Как практиките без оран пазят почвата, увеличават плодородието и намаляват въглеродните емисии
Интензивното земеделие и прекомерната обработка на почвата водят до сериозни екологични проблеми като ерозия, загуба на плодородие и дори опустиняване. Пример за това е Южна Румъния, където се е образувал пустинен район от 800 кв. км. Основната причина е оголването на почвата, което води до загуба на хумус и освобождаване на въглерод в атмосферата. Конвенционалното земеделие допринася за замърсяването на въздуха и изчерпването на природни ресурси.
Решението е в прилагането на практики като “Ноу тил” – земеделие без оран, което задържа въглерода в почвата, повишава плодородието и намалява емисиите. Ако повишим хумуса в българските почви с 0.3% годишно, можем да компенсираме въглеродните емисии на страната. Това не само подобрява околната среда, но и намалява разходите на фермерите. Грижата за почвата е ключова за устойчивото бъдеще и сигурността на хранителните ресурси.
