Българска академия на науките, Институт по генетика „Акад. Д.Костов”с подкрепата на Селскостопанска академия, Съюз на учените България, Аграрен университет - Пловдив, Лесотехнически университет - София, Научно селскостопанско историческо дружество организират Национална научна конференция по генетика от 28 до 30 октомври 2009 София в Институт по генетика „Акад. Д.Костов”.
Организационният комитет ви кани да участвате в Национална научна конференция по генетика, посветена на световноизвестния български генетик акад. Дончо Костов по случай 60-годишнината от смъртта му.
Програма
Ден 1-ви (28.10.2009)- Сесия, посветена на акад. Дончо Костов, която ще се проведе в големия салон на БАН
Ден 2 и 3 (29-30.10.2009) Доклади и Постери в залата на Федерацията на научно-техническите съюзи (ФНТС) ул. "Г.С. Раковски", №-108
Дончо Костов е роден на 19 юни 1897 г. Завършва средно образование в София, а по-късно получава стипендия и заминава за Германия, където завършва агрономство и защитава докторска дисертация в Университета в гр. Хале (1924).
Постъпва като асистент в Агрономическия факултет на Софийския университет, а през 1926 г. получава стипендия от Рокфелеровата фондация и работи в Харвардския университет (Бостън, САЩ) в лабораторията на проф. Е. М. East. По покана на големия руски генетик Н. И. Вавилов в периода 1932-1939 г. Д. Костов работи в Института по растениевъдство в Санкт Петербург и Института по генетика в Москва, където ръководи лабораторията по междувидова хибридизация. След завръщането си в България през 1939 г. Д. Костов е последователно или едновременно директор на Централния земеделски изследователски институт и ръководител на катедрата по дарвинизъм, генетика и селекция при Агрономическия факултет на Софийския университет. В 1947 г. основава Института по приложна биология и развитие на организмите при БАН.
Кръгът от научните интереси на Д. Костов е изключително широк, като обхваща основни проблеми на генетиката, цитогенетиката, цитологията и имуногенетиката. Голям е приносът му за изясняване причините на междувидовата несъвместимост и хибридния произход на културните видовеi Nicotiana tabacum, Nicotiana rustica и Nicotiana easti. Широка известност имат изследванията му върху туморообразуването при растенията, като спонтанните наследствени малформации са наречени "тумори на Костов". За първи път той доказва съществуването на спонтанни наследствени тумори при растенията, известни като "тумори на Костов". В 1930 г. са публикувани приоритетните му проучвания върху дисковидната структура на гигантските хромозоми при Drosophila melanogaster. Върхово постижение на талантливия учен е монографията "Цитогенетика на род Nicotiana" (1941-1943), за която получава международната премия "Бернардини", присъждана за най-добър научен труд по тютюна.
През своята научна кариера Д. Костов публикува над 200 научни труда и получава признанието на големи учени, като C. Swanson, H. Muller, A. Muntzing, H. Kihara, A. Gustafsson, D. Gerstel, T. Goodspeed, C. Darlington.
Акад. Дончо Костов умира на 9 август 1949 г. Той полага основите, върху които се развиват генетиката и селекцията на растенията в България, а резултатите от неговата научна дейност се ползват с признанието на учените от целия свят.
