1.Състояние на почвата
Вследствие на относително сухото време през по-голямата част от първата половина на ноември влагосъдържанието в орния слой бе в граници позволяващи механизирано извършване на почвообработки (дълбока оран), провеждане на сериозно изостаналата сеитба на пшеницата, валиране, внасяне на минерални торове в почвата.
В резултат на падналите значителни валежи в края на второто и през първата половина от третото десетдневие на ноември, достигнали на места до 40-50 л/м2 (Сливен, Кърджали, Хасково), настъпи значително увеличение на продуктивната влага в горните почвени слоеве. През периода 20-25.XI в отделни райони на Западна България и високите полета се образува снежна покривка, дебелината на която на места (Видин, Враца, Кюстендил) достигна до 20 см. Последвалото повишение на температурите в края на ноември доведе до бързо стопяване на снега и преовлажнение на повърхностния почвен слой. На 27.XI при определяне на есенните влагозапаси при пшеницата бе установено, че в по-голямата част от страната общия воден запас до 50 и 100 см дълбочина е между 81-99% от ППВ. Най-ниски, но в задоволителни граници, между 81-86% от ППВ, бяха влагозапасите в Централната част на Дунавската равнина и в част от Тракийската низина. Близки до ППВ бяха почвените влагозапаси в еднометровия слой в северозападните и югозападните райони на страната, в Предбалкана и в Югоизточна България. В останалата част от страната общия воден запас при пшеницата в 50 и 100 см слой заемаше междинни стойности (вж. пр. карта), между 87-98% от ППВ.
2.Състояние на земеделските култури
Поднормените температури през по-голямата част от първото десетдневие на ноември ограничаваха възможностите за по-значителен напредък в развитието на засетите зимни житни култури. На отделни места в Западна България бяха регистрирани отрицателни минимални температури, но стойностите им бяха над критичните за намиращите се в начален етап на развитие есенни посеви. В края на първото десетдневие голяма част от посевите се намираха във фаза поникване и фаза трети лист. Братилите посеви представляваха незначителна част от есенниците.
През второто десетдневие на ноември развитието на пшеницата и ечемика в полските райони на страната протече при температури, около нормата за сезона и поддържаше в активна форма вегетацията на зимните житни култури. Към края на второто десетдневие при пшеницата и ечемика в зависимост от сеитбените дати се наблюдаваха фазите – поникване-при есенниците засети в началото на ноември, трети лист-при голяма част от засетите в края на второто и началото на третото десетдневие на октомври посеви и фаза братене-при зимните житни култури засети до средата на октомври.
В края на второто и началото на третото десетдневие на ноември настъпи застудяване на времето и рязка промяна в агрометеорологичните условия. Чувствителното понижение на температурите доведе до затихване и прекратяване на вегетацията при зимните житни култури. В Северозападна България и високите полета, където се образува краткотрайна снежна покривка, есенните посеви се намираха в състояние на покой. На места в Североизточна България (Добрич) минималните температури се понижиха до минус 8оС. При отсъствие на снежна покривка и при по-продължително задържане стойности под минус – 7оС могат да бъдат опасни за незакалените, намиращи се в начален етап на листообразуване (дължина на листа 1,5см.) посеви. Условия за протичане на слабо изразени вегетационни процеси при пшеницата и ечемика имаше само на отделни места в крайните южни райони на страната.
В средата на третото десетдневие на ноември настъпи постепенно чувствително повишение на температурите и значителна промяна в агрометеорологичните условия. В по-голямата част от полските райони на страната средноденонощните температури надхвърлиха 5оС, което доведе до активизиране на жизнените процеси при пшеницата и ечемика.
В края на ноември стойностите на средноденонощните температури в страната бяха в широки граници, от 3-4оС - в крайните северозападни райони до 10-12оС - на много места в Южна и Източна България. Наднормените топлинни условия в края на месеца в голяма част от полските райони удължиха есенната вегетация при зимните житни култури. Във високите полета есенниците запазиха състояние на относителен покой.
При направения преглед на зимните житни култури в края на ноември бе установено увеличение делът на есениците, встъпили във фаза трети лист и фаза братене. Гъстотата на посевите се оценява като добра и много добра. През по-студените периоди от ноември стойностите на минималните температури бяха в граници, благоприятстващи закалителните процеси при зимните житни култури.
3. Ход на полските работи
Относително сухото време през първата половина на ноември позволяваше в кратък срок приключването на сезонните полски мероприятия, най-важното от които есенната сеитба, прибиране на късните зеленчуци (карфиол, главесто зеле), провеждане на почвообработки и есенните растителнозащитни пръскания в овощните градини.
АРХИВ: АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН – ОКТОМВРИ 2005
