Селскостопанска академия трябва да стане автономна структура със самостоятелен бюджет

Снимка:

Доц. д-р Христо Бозуков, председател на ССА

- Доц. Бозуков, какво всъщност става със Селскостопанска академия? Вие предупредихте, че се готви закриването ѝ, а министър Греков отрече. Кой бърка?

- Аз наистина разполагам с информация, че от Министерството на образованието и науката имат планове за закриването на академията. Имам данни дори, че 150-те хиляди декара земя, с които разполагат институтите и опитните станции, са обект на големи апетити на доста хора. Има внушения, че те не са нужни на академията. Но това не е така.

- Министър Греков сочи като основна слабост на ССА отдалечеността на научната дейност от земеделската практика. Какво е вашето виждане?

- Смятам, че институтите са в помощ на производителите. Ние осигуряваме семена за 95 процента от пшениците в страната. Зърнопроизводителите предпочитат българските сортове, защото те са съобразени с нашия климат, притежават качествата да са високодобивни и заедно с това студо и сухоустойчиви. При тютюна е ситуацията е подобна. Преди 10 години производителите бяха привлечени от американския сорт PVH, но впоследствие почти напълно се отказаха от него, защото той е чувствителен към некроза и е подходящ за субтропика. Като цяло обаче ние нямаме финансовите възможности на мултинационалните компании и семенарските къщи, които привличат производителите с подаръци, екскурзии и бонуси. Въпреки това нашите сортове си пробиват път именно с качествата си.

- Но е факт, че при зеленчуците масово се използват вносни семена, нали?

- Така е, но причината за това е в търговците. Те искат доматите например, да издържат на едномесечно съхранение и производителите се съобразяват с това. По тази причина на пазара има “пластмасови” зеленчуци, които са далеч от качествата на българските сортове. Това се налага от търговците, но ценителите на вкусната българска продукция продължават да търсят нашите сортове. Те зареждат хотелите, българските търговци са им постоянни клиенти.

- А защитено ли е достатъчно авторското право при семепроизводството на наши сортове?

- Не бих казал. Законодателството има слабости. Доста семепроизводители не плащат роялти на институтите и научният труд не е защитен.

- Доц. Бозуков, предполага се, че заради финансови причини академията е на прицел. Кой е най-добрият план за запазването ѝ?

- Именно парите са същественият проблем. Знаете ли, че институтите и станциите към академията са под санитарния финансов минимум? Онзи ден Институтът по тютюна и тютюневите изделия остана без ток. Не искам да си мисля какво би се случило, ако Институтът в Садово остане без елзахранване! Та там е растителната генетична банка на страната! Само за поддръжка на генетичния фонд от растения и животни са необходими над 2 милиона лева, а от държавния бюджет не постъпва и 1 лев като помощ за това.

Според нас Селскостопанска академия трябва да стане автономна структура със самостоятелен бюджет. Като начало е необходимо държавата да ни финансира с 20 милиона лева, а от нашата дейност ние ще си осигурим други 20 милиона. Това е най-добрият вариант и за науката, и за научните работници в земеделието, и за самото земеделие. Сигурен съм, че с тези средства ще можем да извършим реорганизация в системата. Сигурен съм и в друго – че след време ССА ще може да се самоиздържа и няма да тежи на бюджета. Необходима ни е начална помощ от страна на държавата, за да осъществим реорганизацията. След нея академията ще работи като смазана машина Сингер! И ако това не се случи в рамките на една година, аз ще си хвърля оставката.