Новият законопроект на МОСВ проправя пътя към кръгова икономика с над 90% събираемост на опаковките
Министерството на околната среда и водите (МОСВ) публикува нов законопроект, свързан с въвеждането на депозитна система за определени видове отпадъци – тема, която от години стои на дневен ред в Европа и постепенно се превръща в стандарт за модерно управление на ресурсите. Новината е важна не само за институциите и бизнеса, но и за всеки гражданин, защото засяга начина, по който потребяваме, изхвърляме и връщаме обратно в икономиката ценни материали. Това не е просто нов механизъм за събиране на празни бутилки и кенове, а стратегическа промяна в начина, по който обществото разглежда отпадъците – не като ненужен остатък, а като ценен ресурс, който може да бъде върнат обратно в икономиката.
Темата е особено важна за рубриката „Отпадъци на светло“, защото депозитната система на практика осветява целия път на опаковката – от производителя и магазина, през потребителя, до повторната ѝ преработка. Това означава повече прозрачност, по-висока събираемост и по-ефективно управление на материалите, които ежедневно използваме.
От линейна към кръгова икономика
Дълги години моделът на потребление беше сравнително прост – производство, употреба, изхвърляне. Този подход вече е икономически и екологично остарял. Ограничените природни ресурси, нарастващите количества отпадъци и необходимостта от по-чиста среда налагат преминаване към кръгова икономика – система, в която материалите остават в употреба възможно най-дълго.
Именно тук депозитната система има ключова роля. Когато една пластмасова бутилка, стъклена бутилка или метална опаковка има възстановима стойност, тя престава да бъде отпадък. Потребителят я връща, системата я приема, материалът се преработва и отново влиза в производството.
Това е фундаментална промяна – отпадъкът се превръща в суровина.
Европейският контекст и ангажиментите на България
Новият проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците е в синхрон с европейските политики за управление на отпадъците и по-конкретно с Директива (ЕС) 2019/904 относно пластмасовите изделия за еднократна употреба. Европейският съюз поставя ясни цели пред държавите членки – високи нива на разделно събиране на пластмасови бутилки за напитки и увеличаване дела на рециклираните материали в новите опаковки.
За България това е не само нормативно задължение, но и възможност за модернизация. Досегашният модел, основан основно на цветни контейнери за разделно събиране, има своите положителни резултати, но достига естествен лимит. Част от опаковките не попадат в системата, друга част се замърсяват, а значителни количества остават извън контролиран поток.
Депозитната система може да бъде липсващото звено, което да доведе до значително по-добри резултати.
Предвижда се системата да обхване най-масово използваните опаковки за напитки – пластмасови бутилки, метални кенове и стъклени съдове в определени обеми. При покупка потребителят ще заплаща малък депозит, който ще получава обратно при връщане на празната опаковка в обозначен пункт или автомат за обратно приемане.
По оценки от извършени анализи, в България на пазара се пускат приблизително около 2 милиарда опаковки за напитки годишно. Това показва реалния мащаб на системата и потенциала ѝ да върне значителен обем ценни материали обратно в икономиката.
Този механизъм е доказано ефективен в редица европейски държави. Той създава лесен и разбираем стимул – всеки връща опаковката, защото има реална стойност. В държавите, в които вече функционират депозитни системи, се постигат нива на събираемост над 90%, което значително надвишава резултатите на традиционните системи за разделно събиране.
Съществен елемент ще бъде и централен системен оператор, който да координира финансовите потоци, логистиката, отчетността и контрола. Участието на производители и търговци в подобна структура е важно условие за устойчивост, ефективност и споделена отговорност.
Един от най-сериозните проблеми в управлението на отпадъците е липсата на проследимост. Често обществото не знае какво количество опаковки се пуска на пазара, какво се събира и какво действително се рециклира. Депозитната система променя това. Тя позволява почти пълна отчетност на потока от опаковки – от пускането им на пазара до тяхното връщане и рециклиране, което е трудно постижимо при настоящите системи.
Чрез маркировка, баркодове и централизирана отчетност може да се проследява движението на опаковките почти в реално време. Това означава повече прозрачност за държавата, бизнеса и гражданите.
Друг съществен плюс е качеството на събраните материали. При смесени потоци в контейнерите пластмасата и стъклото често се замърсяват с битови отпадъци и хранителни остатъци. При депозитната система опаковките се събират отделно и чисто, което позволява висококачествено рециклиране, включително моделът „от бутилка в бутилка“, при който старата опаковка се превръща в нова.
Това намалява нуждата от използване на първични суровини и спестява енергия. Това е особено важно в контекста на нарастващите цени на суровините, тъй като рециклираните материали се превръщат във все по-ценен ресурс за индустрията.
По-чисти градове и по-малко натиск върху общините
Голяма част от обемните отпадъци в градската среда са именно опаковки от напитки. Те се виждат в паркове, около спирки, край пътища, в междублокови пространства и природни зони. Когато всяка бутилка има стойност, вероятността да бъде изхвърлена безконтролно рязко намалява.
Това има пряк ефект и върху разходите на общините. По-малко отпадъци в общия поток означава по-ниски разходи за събиране, транспорт, почистване и депониране. В дългосрочен план това може да подпомогне и по-ефективното управление на местните такси за битови отпадъци.
Депозитната система не е само екологична мярка. Тя е и икономически инструмент. Въвеждането ѝ създава необходимост от нова логистика, автомати за обратно приемане, сортиращи центрове, дигитални системи за управление и разширен капацитет за рециклиране.
Това означава инвестиции, иновации и нови работни места. Освен това стабилният поток от чист материал създава сигурност за индустрията, която използва рециклирани суровини.
Всяка голяма реформа обаче изисква и добра подготовка. Една от важните теми е как системата ще работи в малките населени места и как ще бъдат подпомогнати малките търговски обекти. Необходимо е да се намери баланс между екологичните цели и административната тежест.
Трябва да се осигури достъпност за гражданите, така че връщането на опаковки да бъде лесна и естествена част от ежедневието. Успехът зависи не само от закона, а от удобството на системата.
Също толкова важно е общественото доверие. Хората трябва ясно да разбират как работи механизмът, защо плащат депозит и как го получават обратно. Добрата комуникационна кампания ще бъде ключов фактор. Като се има предвид, че става дума за над 100 хил. тона опаковки за напитки годишно, депозитната система има потенциал да доведе до съществена промяна в управлението на отпадъците в страната.
Страни като Германия, Норвегия, Литва, Естония и други вече доказаха, че депозитните системи могат да постигнат изключително високи нива на събираемост. Там връщането на опаковки е нормален навик, а обществената среда е значително по-чиста.
България има възможност да използва този натрупан опит и да изгради система, съобразена с местните условия, но базирана на най-добрите европейски практики.
Новият законопроект на МОСВ за депозитната система е една от най-сериозните стъпки към модерно управление на отпадъците в България през последните години. Той показва, че страната ни може да мисли стратегически – не само как да изхвърля отпадъците, а как да ги превръща в ресурс.
Истинският успех ще зависи от партньорството между държавата, бизнеса, общините и гражданите. Ако системата бъде изградена разумно, прозрачно и достъпно, тя ще донесе видими резултати – по-чисти градове, по-малко замърсяване, повече рециклиране и по-висока култура на потребление.
„Отпадъци на светло“ означава именно това – да направим невидимите потоци на отпадъците видими, управляеми и полезни за обществото. Депозитната система е шанс България да направи следващата голяма крачка към реална кръгова икономика.
