Съчетанието от капково напояване с „умни“ технологии може да доведе до 50-70% икономия на вода, по-добри добиви и по-малко болести
Земеделие и вода – земеделието става все по-жадно за вода, но едновременно с това се конкурира с индустрията, населението на градовете и ВЕИ – какво можем да правим?
Водата на планетата и водните ресурси на България
Водата покрива 70% от планетата ни, но само 1% от нея е годна за пиене. Водата в човешкият организъм е между 50 и 65% и е незаменим източник на живот.
В България водните ресурси са 99,7 млрд. м3, което е под 2% от територията на страната, 75% от тях са от р. Дунав, която за съжаление няма голямо стопанско значение.
Оказват ли влияние климатичните промени върху водните запаси на България?
Главните фактори са температурата на въздуха и на Световния океан.
1°C повишение на средните температури на въздуха води до 7% повече водна пара в атмосферата. По данни на Националния институт по метеорология и хидрология изминалата 2024 г. е най-топлата за България от 1930 г. насам, била е с 0.5°С по-топла от 2023 г. Сезонните модели на валежите стават все по-непостоянни, недостигът на вода е реална заплаха за земеделците. По статистически данни под 2% от обработваемите земи в България са под ефективно напояване.
Водата за земеделие, индустрия и населението в големите градове - в конкуренция.
Индустриалното земеделие е увеличило нуждите си от вода със 117% от 1960 до 2019 г. Само една култура – царевицата „изсмуква“ ¼ от водата за напояване във Франция.
За производството на 1 кг царевица са нужни 454 л прясна вода!
Изследване във Франция показва, че 57 % от сладководните запаси се ползват в земеделието, 26% за пиене и за битови нужди на хората, 12% за охлаждане на електроцентралите и 5 % за индустрията. В Германия 74 % от водата за напояване идва от подземни източници, 13% от повърхностни води и 13% от мрежи за питейна вода. В повечето случаи мерките, които се предприемат, са насочени към събиране, изпомпване и съхраняване на повече вода за напояване през сухите месеци, без да се променя модела на земеделието.
На фона на намаляващите валежи и понижаване на нивото на подпочвените води това води до конфликти с останалите ползватели на вода. Вече се говори за първите „войни за вода“ в Европа.
Какво да предприемем, ако водата за напояване е малко или въобще липсва?
Ето няколко идеи, които фермерите могат да приложат в своите стопанства, за да намалят нуждата от поливане:
- Използване на покривни и междинни култури, добавяне на органична материя в почвата, мулчиране – за да се намали изпарението.
- Намаляване на обработките, почвата да бъде покрита постоянно с растения с живи корени, които подобряват структурата на почвата и увеличават капацитета й да задържа вода.
- Затревяване на междуредията в трайните насаждения, агролесовъдство и засаждане на жив плет, възстановяване на влажни зони.
- Заместване на културите с високо водно потребление с по-сухоустойчиви, напр. царевица със сорго или суданка.
Как да напояваме ефективно и да пестим вода?
Капковото напояване е една от най-ефективните системи за напояване. Водата се доставя на капки директно в зоната на корените на растенията. По данни на Френския изследователски институт по земеделие (INRAE), преминаването от дъждуване към капково напояване спестява 10-30% при полски култури, 20-35 % при овощни и 5-15% при зеленчуци на открито.
Съчетанието от капково напояване с „умни“ технологии, които определят оптималния момент за подаване на вода на растенията може да доведе до 50-70% икономия на вода, по-добри добиви и по-малко болести. Рискът от измиване и ерозия на почвата е минимален.
Добрите новини са, че вече има и системи, приложими на големи площи за зърнени култури като царевица, а български компании вече са световни лидери в производството и монтажа на умни системи за напояване.
Водата е стратегически ресурс и трябва с внимание да се отнасяме при ползването й, независимо дали е в земеделието, домакинствата и индустрията.
