Гората като източник на ресурс ще дава доста по-малко суровина, отколкото досега

Снимка:

Доц. Георги Костов, бивш заместник-министър на земеделието с ресор "Гори" в правителството на ГЕРБ

- Кои са най-актуалните проблеми на гората в България?

– Ако говорим не за управление, а за състоянието на гората, актуалните проблеми задължително трябва да се обвържат с глобалните процеси. Нашите гори не правят изключение от общите тенденции, свързани с адаптиране на горите към климатичните промени и прилагането на т.нар. адаптивни практики.

Възобновяемите природни източници – водата и гората, не са безкрайни. Те са ограничени и ако не ги използваме разумно и устойчиво, ще изчезнат.

- Откъде трябва да тръгнат тези адаптивни практики?

– Без да са инициирани политически, нищо няма да се случи. Като начало трябва да осъзнаем и да вземем предвид факта, че гората няма вече да може да ни дава това, което досега е давала като количество и качество.

Досегашната теория на стопанисване на този ресурс казва: "Гората не трябва да се сече повече отколкото пораства." Гората в България дава прираст годишно от 15 млн. куб м и затова не бива да сечем повече. Ние сечем там, където е достъпно, което е по-малко от половината от територията ни. На практика сечем около 65-70% от прираста, но ги сечем по достъпните места. Те са под 50% от цялата гора и на практика там сечем повече, отколкото трябва. А останалата част не я ползваме.

Важно е също какво точно сечем. Гората живее дълго и големите дървета – 100-200-годишните са най-ценната дървесина, от нея се прави всичко. По-младите – 30-40-годишните са тънки и в най-добрия случай от тях стават дърва за огрев. Цената на добива на дървесина от голямата и малката гора обаче е една и съща. Вече почти нямаме зрели запаси, т.е. стари гори, които са особено ценни.

- Тези стари дървета не са ли защитени?

– Имаме защита по две линии на горите в България. Едната е по Закона за защитените територии, другата е по Закона за биоразнообразието с въвеждането на екологичната мрежа "Натура 2000". Има покриване на двете площи, 85% от мрежата "Натура" в България попада в гори. Там има специфични изисквания. За съжаление те са сравнително нови за нас и реализирането им изисква известно време и обучение.

Прилагането на тези практики на защита има два основни проблема. Този, който извършва дейността, трябва да знае повече и трябва да е оборудван с техника, която да позволи щадяща за природата полза. Например да не влиза с лоши, замърсяващи трактори в гората.

- Как трябва да използваме гората предвид климатичните промени?

– Със сигурност трябва да променим използването на горите по структура. Да намалим употребата и изсичането на едрата дървесина, която е вече почти на изчезване. Тези стари и големи дървета са много ценни от гледна точка на биоразнообразието. Те са вековни.

Те са защитени само в защитените природни територии. Основно това са природните паркове, където са под управлението на МОСВ и горе-долу са защитени, защото ведомството няма достатъчно средства да поддържа контрола в парковете - тази година напр. пожари имаше във всички национални паркове.

Гората като източник на ресурс ще дава доста по-малко суровина, отколкото досега.

- Какви са прогнозите за последиците от климатичните промени за гората ?

– Очакванията са за спад с около една трета до 40% на българските гори. И това вече се случва.

Теорията за климатичните промени се появи през 80-те години. Тогава се създаваха няколко сценарии като песимистичният изхождаше от презумпцията колко лошо може да стане. Сегашната реалност се движи по-зле от песимистичния сценарий отпреди 30 години, което значи, че по това време не сме си представяли, че нещата могат да се развият толкова зле по отношение на климатичните промени в две основни посоки – промяна на валежите и промяна на температурите.

В момента се наблюдава зачестяване и в Европа, а вече и у нас, на екстремалните проявления на климата. Сменят се периоди на много дъждове с голяма суша, горещини с голям студ. Бурите в Западна Европа са много повече.

В България имаме средно валеж на цялата територия 625 мм годишно. Това е много малък валеж. Предвижда се около 40% спад, а това означава, че отиваме под 250 мм валеж (под 400 мм говорим за полупустинни райони).

- Можем ли да се подготвим по някакъв начин за тези промени?

– България трябва да вземе предвид тези прогнози и да изработи карти на рисковите зони – да очертаем къде са най-чувствителните територии, къде може да се очаква засушаване, ако някъде има положителни явления, свързани с потенциалната промяна – да ги използваме.

Част от планинските ни райони няма да пострадат толкова да кажем, но равнинните под 1200 м ще трябва да са готови за суши, за бедствия като пожари, наводнения.

- Каква е ролята на гората тук?

– Гората категорично ни трябва в подобни трудни ситуации, но не за дървесина и огрев, а заради т.нар. екосистемни функции – тя ни осигурява вода, чист въздух, защита от наводнения, ерозия и суша.

