Марлен Стояновска: Законът, който регулира билкарството е рестриктивен

Марлен Стояновска, председател на Българската асоциация на билкарите и гъбарите

- Г-жо Стояновска, какво е състоянието на сектора с билки в момента?

- Билкарството е традиционен отрасъл за България. В подкрепа на това твърдение мога да спомена факта,че още през 1941 година в страната е имало закон за билкарството. Според мен това е важен и интересен отрасъл, тъй като той дава хляб, особено в тези трудни времена, на много хора и то на най-бедните прослойки на населението, много често на безработни хора. Освен това е интересен занаят, защото природата ни е изключително богата, с голямо разнообразие от билки. Това предизвиква и интереса на другите страни към България. Състоянието на нашия бранш, както повечето браншове от 2008 година, е затруднено. Основното количество билки отиват за износ, не защото не остават за България. Българският пазар просто е малък, за да поеме цялото производство. Нашите клиенти от 2008 година намалиха чувствително покупките, цените са с тенденция към занижение. Ние изпитваме нормалните трудности на икономическата криза.

- Какво е законодателството, което регулира сектора?

- У нас дейността на нашия бранш се регулира от Закона за лечебните растения, който според мен трябва вече да бъде усъвременен, въпреки че аз навремето съм участвала в неговото създаване. Нещата, обаче, са динамични и по мнение на колеги от Асоциацията на билкатите и гъбарите законът е предимно рестриктивен. Той цели наистина опазването на околната среда, но не бих казала, че допринася за развитието на нашия бранш.

- Билкарите получават ли субсидии от държавата?

- Билкарите не получават никакви субсидии. Нашият бранш, както ние имаме навик да казваме се самофинансира. Разбира се билкарите, които отглеждат култивирани билки могат да кандидатстват по съответните програми, но субсидии в чист вид не се получават. Напротив, има едно обременяване на бранша с такси. Имам в предвид, че за всеки килограм набрана билка се заплаща определена такса още преди берачът да е влязъл в гората или в общинската територия. Върху тази такса се слага друга такса ДДС и накрая резултатът от този труд се облага с плоския данък. Фактически една и съща дейност е обложена три пъти.

- През 2012 година билкарите протестираха, заради високите такси, които им налагаха лесничествата. Какво се случи тогава?

- Това е така, защото Законът за лечебните растения е под юрисдикацията на Министерството на околната среда и водите, но всъщност голяма част от билките се събират в горските територии. Там естествено се разпореждат горските стопанства по места. Настъпиха много своеволия, имаше едно своеволно определяне на такси, което тотално спъваше работата. При нас в сезона всеки ден е ценен. Наистина недоволството нарасна много, тогава имаше една силна реакция. Успяхме донякъде да парираме тези неща, но не бих казала,че сме решили въпроса окончателно.

- Какво трябва да се промени в сегашното законодателство, за да може браншът да върви напред?

- Има няколко основни неща, които трябва да бъдат направени.

Първо: да се изработи една актуална стратегия за бранша, в която да вземат участие всички заинтересовани страни. В нея трябва да се обърне внимание на всички аспекти, както на социален, така и на икономически, така и по отношение на околната среда.

Второ: трябва да отпаднат тези такси, категорично! Те са абсурдни. Не може да искаме от най-бедните слоеве на населението още преди да са получили един лев за труда си да платят авансово такси. По закон тази такса трябва да се плаща от берача, а истината е, че я плащат по-скоро билкозаготвителите. Това си е чисто нарушение, което се знае и е прието от всички, но не е редно. Предлагали сме многократно да се обсъди заплащането на някакъв патентен данък или нещо от типа на ловния билет, само че за билки, който да може да се предплати еднократно и хората да могат да събират през цялата година.

Трето: трябва да се наблегне на представянето на държавата ни на панаири и всякакъв род такива форуми. Ако отидете на един панаир ще видите, че една Румъния, която е по-малък износител на билки от нас, има много по-добро представяне. Това е станало с помощта на държавата. Обичайно нашето присъствие е скромно, закътани сме в един малък ъгъл. Другите държави участват с големи щандове, с фолклорни програми и т.н.

Четвъртото нещо, което трябва задължително да се направи е да се организират курсове по билкарство от Минситерството на околната среда и водите и от Министерството на земеделието и хранитем, които имат много добри кадри. Едно от условията, за да получим добра продукция, да можем да я реализираме добре и да опазим природата е хората да бъдат обучени.

 

Интервю на Светлозара Димитрова

 

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар