1. Начало
  2. Интервюта
  3. Институции
  4. Около 20% от горския фонд на страната може да бъде подкрепен с инвестиции по мярка 122 от ПРСР

Около 20% от горския фонд на страната може да бъде подкрепен с инвестиции по мярка 122 от ПРСР

Станислав Банчев, държавен експерт в Дирекция „Развитие на селските райони”, МЗХ

- Г-н Банчев, какви са изводите от прилагането на мярка 122 от нейното стартиране досега?

- Разбира се, че можем да направим изводи, само че те не са много благоприятни за нас, като управляващ орган на ПРСР. Простата равносметка е, че по мярка 122 – „Подобряване икономическата стойност на горите”, са подадени до момента само 3 проекта, от които два са оттеглени, а единият, който е останал, се разглежда в момента и за него мога да кажа, че инвестиционната му стойност е около 600 хил. лв.

- Кога се очаква неговото одобрение?

- Проектите се одобряват според правилата, посочени в Наредбата за прилагане на мярката, така че колегите от ДФЗ-Разплащателна агенция би трябвало да го разгледат в срока, който е 5-месечен.

- Наистина интересът към мярката е изключително нисък. Все пак приемът по нея е до края на годината. От какви бенефициенти очаквате проекти?

- По мярка 122 могат да кандидатстват всички недържавни собственици на гори. В това число се включват частни физически и юридически лица, еднолични търговци, както и общини. А към юридическите лица се включват също и юридическите лица, регистрирани по Закона за вероизповеданията. В това число се включват църкви, манастири и джамии, всички, които имат собствена гора. Така че най-общо става въпрос за около 20% от горския фонд на Република България.

- Мярка 122 е насочена към подобряване на икономическата стойност на горския сектор. Защо е нисък интересът към нея? Няма ли необходимост да се инвестира в него?


- Той има огромна нужда от инвестиции, но тук проблемите идват от това, че допреди 10 години никой не си е мислил, че ще бъде собственик на гора. Изгубили са се традициите от едно време, когато хората сами са стопанисвали и са инвестирали средства в горите си. И оттук следват всички останали проблеми с прилагането на тази мярка. За съжаление, собствениците на горите са твърде отдалечени по местоживеене от тях. Загубили са навика да мислят за горите си и не чувстват потребност от грижа за тях. Това за мен е основната причина, що се отнася до физически и юридически лица. А ако визираме общините като един доста голям собственик на гори, те кандидатстват по по-атрактивни мерки от ПРСР – 321 и 322. Но опитът от програма САПАРД, който имаме, показва, че към края на плановия период, когато всички други възможности са изчерпани, общините се обръщат и към ресурсите, които предлагат горските мерки.

- Какъв е броят на потенциалните бенефициенти по мярка 122 и възможно ли е някаква специална кампания да проведете за тях?

- Бройката на потенциалните бенефициенти е огромна, защото сигурно и вие имате някаква частичка – 2 или 3 декара някъде наследена гора. И точно в това се изразява проблемът, че ние не можем да набележим таргет група, към която да бъде насочена една специализирана рекламна кампания. И заради това рекламните кампании по тази мярка са само общи. Защото на практика около 70% от населението на България притежава гори.

- Да, но все пак да има условия за допустимост!

- Да, разбира се. Заради дребната собственост, която има в горите, си позволихме вместо един хектар да изискваме 0,5 хектара или това са 5 декара като минимум за кандидатстване.

- За какви дейности и инвестиции могат да кандидатстват собствениците на гори?

- Мярката изцяло е насочена към подобряване икономическата стойност на горите чрез лесовъдски методи, включващи изготвянето на лесоустройствен план според размера на гората, с който се определят дейностите, които ще бъдат извършени за срок от 10 години напред. Следващата дейност, която подпомагаме, това са осветление и прочистки в семенно възобновени издънкови гори. Следващата дейност е отгледни сечи до 40-годишна възраст. Подпомагаме също така кастренето, чрез което се подобрява качеството на дървесината и заради това изискването е да бъдат минимум 80 стебла на хектар.

- Срещат ли големи трудности бенефициентите при кандидатстването по мярката? Трябва ли да се обърнат и към специалист за съдействие?

