Роджър Уайт – говорител на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” към ЕК
Оригиналния текст на интервюто на английски може да изтеглите от ТУК
- Осъществима ли е процедурата по прехвърляне на средства от една мярка към друга, в рамките на Програмата за развитие на селските райони - 2007-2013 г. за България и кога може да се случи тя?
- Да, правилата на ЕС предвиждат гъвкавост за всички страни членки, включително България, да изменят своите Програми за развитие на селските райони (ПРСР) след одобрение, например да се вземат под вниманиие промени на обстоятелствата след първоначалното приемане на програмата. Такива изменения могат да включват - в рамките на определени граници - и прехвърляне на средства между раличните мерки. Измененията, също така, могат да касаят широк кръг други пунктове,такива като условията, които е необходимо да бъдат изпълнени, за да се отпуснат средства.
Правилата на ЕС изискват молбите за изменение на ПРСП да са придружени с ясна обосновка: включително причините и всякяви проблеми по прилагането, които оправдават предложените изменения; очакваните резултатти от промените и връзката между измененията и Националния стратегически план (НСП). НСП е стратегически документ, който всяка страна членка е изготвила и съгласувала с Комисията преди одобрението на по-подробните програми и който е основан на някои насоки, приети на ниво Общност. В границите на тази рамка на ниво Общност, българският НСП определя ключовите стратегически цели и приоритети, върху които българските власти са решили, че желаят да насочат средствата на ЕС фондовете за развитие на селските райони, както и баланса (в смисъл на разпределение на средствата), който искат да бъде постигнат за различните категории мерки, които имат нужда от финансиране.
Молби за изменение на програмата се изготвят по инициатива на институцията, провеждаща програмата - за българската ПРСР това е Министерствто на земеделието и храните. Преди да се внесат в Комисията, измененията трябва да бъдат одобрени от Комитета за наблюдение към ПРСР, който включва представители на различни обединения на потенциални партньори и заинтересовани обществени организации. След официалното внасяне, Комисията е определила срок (обикновено 4-месечен, но зависещ от характера на измененията) за оценка и приемане на изменението.
Вече е възможно страните членки да внасят своите предложения за изменение на ПРСР, като Комисията вече е приела 3 пакета за изменение от България и предстои приемането на четвърти. До момента България не е внасяла официална молба в Комисията за изменение на ПРСР за прехвърляне на средства от една мярка към друга.
- Какви конкретни условия трябва да е изпълнила държавата ни, за да бъдат удовлетворени исканията ни за прехвърляне на евросредства към мярка 121 в частта й, касаеща проекти за купуване на нова земеделска техника?
- Както беше упоменато по-горе, до момента в Комисията няма внесена такава молба. Ако имаше, както и за всички останали молби за изменение, тя трябва да бъде придружена от обосновка, както беше очертано в отговора към въпрос 1, и да покаже, че такова прехвърляне на средства е в съответствие с българския НСП.
Ключова отправна точка за такава обосновка ще бъде да се покаже необходимостта от допълнително финансиране (т.е. какво се е променило от момента на одобрение на ПРСР, което оправдава по-голям дял от фондовете за развитие на селските райони в България да бъде използван за селскостопански машини в противовес на някои други бенефициенти/проекти, за които фондовете ще бъдат намалени), както и ясен анализ, показващ, че според настоящото разпределение фондовете са наистина напълно усвоени.
През 2010 г. се провежда междинна оценка на българската ПРСР, която ще бъде представена в Комисията в края на годината. Това също ще представи допълнителни възможности за българските власти да оценят напредъка на цялостното внедряване на ПРСР до момента и да определят дали и къде са необходими промени.
- Допуска ли ЕК мотива, че може временно да се пренебрегне финансирането на едни мерки от програма като неатрактивни за бенефициентите, за сметка на други, желани за инвестиции от тях?
- Преди да отговорим на този въпрос считаме, че трябва да се даде откровен отговор защо някои мерки изглеждат по-привлекателни от други. Този въпрос е от особена важност за българската ПРСР, при която виждаме, че първоначалното внедряване е много небалансирано: някои мерки/видове проекти (напр. за селскостопански машини) имат високо ниво на приложимост и сключени договори, докато за други, приложението е ограничено или никакво, или са одобрени много малко проекти. Дали една мярка е наистина „неатрактивна", защото съответните необходими поддържащи услуги като информационни кампании, консултации и обучение не са били предоставени, или са били предоставени, но не по начин, който да достигне потенциалния бенефициент? Или защото, поради огромното забавяне на обработката на молби по някои мерки на ПРСР някои потенциални кандидати се обезкуражават? В такива случаи, според нас, приоритет трябва да бъде първо да се направят още усилия да се стимулират недостатъчно използваните мерки, които често са фундаментални, ако искаме ПРСР да даде желания резултат, и чак след това да се преминава към прехвърляне на средства към евентуално „по-лесни" мерки/проекти.
И така, за да отговоря на Вашия въпрос, Европейската Комисия счита - особено в случая за програма като тази на България, където първоначалното внедряване по редица причини беше бавно, че трябва да бъде дадено достатъчно време, за да се стартират и да се задействат всички мерки. Някои видове проекти са по-леки за подготвяне от други и някои категории бенефициенти могат по-лесно да достигнат до ЕС фондовете от други, но програмите не трябва да са „водени от предлагането". Общо място в критиките в докладите по Програма САПАРД в България беше, че твърде голям дял от финансирането е отишъл към твърде малък брой големи бенефициенти. Възможно е причината да е, че проекти, които са пряко свързани с ключови приоритети на програмата и за да се отговори на стандартите на ЕС, изискват повече време, за да се разработят, или че определени категории бенефициенти имат нужда от повече време и подкрепа като обучение и консултантски услуги, за да получат достъп до фондовете на ЕС.
- Свързано ли е разрешението за прехвърляне на средства от една мярка в друга с цялостното затваряне на прозорците по отделните мерки на програмата?
- Няма правило за това в ЕС, но както беше посочено в отговора към въпрос 2 по-горе, начална точка на обосноваването на прехвърляне на повече средства към една мярка е да се покаже, че текущото финансиране вече е напълно изчерпано и да се обясни за какво е било използвано. За да може да даде такава информация, една държава членка, по правило трябва да е в напреднал етап на обработване на предишни молби, получени по по-ранни прозорци по мярката.
Това е проблем, който Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони" наскоро разисква с българските власти за мярка 121, за проекти, които излизат извън рамките на запазения бюджет за приоритетни проекти. В момента чакаме съответната информация от тяхна страна, за да преценим дали има основания за прехвърляне на средства при бъдещо изменение на ПРСР.
Също така трябва да бъде ясно, че всяко прехвърляне на средства ще бъде използвано за следващите молби с предложения. Когато една молба е вече обнародвана и към нея е определен бюджет, никакви допълнителни средства няма да се добавят към нея на по-късен етап, тъй като това може да опорочи процеса на избор между конкуриращи се проекти в случаите, когато молбата е субсидирана повече от необходимото.
Вижте повече информация в рубрика Актуално на портала
