За начало на българското културно коневъдство може да се счита годината 1863/64 когато за пръв път в България са внесени чистопородни арабски жребци от Турция. През 1864 година е създаден първият държавен конезавод у нас "Кабиюк" край град Шумен. На по-късен етап се създават още два конезавода, през 1895 год. конезавод "Клементина" край гр. Плевен и през 1896 год. конезавод "Божурище" край гр. София. Това са първите три държавни конезавода с които се поставя началото на развъдноподобрителната и селекционноплемена работа в коневъдството. Целта за създаването на тези конезаводи е била да произвеждат подходящи коне за армията, отговарящи на тогавашните изисквания, леки, бързи и издръжливи.
Българското коневъдство в своята история е преминало през няколко различни етапа на развитие. Основата е била поставена при две форми на собственост на конете, държавна и частна. След 1944 г. е извършена национализация и в областа на коневъдството, където всички племенни коне са станали собственост на държавата и са били настанени в държавни стопанства. През този втори етап на развитие под ръководството на държавата започва един бурен процес в коневъдството изразяващ се в:
- създаване на голям брой държавни конезаводи.
- внасяне на много европейски породи коне в България и тяхното развъждане у нас.
- изграждане на материална база.
- създаване на технология и организация на работа отговаряща на тогавашните изисквания.
Характерното за този етап, който е продължил до 1990 г., че той дава съвременният облик на българското коневъдство. През този период се внасят и се поставя началото на развъждане на някой световни породи коне като: Чистокръвна английска порода, Чистокръвна арабска порода, Арабска шагия порода, Рисиста порода, Хановерска порода, Тракененска порода, Хафлингер, Руска тежковозна порода и шотландско пони. Също така през този период завършва процеса на консолидиране и признаване на нашите три отечествени породи коне, които са били заложени в първите три конезавода, а именно: Източнобългарска порода, Плевенска порода и Дунавска порода. Като рекапитулация от тази дейност в момента в България се отглеждат и развъждат под строг селекционен контрол 12 породи коне като 3 от тях са отечествените породи.
Наред с многото положителни неща които са се случили през този период в България, отпечатъка на социалистическото развитие е оставил и своите негативни последици. А именно: племенните коне и работата с тях е била само държавен приоритет, контактите на страната с външния свят са се ограничавали само със социалистическите страни, създаването на нестопански организации в областта на коневъдството с участие на частни собственици на племенни коне не е било възможно, създаването на кадри и специалисти в областта е било възможно само в държавните стопанства и други подобни ограничения които към сегашния момент сформират един голям процент от негативни резултати.
Промените в обществено-политическият и стопански начин на живот в България след 1990 год. оказаха своето влияние и върху подотрасъла коневъдство. Държавата оттегли голяма част от финансовата си издръжката на държавни стопанства и те започнаха да изпадат в несъстоятелност в новата обстановка на пазарна икономика. В продължение на пет – шест години от девет държавни стопанства развъждащи коне останаха само три конезавода. През същият този период започна процес на закупуване на племенни коне от частни стопани и тяхното развъждане във лични ферми. Първоначално този процес се движеше хаотично, самоцелно без ясна представа за бъдещо развитие и организираност. Първите собственици на племенни коне бяха хора, който обичат конете и пред тях не стояха въпроси отнасящи се до комерсиалната част на проблема. Коневъдството като част от другите въдства не е възможно да се развива без мотивация, без сътрудничество с чуждестранни развъдни организации, без обмяна на разплоден материал, без участие в международни изяви, без обмяна на опит и специалисти, тези и много други причини от подобен характер доведоха до необходимостта през 1999 г. да се създаде Национална асоциация по коневъдство, която обединява в себе си всички собственици на племенни коне, било то държавни или частни, които имат желание да се занимават със селекционно племенна работа. Тази организация има изградена своя структура на регионално и национално ниво. В нея членуват 180 физически и юридически лица със 3 200 броя коне. Основна дейност на Асоциацията е провеждане на селекционния процес в страната, идентификация на конете, издаване на необходимите документ (сертификати, паспорти и др.) и организирани на мероприятия свързани със селекционната дейност.
Тази година беше учреден Български жокей клуб от собственици и любители на чистокръвни английски коне, желаещи да се занимават с гладки надпрепусквания. Чистокръвната английска порода в България се развъжда от 1960 год. Първоначално са закупени жребци и кобили от бившият СССР, Полша, Унгария, Румъния и Чехословакия. През 1980 г. държавата е направила внос на 10 едногодишни кончета от Франция. В годините на социализма популацията от Чистокръвни английски коне се е развъждала крайно затворена вътре в себе си. През последните три четири години процеса в България бележи резки промени, изразяващи се в закупуване на седем осем едногодишни кончета от Франция, внасяне на четири жребеца за разплод от Турция, също така внасяне на няколко кобили и жребци от Сърбия. През 2000 г. беше закупена и първата кобила от Ню Маркет – Англия, която през бегови сезон 2001 показа своята невероятна класа. Всички тези действия влияят положително върху коневъдството в страната като разнообразяват наличния генофонд и пораждат по-голяма конкуренция между собствениците. В момента в Българския жокей клуб членуват 55 физически и юридически лица, със 185 бегови коня. Кобилите майки в България са 120 броя. Надбягвания с Чистокръвни английски коне у нас се провеждат от 1960 г., като спортната година започва в началото на месец май и завършва към края на септември. Състезания се провеждат само в съботния ден. В България има изградени няколко хиподрума които през годината работят като тренировъчни центрове, а само в летните месеци се използват за състезания. Най-големият хиподрум е край гр. София и е разположен на 600 дка площ. Капацитетът му е за 200 коня. Тотализаторът в България не е развит, правени са опити но са били безуспешни, главно поради лошото организиране на нещата.
Положителни неща с които можем да се похвалим това са, че през 1999 год. станахме членове на двете международни организации в арабско коневъдство – WAHO за Чистокръвната арабска порода и на Международната организация за Шагия араби. Също така не безинтересен е факта, че тази година през месец април по наша покана в България беше г-н Пол Джос генерален секретар на ISBC, международна организация която отговаря за развъждането на Чистокръвната английска порода. България също е кандидат за член в тази организация. Много са задачите и проблемите които тепърва предстоят да се разрешават у нас, като се започне от кадрите, класата на конете, местата за провеждане на състезанията и цялостната организация на процеса, но българите обичат конете и на тях не им липсва сила и воля да променят положението си.