- По отношение на изготвянето на лесоустройствения проект, много малко собственици са в състояние или са лицензирани за извършването на такава дейност. Има си специален режим за лицензиране и само специалисти могат да се занимават с тази дейност. Така че те просто трябва да потърсят съответния специалист. Единствената по-сложна дейност е изготвянето на бизнес план, но пък той се изисква само при закупуването на специализирана техника и оборудване. В мярката има предвидени средства за подпомагане изготвянето на този бизнес план. Така че от моя гледна точка няма реални спънки за кандидатстване, освен може би желание.

- Може би бенефициентите не виждат в горите потенциална възможност за бизнес и заради това нямат интерес да кандидатстват. Все пак те очакват да извлекат икономическа полза като следствие от направените инвестиции?


- Ние не можем да говорим за бизнес с 0,5 хектара гора. Да, бенефициентът ще извлече полза, само че тук проблемът е, че тази полза ще бъде доста отдалечена във времето. Макар че пък, от друга страна, от година на година цената на дървесината поскъпва. Така че за мен, като лесовъд, това е добра инвестиция, дори и в икономически аспект.

- С други думи – заслужава си да се инвестира в горите!

- Разбира се! Но ако говорим за бизнес, трябва да се управляват поне хиляда хектара гори.

- Може би няма собственици на толкова големи площи?

- Има, но те са единици.

- За какъв период от време трябва да се направи инвестицията по мярка 122?

- Имайки предвид, че това не са някакви сложни дейности и инвестиции, трябва да се направят в срок от 18 месеца от подписването на договора за подпомагане с изпълнителния директор на ДФЗ.

- А какъв е процентът на субсидията?

- Процентът на подпомагане по тази мярка в най-общия случай е 50%. Единствено допускаме увеличение, когато проектите са от местата по „НАТУРА 2000” и от необлагодетелстваните райони на Република България. В тези случаи процентът на подпомагане достига до 60%.

- Какъв е срокът за разглеждането на проектите?

- 5 месеца.

- А колко може да бъде максималният размер на инвестицията, която може да осъществи бенефициенът по мярката?

- Максималният размер на инвестицията за един кандидат за целия период на прилагане на ПРСР е до 600 хиляди евро. Но тъй като се наложи промяна в програмата, в частта си по мярка 122, бяхме принудени мярката да премине към „де минимис”, т.е. максималната помощ, която един кандидат ще получи, е 200 хиляди евро за три последователни данъчни години. Това не е твърде голямо ограничение, защото обикновено се смята предходната година, годината на кандидатстване и следващата година, така че, спокойно един потенциален кандидат може да кандидатства два пъти за срока на действие на програмата.

- Какъв е бюджетът на мярка 122?

- Около 24 млн. евро, но ние като управляващ орган сме предприели мерки и по мое предложение 10 млн. евро от тази мярка ще бъдат пренасочени към мерки, по които има повече кандидати. Това може да стане след като прехвърлянето бъде одобрено от ЕК.

- Към кои мерки сте предложили да бъдат прехвърлени средства?

- Прехвърлянето става като обща сума и ще се насочат предимно към мерки 112 и 321, както и към мярка 121, но тук говорим за гарантираните й бюджети, няма да има възможност да се закупува селскостопанска техника.

- Въпреки всичко, според Вас, бюджетът ще бъде ли усвоен?

- Тези 14 млн., които остават, в предпоследната година от прилагането на ПРСР, ако продължи неусвояването на средствата, ще бъдат вече радикално намалени и пренасочени.

- Какви бихте казали на тези собственици на гори, които още не осъзнават, че имат нещо, от което могат да печелят. Каква би била ползата от горите за тях в дългосрочен план?

- Моят съвет към всички собственици на гори е да се замислят и да използват възможността за кандидатстване по тази мярка поради две причини: първо – само мярка 122 „Подобряване икономическата стойност на горите” и мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства“ са мерките, които са отворени постоянно. И второто нещо – собствениците на гори може и да не знаят, но са длъжни да изпълняват всички дейности, заложени в лесоустройствения проект на горите им. А в един лесоустройствен проект има съответно предвидени отгледни сечи. Така че това е един начин да си помогнат, да си изпълнят задълженията към гората и към обществото. Защото изпълнявайки си задълженията, все пак ние не гледаме на гората само откъм икономическата й страна, тя има и редица други полезни функции.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.