Все повече туристи търсят преживявания, местна храна и среща с хората, които я произвеждат
– Как се промени през последните години интересът към селския и алтернативния туризъм и какви са днешните туристи?
– Това, което забелязваме, е, че все повече българи започнаха да търсят възможности да практикуват селски и приключенски туризъм. Преди сякаш малко подценявахме този тип почивка и търсехме основно къщи под наем, където да празнуваме или да прекараме няколко дни. Сега все повече хора търсят нещо различно – не просто място за нощувка, а възможност да им бъде приготвена храна, да консумират качествени продукти, произведени на място, и да преживеят нещо автентично.
Преди това предимно чуждестранните туристи оценяваха качеството ни в тази посока. Много се радвам, че все повече българи се свързват с нас и питат къде могат да отидат, защото търсят нещо по-различно.
Много се надявам тези места да станат още по-популярни и на национално ниво и да присъстват по-видимо в националната реклама. Имаме тематични материали, но като че ли все още не сме достатъчно ясно заявили, че България е дестинация не само за курорти, а и за селски туризъм.
– Все по-често се търсят преживявания, а не просто отдих. Каква роля могат да имат фермите и земеделските стопанства в създаването на такива преживявания?
– Изключително голяма. За всеки човек е ценно да знае, че храната, която консумира по време на почивката си, е качествена и откъде идва.
Все по-малко хора имат собствена градина и затова преживяванията, свързани с произхода на храната, стават все по-ценни. Да отидеш и да видиш градината или стопанството, да се запознаеш с начина, по който се произвежда храната, е нещо много интересно.
Разбира се, не трябва да прекрачваме границите, защото земеделието е професионална сфера със свои стандарти и режими. Но чрез преживяването хората много повече оценяват това, което им се случва и което консумират.
Радвам се, че и фермерите стават все по-гъвкави в тази посока, отварят вратите си за различни инициативи и посещения. Така заедно можем да покажем на хората къде е качеството.
– Може ли земеделският производител да превърне стопанството си в туристическа дестинация и носи ли това добавена стойност или допълнителен доход?
– Да, може. Виждаме такива добри примери. Разбира се, трябва да е добре преценено доколко капацитетът на мястото позволява това и доколко фермерът няма да се изтощи от ролята на домакин.
Особено в активните сезони може да стане прекалено интензивно. Затова всеки трябва да прецени докъде му е комфортно да допуска хора в къщата, градината или стопанството си.
След това трябва да се определи и стойността на туристическия продукт – така че той да носи добри приходи на стопанина, но да бъде достъпен, ако идеята е да бъде отворен за по-широка публика.
– Кои земеделски дейности са най-интересни за туристите – дегустации, беритби, производство на продукти?
– Всички виждаме колко много хора се събират около брането на розите и Розовия празник. Радвам се, че тези събития вече не са само в Казанлък, а обхващат цялата Розова долина.
Беритбите са много интересни. Дегустациите вече почти са се превърнали в естествена част от преживяването и храненето на хората, които ценят качествената храна.
Радвам се и че палитрата от вина и винопроизводители се развива, както и тази на местните хранителни продукти. Възможностите са много.
– Може ли храната сама по себе си да бъде туристическа атракция?
– Да, категорично. Имаме места за настаняване, които стават популярни с определени рецепти, които предлагат в менюто си.
Започват да се развиват и работилници – например, да отидеш на място и да се научиш да правиш тутманик в Панагюрище или да месиш питка в село Съботковци и след това да я хапнеш с произведено на място сирене.
Много се радвам, че хората започват да оценяват автентичните продукти и специалитети и те могат да се превърнат в основа при избора на дестинация за почивка.
– Как местните традиции могат да се превърнат в разпознаваем туристически продукт?
– Аз много харесвам българските традиции и съм техен голям ценител. Но според мен понякога имаме склонност да ги преекспонираме.
Много по-автентично е да въвлечеш туриста в нещо, което така или иначе се случва. Не е необходимо да правиш специален спектакъл само за него. Ако по време на празника на селото се случва нещо интересно, туристът може да се включи, да се снима или местен водач да му разкаже какво се случва.
Особено чужденците, които не познават нашата култура и традиции, много оценяват, когато почти случайно са станали участници в някоя местна традиция. След това започват да задават въпроси, искат да се върнат, да останат да нощуват и да опитат повече местни продукти.
Това естествено включване на туриста според мен е много по-добър подход. То не преексплоатира хората на място и в същото време дава приятно преживяване на посетителя.
– Много общини залагат на местни празници и събития. Как оценявате този подход?
– Много се радвам, че все повече места започват да правят празници, свързани с конкретен продукт или особеност на населеното място. Това е много добър подход, особено извън сезона, когато няма много туристи.
Има общини, които са толкова активни, че понякога не мога да смогна на всички събития, които организират. Местата за настаняване споделят, че са много доволни, защото в непопулярни периоди имат туристи, дошли например да слушат опера на открито или да посетят празник на местната култура.
Много е похвално, че общините започват да инициират такива събития. Понякога пък местен човек създава инициатива, а след това общината казва: „Това има смисъл, нека го направим по-голямо заедно“.
Надявам се такива инициативи да стават все повече и да се развиват в различни части на страната, а не само на едни и същи места.
– Могат ли тези инициативи да се сравняват с добри практики от съседни страни и Европа?
– Разбира се. Ние не сме измислили топлата вода, но сме много пъстри и имаме изключително разнообразие, от което можем да се възползваме.
В Европа и на Балканите съм участвала в различни събития, които са интересни по свой начин. Можем да се вдъхновяваме от тях, но имаме толкова много какво да показваме, че не трябва да подценяваме местните си специфики.
Не трябва да се срамуваме от неща, които са типични за нас, дори когато изглеждат по-шеговити или нестандартни. Трябва да намерим начин това, което е характерно за България, да работи в наша полза, без да го преексплоатираме.
– Предимство ли е за една ферма, ако предлага цялостно преживяване – беритба или производство, нощувка, хранене и програма?
– Това може да се превърне в много добър бизнес модел, но съответната ферма трябва да прецени дали има капацитет да го прави.
Ако няма такъв капацитет, винаги е добър вариант да работи в комбинация със съседна къща за гости или хотел. Така може да се създаде обща услуга.
Не е необходимо всичко да правим сами. Можем да работим в мрежа.
– Може ли развитието на туризма да бъде инструмент срещу обезлюдяването на селските райони?
– Абсолютно. Това е един от начините да връщаме хората в места, които са се обезлюдили.
Разбира се, необходима е и подкрепа от институциите, за да могат тези места да бъдат достъпни. Трябва да има инфраструктура, вода, електричество. За съжаление, имаме места в България, където дори тези базови условия липсват.
Радвам се, че има млади хора, които търсят бягство от големия град и се насочват към по-непопулярни места. Надявам се в бъдеще да имаме все повече съживени села.
– Как новите технологии могат да се интегрират в земеделието и туризма?
– Не трябва да се оплакваме, че нещо ни изпреварва, а да намерим начин да работим с него. Дигитализацията не е нещо страшно. Просто трябва да се научим да я използваме.
В нашата асоциация имаме планове за различни обучения, защото хората в селските райони невинаги са достатъчно свързани с дигиталните технологии. А има инструменти, които могат да улеснят много от процесите в работата им.
Технологиите могат да помогнат и на земеделските производители да облекчат труда си. Живеем в дигитална ера и не трябва да се страхуваме от нея, а да търсим начин тя да работи в наша полза.
– Кои са големите предизвикателства пред развитието на селския туризъм у нас?
– От една страна, това са климатичните промени. Все по-често има наводнения и засушавания, които се отразяват на много села и райони.
Другото голямо предизвикателство е конкурентоспособността на България на туристическия пазар. Започнахме да ставаме все по-трудно достъпна държава. Инфраструктурата ни на много места се влошава, а свързаността е проблем.
За някои селски райони, които не са близо до големите градове, връзката с влак или автобус почти липсва. Пътищата също не са в добро състояние.
Това се отразява не само на туризма, но и на земеделието и на всички бизнеси в района. Хората започват да се питат как ще съществуват, ако туристите и клиентите не могат да стигнат до тях.
– Асоциацията ви повдига ли тези теми пред институциите?
– Да, опитваме се да участваме, доколкото капацитетът ни позволява. Не сме голям екип, но се стараем да говорим по тези теми.
