Горският сектор ще трябва да положи много усилия, за да наложи да се разработят Системи за управление на околната среда

Доц. Васил Христов Стипцов, доцент в катедра "Лесовъдство", Лесотехнически университет

focus-news.net

- Проф. Стипцов, Вие сте сред първите, които получиха Балкански приз по качество в рамките на Първия Балкански Форум по качеството. Какво означава тази награда за Вас?

- Благодаря за тази награда, но за мен по-важно е да защитим достойно присъединяването на България в семейството на ЕС. Проблемите в горите и горският сектор са много и не могат да се решат с магическа пръчка. Ние едва сега започваме. Интересите на обществото неминуемо ще се сблъскат с икономическите интереси на ползващите суровини от гората. Доста хора открито ще започнат да работят срещу вкарване на правила на играта и срещу сертифицирането също. Те не се интересуват от това, че това са изисквания на присъединяването ни в ЕС. Те просто ще се опитват да гонят своите икономически интереси на всяка цена, без да се интересуват от въздействието върху околната среда. Тогава ще бъде твърде късно, затова дано го осъзнаят навреме онези ръководни среди в държавата, от които зависи и могат да въздействат сега върху процесите на усъвършенстване на управлението. Разработването и внедряването на системите за управление са бавен процес, но без системи за управление на околната среда и осигуряване на безопасни условия на труд фирмите и предприятията в горския сектор няма да могат нормално да продължат своята дейност.

- Кои бяха основните теми, които бяха засегнати по време на Първия Балкански форум по качеството в областта на горите? До какви позиции стигнахте? И какво трябва да се направи за усъвършенстване на качеството в областта на горския сектор?

Представянето на проблемите, които съществуват в горите и горският сектор, и следва да бъдат решени, бе особено важно, поради което бе изнесена презентация в панела "Гори, дърводобив, дървопреработване". В доклада се посочи, че трябва да се насърчава конструктивния диалог между участниците в управлението на горите и горските ресурси и заинтересованите страни, които имат отношение към настоящето и бъдещето на горите и горския сектор. Необходимостта от изграждането на платформа за ефективно сътрудничество, не само че се налага, но тя вече е една осъзната необходимост. На всички е ясно, че горите не са само източник за добив на дървесина и горски суровини и продукти. Общественото мнение по този въпрос става все по-категорично и критично. Налага се да се приоритизират функциите на горите и вземането на решение за управлението на горите да става не само "в интерес на цялото общество", а с включването на обществото при вземането на тези решения. Показан бе швейцарския опит в областта на горската сертификация, както и обучението на студентите в Лесотехническия университет в областта на сертифицирането в горите.

Като слабост в работата на панела следва да се подчертае, че присъствието на горския сектор бе само от представители на Регионалното управление по горите гр. Смолян и държавните лесничейства от района. Ползувателите на горите и горските ресурси в лицето на дърводобивните, дървопреработвателни, мебелостроителни и пр. фирми просто, които най-много ще имат интерес от развитието на този процес не присъстваха. Този извод не бива да се скрива, а напротив, обществото трябва да знае и да изисква, от тези, които ползват горските ресурси, че ще трябва да поемат своята отговорност за прозрачност при действията си, както и да спазват изискванията на нормативните документи и стандартите.

- Какво е приложението на изискванията на международните стандарти в областта на горския сектор?

Дейностите в горите са много разнообразни. Въпреки това обаче се налага да се въведе стандартизация и гарантиране на това, че използването на горите и горските ресурси се извършва по европейските стандарти и норми. Не зависимо от това, чия собственост са горите, те се стопанисват и ползват в интерес на цялото общество и затова се казва, че горите са особен вид собственост. Тази постановка е записана не само в Закона за горите на РБългария, но и в законите на повечето европейски страни. Горите са общонационално богатство и след като те са такива стопанисващите ги органи трябва да покажат, че ги стопанисват по европейските стандарти. В горският сектор се експериментираха доста начини за да се въведе ред при ползването на горите и са гарантира устойчивото им развитие. Не всички подходи обаче дадоха добър резултат. Опитът да се задължат ползвателите да назначат "лицензиран лесовъд" в дърводобивните фирми, който да отговаря за лесовъдските дейности, не се оказа най-успешен. Лесовъдите, в повечето случаи, вземаха страната на работодателите си, което при сегашната стагнация е естествено да се очаква. Лицензите на някои "частно практикуващи лесовъди" можеха да се открият при търговете в различните краища на страната, без те дори да са стъпвали в тези фирми. Задължаването на дърводобивните фирми да разполагат с необходимата техника за да извършват дейностите в горите, както и да докажат с документи на търговете и конкурсите че я притежават пък доведе до "снабдяването с фактури" от вторични суровини за трактори, камиони, въжени линии и пр... Техниката наистина я има, но тя е на склад във вторични суровини и става за скрап и претопяване.

Естествено е, че срещу "българската изобретателност" единствено остава въвеждането на европейските стандарти. Някой ще каже, че сертифицирането е доброволен процес и това е вярно. Само че по света (а скоро и у нас) ако искаш да се явиш и да спечелиш на търг за провеждане на дейностите в горите трябва да докажеш, че си перфектен, лоялен и си документирал всички свои действия. Никой няма да задължава фирмите и предприятията в горския сектор да се сертифицират. Това ще бъде изискване, а те ако искат да работят в този сектор ще трябва да се съобразят още от сега с настъпващите изисквания на ЕС. От къде да започнем? Това вече е остарял въпрос защото фирмите и предприятията използващи суровини и ресурси от горите се нуждаят вече от сертификатите за да излязат на външния пазар. Няма да правя реклама на предприятия, в които съм бил на одит, но ще кажа че мениджърите на редица български предприятия са разбрали пътят за оставането им на вътрешния и външен пазар и са започнали разработване на системи за управлението на качеството. Сертифицирането в горския сектор ще се наложи първо в предприятията ползващи горските ресурси-мебелостроителните фирми, производителите на производи от горски суровини-фазер, шперплат, ПДЧ, ПДВ, детайли и т.н. Техните контрагенти от чужбина вече изискват от износителите да докажат произхода на дървесината и суровините, както и наличието на сертификати от техните доставчици. Така че и дървопреработвателните, след това и дърводобивните фирми ще бъдат притиснати от това изискване и те ще трябва да започнат да играят по правилата на играта. Последни ще бъдат засегнати държавните структури, отговорни за стопанисването на горските ресурси. Тях обаче обществото ще ги принуди да задължат работещите в горите да притежават необходимите сертификати за качество на управлението и да ги контролират да ги спазват. Сертифицирането на държавните горски структури е въпрос и на чест от една страна, но за сега те трудно биха разбрали нуждата и престижа от това. Даваме ли се сметка за начина на провеждане на лова и ловната дейност например и защо чуждестранните ловци заобикалят България. Не е необходимо само да рекламираш "прекрасните условия настаняване, за ловуване и количеството дивеч", а да докажеш европейска култура при провеждането на тази дейност. Как би погледнал светът към една от 39–те Държавни дивечовъдни станции, ако тя има сертификат по ISO 9001, а да не говорим за сертификати по ISO 14001 и OHSAS 18001. Отговорът е съвсем различен, защото ловецът няма да се интересува само от "ловните трофеи" и настаняването, а ще доказва с гордост в своята страна и сред приятелите си, че е ловувал в място отговарящи на изискванията за управление на качеството, управление на околната среда, където са осигурени прекрасни безопасни условия на труд.

От друга страна какво да кажем за семеконтролните и лесозащитни станции към МЗГ-НУГ. Станциите издават всякакви сертификати, но те самите не могат да покажат сертификат са своята дейност т.е. те изискват, но и от тях държавата трябва да изисква. Да не говорим за държавните лесничейства и регионалните управления по горите. Съвсем очевидно е, че с влизането ни в Европейския съюз ще наложи да спазваме тези правила. Защо да не започнем веднага, а трябва да чакаме още две години. Засега никой все още не се "стряска" от това, което ни очаква и това е чисто български манталитет-"като не сме готови-ще го отложим". Само че Инспекциите по труда започнаха проверки по работните места в горските фирми в дърводобива и спазването на изискванията за безопасни условия на труд няма да им се размине. Изискванията на ЗБУТ няма да могат да бъдат подминати с лека ръка и рано или късно фирмите трябва да създадат тези условия, да създадат работна среда, да предоставят необходимата екипировка и техника и пр.

Изискванията за качествено управление на околната среда няма да бъдат по–малки и това вече се забелязва в предприятията от туристическият бранш-хотели, мотели, вили и пр. Горският сектор ще трябва да положи много усилия, за да наложи на работещите в горите да разработят Системи за управление на околната среда. Доказано е, че горите са най-мощният средообразуващ фактор, а щом това е така тези които работят в горите следва да разберат, че обществото не се интересува толкова от техните икономически и социални интереси. Обществото иска да живее в добре съхранявана и опазвана околна среда. Не ми се иска да чертая мрачни прогнози, но така както я караме в горския сектор след влизането ни в ЕС ще останат само десетина фирми и то ако се захванат сериозно да разработят интегрирани системи за управление, включващи не само СУК по ISO 9001, и системи за управление на околната среда и безопасните условия на труд.

- Предстои да се проведе Втори Балкански форум по качеството. Какви теми ще бъдат обсъдени по време на форума?

Това което казахме показва, че нещата са твърде сериозни и не търпят отлагане. Тематиката за управление на качеството не е само актуална, тя е изключително важен проблем. Това се поражда, не само от необходимостта за изравняване на критериите ни с тези на ЕС, а и от факта че живеем в 21 век. Опазването на човешкия живот, опазването на околната среда, създаването на условия за труд, управлението на компонентите на оклната среда, управлението на предприятията на нивото на сегашните изисквания не са само европейски норми. Те са задължителни за всички цивилизовани народи.

На вторият Балкански форум Българо-швейцарската програма ще участва. Ние се надяваме, защото сме изпратили покани, провели сме разговори с Националното управление на горите, да покажам какво се прави и какво трябва да се прави в горския сектор. Можем да кажем, че доста неща са направени по отношение на контрола върху движението на горските суровини, охраната на гори и дивеч, противопожарна дейност, ловностопанската и горскостопанска дейност и това трябва да бъде показано на по-широката общественост. Едно от тези места е именно форума по качеството. Защо Балкански форум ли? Защото трябва да спрем да се оправдаваме с българските традиции и балканския ни манталитет. Защото балканските страни трябва да престанат да бъдат само "балкански", но те са в Европа и трябва да спазват европейските стандарти.

БШПГ работи активно в насоката за ISO стандартизацията. Програмата има 3 сертификата за одитори по ISO 9001 и един по ISO 14 001. Записани са курсове и за получаване на сертификати за одитори и по ISO 18001. Програмата разработи Политика по качеството и внедри СУК. След проведен сертификационен одит програмата получи сертификат за управление на качеството по ISO 9001.

Програмата има за цел да подпомогне горския сектор в насоката за сертифициране по тези стандарти. Може би ще започнем подпомагане на горския сектор за обучение на кадрите от системата на горите за получаване на правоспособност за одитори, за разработване на изисквания за разработване на Системи за управление на околната среда и безопасни условия на труд в горите.
Природосъобразното и устойчиво стопанисване на горите не започва от написаните "бумаги и учебници", където нещата на книга стоят отлично. Стопанисването в интерес на всички започва от обучението на тези, които пряко работят в горите. Затова БШПГ оборудва и предостави за работа две мобилни горски училища за обучение на горски работници. Досега за завършени 28 курса и правоспособност за работа с бензиномоторни триони, храсторези и др., както и за придобиване на квалификацията "секач-моторист " са придобили над 160 горски работници. Европейските норми и критерии трябва да бъдат разбрани и приложени от младото поколение бъдещи български учени и затова БШПГ подпомага израстването и развитието на 17 докторанти от ЛТУ, ИГ-БАН и НУГ. Подпомагането е за разработване на докторските тези, обучение на докторантите за лобиране и защитаване на резултатите от проучванията.

Бъдещето за развитието на гората следва да бъде дело на всички които живеят в дадена територия, например община. Програмата подпомага НУГ и структурните звена по места да разработят Планове за многофункционално стопанисване на горите. Това е път и начин за постигане на общо разбирателство и консенсус за стопанисването на горските територии за по-продължителен период от време. Изработването на визия за бъдещето на гората и постигането на общо разбирателство между заинтересованите страни в дадена община е гаранция за устойчивото управление и ползване на горите и горските територии в интерес на цялото общество. Такива планове са разработени през втората фаза на БШПГ за горските територии на Учебно-опитното горско стопанство "Петрохан" с. Бързия, за Държавно лесничейство- с. Рибарица и за Държавна дивечовъдна станция-Ракитово. През третата фаза преминаха инициативните срещи и встъпителните обучения за разработването на 6 бр. ПМСГ в пилотните общини Берковица (Вършец), Тетевен, Генерал Тошево, Несебър, Батак и Гърмен. Разработването на дългосрочна визия за горите и постигането на общо разбирателство е една добра основа за продължаването на процеса на сертификация на предприятията в горския сектор.

Затова считаме, че БШПГ има достойно място за внедряването на новостите в горския сектор, като въвеждането на европейските норми и стандарти ще бъдат и един от основните приоритети в работата ни в бъдеще.

 

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар