Успешна ли беше програмата – все още истината е някъде там…
Навярно мнозина са виждали онези билбордове, на които пишеше: „Ако пчелите изчезнат, всички неща, които те безплатно вършат, биха стрували милиони…“ Цитирам го по памет. Тези пана преди бяха на една екоорганизация и тогава, честно казано го приех по-скоро като предупреждение, а не като реална заплаха.
Няма да се впускаме сега в разяснения как всички видове в живата природа са свързани в една затворена верига и как загиването на един от тези биологични видове може да доведе до истински апокалипсис. Това всеки, който е внимавал в часовете по биология в училище, го знае.
Но се оказва, че заплахата е съвсем реална и скоро може да надвисне като демоклев меч над главите ни. Пчелните семейства и пчелните кошери у нас са намалели с 5,7% от 2008 г. досега, твърди Сребрин Илиев – съветник на председателя на Националния браншови пчеларски съюз по европейските въпроси. В една от областите на страната, където пчеларите и пчелните семейства са най-много, отрицателният ръст е с 8,4%. И още: според статистиката, над 10 хил. пчелни семейства са умрели от глад, повече от 7 хил. са загинали от болести, причина за смъртта на други близо 7 хил. пък е отравяне, още 7 хиляди са измрели от нещо друго… А според учените, близо 80 на сто от растенията се опрашват именно от пчелите. Освен това, в техния списък са 100-те най-важни за човека. Затова и самият Айнщайн е казал, че 4 години след изчезването на пчелите, същото ще се случи и с… нас самите.
Положението е още по-страшно, като се вземе предвид, че масовото измиране на жълто-кафявите работнички е факт не само у нас, но и в почти всички европейски страни и САЩ. Причините? Засега може само да се гадае. Хипотезите варират – като се почне от най-популярната – за паразита Varoa, причинител на вароатозата, премине се през тази за монокултурните стопанства, които унищожават естествените местообитания на насекомите, както използването на хербициди и изкуствени торове, които тровят печелите, и се стигне до мрежите на мобилните оператори и електропроводите.
Така или иначе, опасността е налице и тревожните тенденции от последните години го доказват.
В много страни, като напр. Великобритания, пчеларите отдавна вдигнаха тревога и поискаха допълнителни средства, за да се справят с проблема. И у нас стартира национална програма по пчеларство – още повече, че медът родно производство е известен с качествата си и зад граница. „Производството на пчелен мед е специфичен „селскостопански“ бизнес – силно зависим от благоприятните природни и климатични условия, с които България разполага. България е на едно от първите места в Европа по видово разнообразие на растителността. Голяма част от релефа на страната дава възможност за отглеждане на пчелни семейства. Добивът на пчелни продукти, както и тяхната реализация е разнообразен… Както за страните от Западна Европа, така и за България вароатозата е разпространено заболяване и 97% от пчеларите водят борба срещу нея. Нейното нашествие съществено влияе върху добивите, а мерките за третиране върху качеството на пчелния мед“ – пише в обосновката на програмата.
Но какво се случи реално след като изтече първият 3-годишен период на програмата?
„Пчеларският бранш е в подем през последните години, за това сочи повишеният интерес към "Национална програма по пчеларство за тригодишния период 2008 - 2010 г.", отчетоха преди време от Държавен фонд "Земеделие". Субсидиите, които пчеларите са получили през 2009 г., са с близо 1,617 млн. лв. повече спрямо 2008 г. През първата година на действието на програмата у нас от отпуснатия от ЕС бюджет в размер на 2,37 млн. лв. са усвоени едва малко над 816 хил. лв. За 2009 г. усвоеният финансов ресурс е 2,433 млн. лв. от предоставените на страната ни 2,77 млн. лв.
На друго мнение са някои пчелари. Ето извадки от един форум:
„ …никой не прави проучване какви пчелари са, никой не прави някаква прогноза какъв брой пчелари могат да кандидатстват, за да може да се заделят пари за тези мерки. Отиват двама-трима, които се пишат председатели на някакви съюзи, стискат си ръцете и си оправят лъвския пай да е при тях под формата на резерватни пчелини, а за … Всяка година има регистрация на земеделски производители и спокойно може да се ползва база данни от МЗХ и да се видят евентуално приблизително какъв е общия брой на пчеларите. Но няма кой да се сети...“
„Мисля, че като идея беше замислена много добре. Обаче в процеса на развитие на програмата се разбра, че тя е направена да обслужва интересите не на пчеларите, а на производителите на инвентар и пчелни отводки… Е, това ако е програма за стимулиране на пчеларите, аз просто нямам думи.“
Затова и ние зададохме този въпрос в седмичната анкета на нашия сайт: смятате ли, че Пчеларската програма за 2008-2010 г. изпълни целите си?
Резултатите: да, защото тя реално подпомогна пчеларския бранш у нас – само 6% от отговорилите; не, защото парите бяха усвоени неправомерно – 59% и уклончивото „донякъде, защото от нея не успяха да се възползват достатъчно на брой пчелари“ – 35 на сто.
Че пчеларската програма не е изпълнила целите си и че дори са създадени благоприятни условия за корупционни практики смята и Сребрин Илиев. „Как така, след като по програмата са закупени над 11 000 кошера, имаме общ спад от 5,7% в общия им брой. Имаме основателни съмнения, че изобщо всичко се е плащало по документи, а в действителност кошери няма…“ – твърди той. Излага и други аргументи…[1]
Каква е, в края на краищата, истината? Свикнали сме, че в България всичко се краде, всичко се опорочава. Преди две години бях на екскурзия в Румъния. По целия път от Дунав мост до Букурещ (около 60 км) рейсът попадна в една-единствена „дупчица“. „Вие какво мислите? Че и тук не се краде от еврофондовете ли? Крадат, ама… така, че нали виждате какви пътища имат!“ – беше коментарът на екскурзоводката.
Ужасното беше на връщане, след като минахме границата и автобусът отново заподскача по родните шосета – приличащи по-скоро на лунен пейзаж. Та дали и пчеларската програма е като пътищата ни?… Дано истината излезе наяве. А след края на следващия период коментарите на доволни пчелари да са повече. Защото и те, и малките насекоми, които в съзнанието на всеки от нас са се превърнали в символ на трудолюбие, определено заслужават по-добра съдба. От която, прочее, зависим и ние самите.
Коментар на Светослав Динков
[1] Пълния текст на интервюто четете в януарския брой на сп. „Агрокомпас“
