Чрез комбинация от иновации, промяна на земеделските практики и политическа подкрепа
Емисиите на метан, особено от преживните животните, са значим фактор за изменението на климата. Метанът (CH4), въпреки че има много по-кратък атмосферен живот, е мощен парников газ и е десетки пъти по-ефективен в задържането на топлина в атмосферата в сравнение с въглеродния диоксид (CO2). Тези емисии произтичат основно от процеса на ферментацията като храносмилателен процес в предстомашията на преживните животни, където микроорганизми разграждат фибрите в храната и произвеждат метан като страничен продукт, който се отделя предимно чрез оригване.
Глобалното животновъдство е отговорно за приблизително 14.5% от всички свързани с човешката дейност емисии на парникови газове, като по-голямата част от тях се дължат на метана от преживни животни и азотния оксид от торохранилищата.
С приблизително 1,5 милиарда крави по света и 2 милиарда овце и кози, това е голям проблем, който не може да се игнорира. Една крава излъчва около 100 кг метан за година. С нарастването на населението на света нараства и търсенето на месо и млечни продукти, а нуждата за намаляване на тези емисии става все по-належаща. В същото време трябва да не се забравя, че животните играят ключова роля в световната екосистема и икономика. Те осигуряват суровини и са неизменна част от много култури и пейзажи.
Запазване на животните като важна част от екосистемата
Съществуват призиви за консумиране на по-малко животински продукти като мярка за намаляването на газовите емисии от животновъдството. Млякото и месото обаче са важни източници на висококачествени и незаменими хранителни вещества.
Намаляването на метановите емисии не означава премахване на животните от екосистемата, а по-скоро интегрирането им в нея чрез устойчиви практики.
Така че как да намалим емисиите на метанa?
Решението е прилагане на по-устойчиви земеделски практики, например, да подобрим храненето на преживните животни чрез по-добро управление на пашата, използване на специфични фуражни добавки и балансиране на дажбите и като цяло - осигуряване на по-добро хранене.
Други аспекти са:
- подобряване на производителността и плодовитостта на преживните животни;
- по-добри практики за отглеждане, пасищно отглеждане с възможно по-ниска концентрация на животни на единица територия.
- наблюдение на тяхното здраве и намеса при поява на признаци на заболяване.
Генетичният подход се фокусира върху селекцията на животни, които естествено произвеждат по-малко метан, както и към по-продуктивни такива. Този процес е дългосрочен, но има потенциал за трайно решение.
Образование и трансфер на знания, обучение на фермерите
Разбирането на механизмите, по които метанът се произвежда и освобождава, е първата стъпка към разработването на ефективни стратегии за неговото намаляване.
Управление на оборския тор: Макар и основният източник на метан да е ентеричната ферментация, управлението на оборския тор също е важно.
Познати решения са:
Биогазови инсталации
Това са системи за анаеробно разграждане на оборския тор, които улавят метан. Така не само се намаляват емисиите, но и се генерира възобновяема енергия.
Компостиране
Правилното съхранение на твърд и течен тор в аеробни условия намалява отделянето на метан.
Може да се направи извод, че намаляването на метановите емисии от животните е сложен, но постижим процес. Чрез комбинация от иновации, промяна на земеделските практики и политическа подкрепа може да се гарантира, че животновъдството трябва да продължава да играе своята важна роля за човешкото общество, като същевременно минимизира своя отрицателен екологичен отпечатък.