Гората, заради водоохранна си функция, може да помогне много, за да съхраним водата, толкова оскъдна в България. При дъжд в гората листата на дърветата намаляват скоростта на капките, те падат по-меко върху земята и така не я отмиват. Благодарение на дълбоките корени, дъждовната вода стига дълбоко в почвите и захранва изворите. Така цяло лято по време на сушите в стара букова гора изворите текат, влажно и прохладно е. Върху земеделската земя водата пада директно, изтича се бързо, не може да отиде дълбоко в почвата и предизвиква ерозия.

Тези екосистемни услуги трябва да бъдат остойностени. Ако го направим по правилния начин, с конкретни методики, ще видим, че гората ни струва и дава хиляди пъти повече от дърва за огрев.

Ето и един пресен пример – над село Бисер гората беше опожарявана през годините от немарливост. Местните горяха стърнищата за по-лесно и пожарът отиваше редовно в гората. И постепенно тя изгоря и се изсече. И сега няма нова. Там вододоят не е голям, но е стръмен. Заваля един голям дъжд и вместо водата да отиде в почвата, стигна до язовира и бутна нестабилната стена. Ако имаше гора, това нямаше да им се случи.

- Каква част от водите ни идват от горите?

- България консумира 5 млрд. куб. м прясна вода годишно за различни цели. От тях 4 млрд. идват от горските територии. Въпросът е има ли значение какви са горите в тези територии, в състояние ли са да дават и занапред тези 4 млрд. куб. м. и ако да, можем ли да оптимизираме нещата, така че те да продължат да дават и пазят водите.

Има научни доказателства, че това може да се случи при оптимизация на водозахранващите функции на гората. Водоохранната функция е оценена научно по международно признати методики – струва 2 ст. на кубик (или 80 млн. годишно), които ние взимаме от гората, но без да връщаме нито стотинка.

- Има ли страни, които остойностяват вече екосистемните функции?

– Да, в Англия се изчислява и излиза 100 пъти по-скъпа гората като екосистема, но още не се прилага на практика.

Ние сме първата държава в ЕС, която в Закона за горите има текст, че трябва да се остойностят екосистемните услуги. Посочени са точно кои са тези екосистеми в гл. 17. Аз се гордея с тази позиция. Остава сега управляващите да изпълнят със съдържание тази глава 17 и да ги остойностят.

За това трябва да приемем методика, разбираема и приемлива на европейско ниво. Ето едно нещо, в което можем да сме водеща държава. Това не значи директно покачване на цените и сметките на хората, можем да пазим и поддържаме гората си и само като намалим печалбата на водните дружества.

- Сериозна част от българската гора е частна собственост. Проблем ли е това за общото състояние на гората?

– Това са около 2 милиона парцела със средна големина от под 10 декара, собственост на 1 200 000 души. Държавата трябва да предпостави правилното стопанисване на тези частни гори.

Тя е задължена и икономически, и морално към всички тези собственици да им даде алтернатива какво да правят, а не само да им създава административно напрежение. Длъжна е и защото повече от 50 години същата тази държава е ползвала земите на тези хора, без да е искала съгласието му.

Агенцията по горите трябва да създаде служба – по примера на много други държави, която да дава безплатни съвети за различни алтернативи на ползване, да обяснява на всичките тези 1 200 000 клиенти какво могат да правят със земята си, освен да изсичат изцяло гората си еднократно. Естествено, когато трябва по-подробна допълнителна информация, собственикът вече ще търси платена консултанска услуга.

- Тези частни практики проблемни ли са?

- Нямаше да е голям проблем, ако тези частни земи не бяха съсредоточени само в няколко области на страната. Това са Ловешко, Търновско, Видинско и Монтанско. Там масовото изсичане на едно място е проблемно, оголените площи са факт. Законът за горите забранява голите сечи, но с тази практика на малки изсечени площи, събрани на едно място, се получава груба сеч.

Не трябва обаче да обвиняваме затова собствениците, че изсичат. Трябва да им покажем алтернативите. Да им се обясни, да се работи с тях.

- Предвид пожара при "Бистришко бранище" на Витоша това лято, налага ли се човешка намеса в резерватите, според вас?

- Не може да откъснем природата като абсолютен резерват в случая и да няма никаква намеса, защото Витоша е доста урбанизирана територия, близо е до най-големия град все пак. Грешка беше този резерват да не се пипа изобщо, след като вече имаше проблем. Трябва да има баланс между екологията, хората и икономиката. Всички те трябва да стоят равно отдалечени от гората. Ако едното натежи, се губи балансът и страда гората.

Има и друг момент. Почвата може да поема едно определено количество гора. Когато тя се пренасити, определени дървета загиват при натрупването, отмират, отпадат. В гората отмирането става неравномерно и спонтанно, а не както става при планираното изсичане.

Ако ти събираш много горивно вещество на едно място, много дървесина, съчетана със суша, съществува голяма опасност от пожар. Затова се налага регулирана сеч. Ние отидохме в другата крайност - да не пипаме изобщо защитените гори. Това е голяма глупост. Така стана проблем на "Бистришко бранище".

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар