-високо бе влагосъдържанието на почвата в районите на София, Павликени и Пазарджик – повече от 85% от ППВ, а в по-голямата част от Североизточна България, Дунавската равнина и някои Южни райони съдържанието на влага в 100 см почвен слой бе между 50 и 60% от ППВ.
На 27.VII. водните запаси в 100 см. почвен слой при пролетните култури в по-голямата част от страната се колебаеха около и под 60% от ППВ, като най-ниски, под 30 % от ППВ, бяха в районите на агростанциите Казанлък, Новачене и Кюстендил. На отделни полета около Хасково, Силистра, Ямбол и Русе, запасите в еднометровия слой при пролетните култури бяха 0 % от ППВ. (вж. прил. карта).
От средата на второто до края на третото десетдневие на юли регистрираните рекордни максимални температури, между 40 и 45°С, в съчетание с ниска атмосферна влажност и липсата на валежи в цялата страна, доведоха отново до задълбочаване на дефицита на почвена влага и прогресивно утежняване на сушата особено в Дунавската равнина, Североизточна България и Тракийската низина. В районите на Силистра, Търговище, Русе, Разград, Шумен, Хасково, Ямбол и Варна в целия почвен профил продуктивната влага беше изчерпана, а пукнатините в почвата вследствие на тежката суша превишаваха 30 мм.
2.Състояние на земеделските култури
Тази година през юли, неблагоприятните агрометеорологични условия, вследствие на рекордно високите температури и изключителната по размерите си, продължителна суша, доведоха до компрометиране на реколтата от пролетните култури на много места в страната, особено в районите, с ограничени възможности за напояване.
Сухото време през първото десетдневие на юли с максимални температури достигнали в края на десетдневието в Дунавската равнина до 38°С (Видин, Кнежа, Ловеч, Плевен, Свищов, Русе), а във В.Търново и до 39°С, постави във физиологичен стрес царевицата, слънчогледа и голяма част от зеленчуковите култури.
Рекордно високите температури и ниска атмосферна влажност причиниха окапване на част от цветовете и завръзите при доматите, краставиците, пипера, фасула и повлияха неблагоприятно върху цъфтежа и оплождането на царевицата и слънчогледа. В Северозападната част на Дунавската равнина при царевица и слънчогледа бяха наблюдавани значителни повреди - изсъхване на листата от долните етажи на растенията и на цели растения. Фатални бяха щетите, регистрирани при царевицата (над 80 %) и слънчогледа (50%) в района на Кнежа, където в края на първото десетдневие бе обявено бедствено положение.
В Североизточна България неблагоприятният комплекс от фактори бе допълнен и от силен вятър, на места до 20м/сек, причинил опадване на плодовете на овошките (до 25%), наблюдавани в агростанциите Царев брод, Силистра, Главиница и Търговище. В Североизточните райони на страната повреди бяха отчетени и при полския фасул (преждевременно пожълтяване и изсъхване на листата).
В началото на второто десетдневие настъпилото понижение на температурите с оскъдни валежи даде краткотраен отдих на поразените от сушата земеделски култури.
През втората половина на юли високите температури и драстично намалелите почвени влагозапаси станаха причина за ускорено развитие и скъсяване на междуфазните периоди на оцелелите посеви с царевица и слънчоглед. Много по-рано от обичайните за страната срокове при слънчогледа на много места в полските райони на страната бе наблюдавано начало на фаза узряване. Тази година в Тракийската низина (Садово, Асеновград) преждевременно узряване на посевите със слънчоглед бе регистрирано още в началото на юли.
В края на второто десетдневие част от ранните хибриди царевица, отглеждани при поливни условия, встъпиха във фаза млечна зрелост, добила масов характер през третото десетдневие на юли. В края на месеца на единични места бе наблюдавана и начало на фаза восъчна зрелост. До края на месеца при по-късните царевични хибриди, отглеждани при поливни условия, при крайно неблагоприятни условия (температури над 40оС и ниска относителна влажност, на места под 20%) се осъществяваше цъфтежа на метлицата и изсвиляването, предпоставка за висока стерилност на растенията.
В средата на юли при памука бе наблюдавана фаза цъфтеж. През втората половина на юли започна узряването на фасула в полските райони на страната.
Вследствие рекордно високи температури, достигнали на много места в средата на третото десетдневие до 42-44°С и задълбочилата се незапомнена лятна суша, рязко се увеличиха повредите (трайно увяхване на листата, стъблата, изсъхване на растенията) както при пролетните култури, така и при някои трайни насаждения (лозя, овошки). На много места в Дунавската равнина и в Североизточна България, агростанциите Силистра, Главиница, Търговище, Царев брод, Разград, и др.), изсъхналата през юни царевица бе силажирана. Преждевременно узрелия слънчогледа бе с малки, недобре гарнирани пити, а прогнозата за добивите от слънчоглед е песимистична.
Невъзвратими повреди при царевицата наложили силажирането и бяха установени и в Южна България (Хасково, Ивайловград и др.).
Високите температури причиниха масово окапване на цветовете на зеленчуците, особено при високостъблените сортове домати.
През юли наднормените температури ускориха узряването на плодовете на летните сортове овошки. В края на месеца при някои сортове лози бе наблюдавано прошарване на зърната.
3.Ход на полските работи
През юли горещото и сухо време наложи поливането като приоритетно мероприятие през месеца. През първата половина от юли продължи прибирането на част на зърнената реколта. През месеца полските работи по отглеждане и прибиране на узрелите плодове и зеленчуци, третирането на земеделските култури срещу болести и неприятели бе затруднено от продължителните юлски жеги.
АРХИВ: АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - ЮНИ 2007
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - МАЙ 2007
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - АПРИЛ 2007
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - МАРТ 2007
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - ФЕВРУАРИ 2007
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - ЯНУАРИ 2007
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - ДЕКЕМВРИ 2006
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - НОЕМВРИ 2006
НИМХ-БАН