Научното звено по сладководното рибовъдството в Пловдив активно подпомага усвояването на европарите

Ст.н.с. д-р Лиляна Хаджиниколова , директор на, Института по рибарство и аквакултури

- Г-жа Хаджиниколова, какво е производстовото на сладководна риба у нас в момента?

Въпреки световните тенденции към повишаване на потреблението на риба и рибни продукти в момента ние предлагаме на пазара около 4000 т. В средата на 80-те години страната ни е произвеждала 16 000 т само за консумация. В днешни времена българинът консумира около 4 кг годишно риба и рибни продукти, в страните от Централна и Източна Европа потреблението е 15-16 кг, а в развитите западни държави - 25 кг. Да не говорим за населението на азиатските държави, където консумацията на риба е традиция в храненето. В страни като Япония, САЩ, Китай, Израел, Германия, Франция и др. консумацията на риба, в т.ч. и сладководна, е елемент на научнообосновано храненене, според което нормата за различни възрасти е доста висока – до 31 кг годишно. В страни като нашата предназначението й е да намалява белтъния дефицит. Икономическата стагнация през последните години се отрази и на рибовъдството, както и на всички останали сектори.  За съжаление, българинът няма навикът да слага на трапезата си подобна храна. Добре би било тази тенденция да се промени, от една страна, поради изключително високите здравословни качества на рибата, която е основно меню при хората с наднормено тегло, които непрекъснато се увеличават в световен мащаб, като в същото време допринася за развитието на умствените способности. Не бива да се забравя и фактът, че България е в негативната класация по брой на инфарктите и инсултите. От друга страна, повишаването на консумацията на риба ще допринесе за икономическото развитие на сектора, за неговото стабилизиране и от там – за повишаването качеството на живота. Рибовъдството е екологично чисто производство. Въпреки че сладководната риба се отглежда в затворени водоеми, тя не ги замърсява. Напротив, благодарение на нейното местообитаване в тях, водните площи се пречистват.

- Какво е отношението на Европейската общност към проблема за увеличаването на производството на риба и рибни продукти у нас?

- Определено то е много конструктивно и градивно. Вече стана извество, че за периода 2007-2013г. се дава шанс за развитието на рибовъдството в България. За нас като научни работници, които работят в системата на научното звено по сладководно рибовъдство в Пловдив, е забележителен фактът, че на страната се отпускат 80 млн. евро по глава "Рибовъдство", както и средстава, които ще дойдат като съфинасиране от страна на нашата дъражава. От всички тези средства 55 % са определени да бъдат усвоени по ос втора на главата, а именно аквакултури, маркетинг и рибопреработка. Ние като хора на науката ясно виждаме своята роля в усвояването на тези средства. В състояние сме да подпомогнем рибопроизводителите при създаване на нови проекти, за оползотворяването на парите, отпускани от Европейския съюз. Така технохнологичният потенциал на отрасъла ще израсне и ще станем по-конкурентноспособни на пазара в Общността.

- С какво друго конкретно сте в състояние да съдействате на отрасъла за неговото развитие?

- Една от дейностите на научното звено в Пловдив е да обезпечава и да предлага на рибопроизводителите личинки, особено от шаран, бял амур  и толстолоб. Растителноядните риби не могат да се размножават по естествен начин и просто няма от къде другаде да се вземе зарибителен материал. До преди две-три години институтутът е бил единственият в страната, който благодарение на своята запазена база, е предлагал тази услуга. Но сега има вече и други, което е добре, защото нашите възможности са ограничени и не можем напълно да задоволим нуждите на страната. Положителен знак е обстоятелстовоот, че българските производители се развиват и са в състояние също като нас да предлагат на пазара размножителен материал. До преди няколко години в нашата база произвеждахме около 30-40 % от шарановия зарибителен материал и 50-60 % от останалите растителноядни риби. Изнасяме личинки и за една кооперация в Македония, кодето се развива пастървовъдството. Предлагаме и зарибителен материал за отглеждането и на щуката. Трябва да се има пред вид, че пазарът за нея е неограничен, както и за сома, тъй като  са хищни, деликатесни, с високи вкусови качества на месото. За износ сомът може да се реализира за около 5-6 щатски долара за килограм, а щуката – на малко по-висока цена, както и сладководните раци, чието отглеждане е също добре платена дейност. Но производстводството на зарибителен материал от тях става само при заявка, тъй като е материало- и ресурсоемко  Обикновено ние приемаме офертите на стопаните за нуждите им от личинки на земеделското изложение "Агра" през пролетта. Организираме и открити дни за информиране на фермерите за възможностите на института.

- Научното звено в Пловдив има ли стоково производство?

- По отношение на хищните риби ние спираме до производството само на зарибителен материал, защото тяхното отглеждане изисква много инвестиции, с които ние не разполагаме. Не сме си поставили като основна цел да отглеждаме стокови количества. Продаваме само съпътстващата продукция – рибите, обект на научни изследвания. Ние не можем да варираме много в цената, тъй като сме държавна организация и не сме в състояние да реализираме под себестойността. Това предполага, че продаваме малко по-скъпо, но никога уловът ни не остава непродаден. Напротив – винаги имаме клиенти, които търсят продукцията ни.

- Според Вас, има ли перспектива рибопроизводството у нас?

- Макар и бавно, нещата започват да влизат в едни по-нормални релси. Интересът към производството на риба не е малък, рибостопанската база се използва все по-пълноценно, непрекъснато се обябяват конкурси за отдаване под наем на басейни, които са общинска или държавна собственост. Рибопроизводителите и преработвателите са организирани в няколко асоциации. Има положителни тенденции и в обема на производстовото. Увеличават се и водните площи, в които се отглежда есетрата. Обнадеждаващо е, че в Европейският съюз има много добра визия за развитието на този сектор на икономиката. Между другото, в много европейски държави има министерства по рибарство, особено в страните с излаз на открити басейни, каквато е и нашата държава.

- В какава насока е ориентирана дейността на научните работници в областта на сладководното рибовъдство?

- Научното звено в Пловдив като структура в системата на Института по рибарство и аквакултури, регистриран във Варна, е единственото в областа на сладководното рибовъдство. То има мисията да аклиматизира нови видове, с които да разнообразява асортимента и структурата на вътрешния пазар. Тук е интродуцирана растителноядната риба буфало, американски вид, а последната интродукция на е веслоносецът – също с американски произход, с много вкусно месо, бърз темп на нарастване, разпространен в редица европейски страни. В момента се работи по приложната технология. Научното звено в Пловдив ще продължи да се развива в тази насока, защото така се разнообразява асортиментната листа. Специалистите оказват и действена методична помощ при осъществяване на мониторинга във фермите по отношение на качествения и здравословния статус на рибите, каквито са изискванията на Европейския съюз за безопасност на храните.  

 

 

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар