Икономистът коментира промените в законодателството, ролята на КЗК и КЗП, осигурителните прагове и риска от внос на евтин труд от трети страни
В предаването „Бизнес форум“ икономистът Георги Вулджев коментира инициативата „Кошница с грижа“, промените в Закона за защита на потребителите и Закона за защита на конкуренцията, както и ефекта им върху производителите на храни.
Сред акцентите в разговора са ролята на Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите, увеличението на осигурителните прагове за земеделците и дългосрочните последици от ускорения внос на работна ръка от трети страни.
Г-н Вулджев, след приемането на промените в двата закона – за защита на потребителите и за защита на конкуренцията, как ги оценявате от икономическа гледна точка?
Според мен тези промени във финалната форма, в която бяха приети, са добри като цяло. Взимства се много от добрите практики в други европейски държави като Германия и Франция.
Наистина имаше нужда от реформа на законодателната рамка, особено в сферата на конкуренцията. България има голям дисбаланс между търговците, от една страна, и производителите на храни, от друга. Това трябваше да бъде коригирано по някакъв начин.
В закона много от най-вредните практики, които понякога могат да се използват, за да ощетят производителите, бяха маркирани. Друг е въпросът колко адекватно ще бъде прилаган.
Къде виждате голямата въпросителна?
Големият въпрос е кой и до каква степен ще прилага закона ефективно. Ако говорим за конкуренцията, водеща роля има КЗК. Въпросът е дали тя има капацитета да се справи с тази задача.
Според мен е необходима и известна реформа на надзорните институции, включително Комисията за защита на потребителите. Тези институции не изглеждат като органи с достатъчно голям аналитичен капацитет. Много често те разчитат на сигнали от хора вътре в сектора, а това е проблем, защото много хора се притесняват да подават сигнали, дори когато виждат нередности.
Появиха се коментари, че „Кошница с грижа“ е добра инициатива, но не е добре изпълнена. Съгласен ли сте?
Имам критики към изпълнението. Според мен трябваше да бъде по-конкретно. Винаги когато се въвеждат такива инициативи с идеята да се свалят цените, особено в сътрудничество между държавата и частния сектор, колкото по-конкретни са правилата, толкова по-голяма ефективност може да има.
Търговците естествено не искат инициативата да удари техните маржове. Ако им се даде достатъчно свобода и възможност да бъдат гъвкави в начина, по който я прилагат, те ще се възползват от това и ефектът върху цените няма да бъде този, който се търси.
Къде според вас е основната слабост?
Когато се говори за хранителни стоки като млечни продукти, масло, яйца и други продукти, включени в тази кошница, според мен трябваше да бъде разписано много по-конкретно за какви стоки става въпрос.
Не трябваше да се оставя възможност веригите да отчетат намаление в цяла категория, но основното намаление да бъде върху техни собствени марки или върху продукти, които така или иначе не носят голям оборот.
Това е един от рисковете – инициативата да изглежда като намаление, но реално потребителят да не го усеща върху най-търсените продукти и марки.
Не е ли най-справедливо намалението да обхване всички продукти от съответната категория?
Потенциално има такъв риск. Балансът е труден, защото от една страна не искаме държавата напълно да дирижира ценообразуването. От друга страна обаче трябваше да има по-стриктни граници.
Има проблем с ценообразуването при храните, особено при стоки като млечни продукти, масло и яйца. Там може би по-груби мерки са оправдани, но те трябва да бъдат добре формулирани.
Инициативата предвижда отстъпка от най-малко 15% от редовната цена. Как трябва да се определя тази редовна цена?
Тук и аз не съм сигурен, защото когато говорим за инициатива, тези неща често не са конкретизирани достатъчно. Борсовата цена е едно, а цената в магазините е друго.
Логично би било да се вземе осреднена цена за съответния продукт в дадена верига за определен период, например последните шест месеца. Освен това, понеже има големи вариации по марки, логично е това да се изчислява за всяка марка.
Появи се и идея за освобождаване от ДДС на българските продукти в малката потребителска кошница. Каква е вашата позиция?
Проблемът е, че България вече има опит с намаляване на ДДС за различни стоки и услуги. Видяхме го при ресторантьорските услуги, при хляба, както и при книгите.
Резултатът не беше непременно спад на цените. Ако подобна мярка се представя като помощ за производителите, това е едно. Но ако се очаква автоматично да доведе до по-ниски цени за потребителите, опитът показва, че това не винаги се случва.
Освен това в момента има и голям бюджетен дефицит, което поставя допълнителни ограничения.
Увеличението на осигурителния праг засяга и земеделците. Може ли това да бъде сериозен удар за сектора?
Според мен тези индексации са нещо естествено. В крайна сметка и максималният осигурителен праг трябва да се индексира. Не може всички да са съгласни с подобни промени, но логиката на индексацията е ясна.
Ако има критика, тя е, че трябва да има по-ясна връзка между осигуровките и пенсиите. Те трябва да бъдат по-добре обвързани помежду си.
Вносът на работна ръка от трети страни е гореща тема за земеделието и туризма. Какви дългосрочни икономически последици виждате?
Аз съм един от най-големите критици на ускорения внос на работна ръка от трети страни, защото дългосрочните последици могат да бъдат много тежки.
Икономическият модел на България, който в продължение на над 20 години разчиташе на конкурентоспособност чрез евтин труд, вече се изчерпа. Не трябва да се опитваме да запазим това предимство чрез внос на евтин труд.
Българската икономика трябва да се развива в посока дейности с по-висока добавена стойност. За да има високи доходи, трябва да се произвеждат стоки и услуги с по-висока стойност. Заплатите не могат да растат устойчиво, ако добавената стойност не расте.
Какво е решението за сектори, които разчитат на сезонен труд?
Разбирам гледната точка на бизнеса. Всеки бизнесмен се стреми да задържа разходите ниски и да запази печалбите си. Но ролята на държавата е водеща. Тя трябва да каже, че не може да се случва подбиване на труда.
Важно е да се мисли не само от перспективата на работодателя, но и от перспективата на работника, както и от по-широката перспектива на държавата и икономическото развитие.
Извод
Според Георги Вулджев „Кошница с грижа“ може да има смисъл, ако правилата са ясни, конкретни и ефективно прилагани. Основният риск е инициативата да остане с ограничен реален ефект, ако търговците имат възможност да насочат намаленията към по-слабо търсени продукти или собствени марки.
Икономистът поставя акцент и върху по-големия проблем – бъдещия модел на българската икономика. Според него страната трябва да се ориентира към по-висока добавена стойност, вместо да се опитва да поддържа конкурентоспособност чрез евтин труд.