Промените в националните политики се случват бавно, но е важно да сме на масата и да защитаваме интересите на малките и микробизнесите. Те са много важна част от икономиката и трябва да мислим и за районите извън големите градове, за да ги запазим живи.
– Сблъсквате ли се с административни тежести?
– Да. Бизнесите много често се оплакват и ние припомняме на институциите, че някои законодателни промени или нови наредби не са съобразени с възможностите на малкия бизнес.
Понякога изискванията са толкова тежки – и като финанси, и като процедури, – че стават трудно приложими. За съжаление, все още сме бюрократична държава, която не мисли достатъчно за това как да улеснява живота на малките предприемачи.
– От кои европейски страни можем да взимаме пример за свързването на земеделието и туризма?
– Навсякъде в Европа има добри примери. Дори на Балканите – в Хърватия и Словения има изключително добри практики.
Когато отидеш там, си казваш: „Ние защо не го правим?“. Имаме сходни характеристики, но понякога не използваме възможностите си.
Случвало ми се е в разговори с Министерството да водя колеги от Хърватия, Словения, Сърбия и Румъния, които да разкажат как при тях са се случили определени промени. Често институциите казват: „Това няма как да стане в България“. А аз довеждам човек, който да разкаже как при тях е станало – и че преди това също е имало проблеми.
Има какво да научим. Просто трябва да сме малко по-търпеливи, защото промените в политиките и законодателството се случват с по-различни темпове, отколкото ни се иска.
– Ако един фермер ви попита дали има смисъл да отвори стопанството си за туристи, какво бихте му отговорили?
– Има смисъл. Но преди това трябва да помисли какво е готов да направи, за да отвори стопанството си.
Никой няма да спечели от изнервен фермер, който започва да не изпълнява основната си работа и постепенно се превръща от фермер в туристически предприемач.
Трябва много добре да прецени дали има капацитет и желание да развива и тази дейност.
– Ферма или хотел – къде е бъдещето на селския туризъм?
– Ферма с къща за гости.
– Може ли българската храна да бъде нашата визитна картичка пред туристите?
– Абсолютно. И трябва да бъде.
– Какво трябва да види един чуждестранен турист в българското село?
– Автентичната усмивка на хората, които живеят там. Качествените продукти, които могат да намерят на място. И различните местни производства – продуктите, които са на масата и в къщата и които често не са виждали.
– Коя е най-голямата неизползвана възможност пред българските села?
– Силата на бабите. Понякога ги приемаме като част от пейзажа, а те имат толкова много истории и рецепти от детството и живота си. Всички бихме спечелили, ако им обръщаме повече внимание.
И на дядовците, разбира се. Те също имат много какво да ни разкажат. Могат да помогнат на едно село да се съживи чрез история, която разказват, и от нея да излезе нещо много интересно.
– Има ли приемственост между поколенията? Интересуват ли се младите хора от старите традиции?
– Има много инициативи, които се опитват да ги въвлекат, но не съм сигурна доколко им е интересно. Може би трябва да променяме подходите, за да намерим начина да ги привлечем.
Много ми харесва, когато виждам млади хора да плетат. Гледам с възхищение млади хора в метрото, които плетат или са се събрали и правят нещо с ръцете си.
Това също е връзка с традициите ни. Аз самата обичам да плета, но като млад човек понякога ми е било безинтересно. Сега си пускам аудиокнига, докато плета. Така съчетаваме модерните технологии със старите занаяти.
– Какво бихте променили още утре, за да привлечем повече туристи в селските райони?
– Бих пуснала обществен транспорт до тях. До всички. Логистиката е много важна. Не е необходимо всеки да пътува сам с колата си до всяка къща за гости. Би било много по-добре човек да може да остави автомобила си в града и да има удобен транспорт, с който да стигне до мястото.
Да не мисли за паркиране, има ли зона, безопасно ли е да остави колата си. Просто да има транспорт, който е удобен и го отвежда до мястото, където иска да почива.
Точно за това хората бягат от градовете. Жал ми е за шофьорите, които трябва да пътуват например от София до Сакар с часове по лоши пътища.
Много по-комфортно е да пътуваш заедно с други хора, да си говориш и да се наслаждаваш на гледката, вместо да шофираш и постоянно да следиш пътя.
Интервю на Инес Златанова-Йонова
