Очаква се промяна на ОСП, но не революция
- Доц. Боюклиев, един ваш колега наскоро каза, че с орязания бюджет след 2027 г. ОСП може да достигне края си. Съгласен ли сте?
Не, не съм съгласен. ОСП не е с намален бюджет. Равнищата се запазват, само коефициентът на инфлация се различава от този за други части на бюджета. Това не е краят на реформата – напротив, създава се общ финансово-икономически пакет, включващ двете оси на ОСП, плащанията на единица площ, програмите за развитие на селските райони и финансовите пакети за регионална политика и кохезия.
- И все пак защо България е особено заинтересована от този пакет?
Защото парите ще са повече. Влизат двата пакета – и кохезионният, и подкрепата за доходите. България е най-бедната страна в ЕС с най-бедните региони, включително Северозапада, и затова получаваме значителен дял от финансирането.
Като прибавим и Общата селскостопанска политика, се получава пакет, който не е никак малък. Сега има нови правила, нови идеи. Новият комисар иска да направи реформа, но изрично каза, че няма да прави революция.
- Тоест, реформата няма да е рязка?
Точно така. Това, което виждаме, е промяна, но не революция. Големите стопанства в България не трябва да се притесняват – никой няма да ги ликвидира. Напротив, ще има нови правила, но те са по-структурирани.
- Какво имате предвид с „нови правила“?
Най-интересното е таванът. До сега беше пожелателно, сега става задължително. Тези пари, които имат таван, не „потъват“ – разпределят се регресивно. Най-големите получават таван, а остатъкът – най-малките и средните стопанства.
- Това означава ли, че парите за малките и средните се увеличават?
Да, точно така. Остатъкът от големите се реинжектира при малките и средните, според приоритизирането на всяка страна. Например, ако си в Северозападна България и инвестициите ти създават местна икономика – преработка, работни места, възстановяване на демографията – ще получиш подкрепа и от регионалната политика.
- Значи зърнопроизводителите не трябва да се страхуват, че ще загубят директни плащания?
Точно така. Ще имат други механизми за мотивация да вземат допълнително пари.
- Как се различаваме от Франция или Германия в този сектор?
Едно голямо различие е, че във Франция около 40%, а в Германия – 45–50% от зърнопроизводителите са и животновъди. Те произвеждат зърно за фураж, не само за продажба.
- Вярвате ли, че това може да се случи и в България?
Вярвам и се надявам, че ще стане, но постепенно. Големите зърнопроизводителни стопанства могат да се развиват по подобен модел, ако това е техен избор и съобразят бизнес плана си.
- Има ли нещо ново, което младите фермери трябва да знаят за реформите, което все още не се обсъжда достатъчно в бранша?
Да, всъщност има. Новите реформи предвиждат улесняване на начина, по който младите фермери ще получават средства. Основата е бизнес планът. Държавата трябва да подкрепя този бизнес план. Имаме цяла академия, заедно с Българската академия на науките, които могат да съдействат за изготвянето му.
- Какви са практическите ползи за младите фермери?
Средствата могат да бъдат взети наведнъж, както за инвестиции по програмата за развитие на селските райони, така и по регионалните или координационните програми. Това позволява на младия фермер да инвестира веднага и да реализира истински бизнес проект.
- Сливането на фондовете какви предимства ще има?
Идеята е: получаваш средства от Общата селскостопанска политика, но за да вземеш по-голям дял, трябва да ги съчетаеш с регионалната политика и целите за развитие на конкретната община. Ако създам предприятие за преработка на зърно – най-елементарният пример е мелница – ще получа значителна подкрепа.
- Тоест, да се затвори цикълът – от суровината до крайния продукт?
Точно така. Ако от мелницата брашното отиде в хлебопроизводство, в тестени и хлебни изделия, и това се реализира на пазара като висококачествен хранителен продукт – това е добавената стойност, която търсим. Такива проекти трябва да се насърчават. Има вече добри примери – в района на Добрич и на други места. Производители, които тръгват от нивата и стигат до масата. Има дори европейска директива, която подкрепя този подход.
- Как ще се отрази влизането на общинските пътища в регионалното развитие? Ще запазят ли приоритета си или ще бъдат засенчени от големите магистрали?
Регионалната политика е извън транспорта и геополитическите приоритети. Общинските проекти ще продължат да се правят и могат да бъдат защитени, но всичко зависи от това как се позиционират страните в рамките на Общата селскостопанска политика.
- Какво ще кажете за преразпределението на субсидиите в Европа?
Брюксел казва: „Ето ви парите, всичките са в един фонд.“ Оттук нататък страните сами се позиционират.
- А как стои България в сравнение с другите страни в ЕС?
Ако погледнем пакета за 27 страни, ние сме на 14-то място по размер на субсидиите, което не е малко. Но като територия и икономически потенциал сме далеч назад – най-назад дори. Затова е важно да се работи внимателно върху проектите и да се подпомагат общините и фермерите.
