Трябва да има някаква логика между отделните мерки в ПРСР 2014-2020

Снимка:

Светлана Боянова - председател на Института за агростратегии и иновации

- Г-жо Боянова, от позицията на бивш зам.-министър на земеделието и храните, ръководил Програмата за развитие на селските райони (2007-2013) и настоящ председател на Института за агростратегии и иновации, как оценявате ситуацията в сектора при вида на отменената трета обществена поръчка за сертифициращ орган по Програмата в рамките на една година, което поставя под риск сертифицирането на около 1,650 млрд. лв., вече платени от държавния бюджет?

- Преди месец министър Грудев обясни, че от ЕС са дали отсрочка да имаме сертифициращ орган до 30 януари 2015 г.

Липсата на такъв одитор, който да оценява и потвърждава като независима инстанция решенията на земеделския фонд, за да се предоставят от ЕС договорените и изплатени на фермери, общини и браншови организации средства по европроекти, застрашава не само направените разходи, но и бъдещите проекти.

- Българската концепция за директните плащания за следващия програмен период беше изпратена в Брюксел часове преди изтичането на крайния срок на 1 август. Като последствие, не закъсняваме ли с договарянето на новата ПРСР 2014-2020 и не рискуваме ли нейното бъдеще?

- България избра инструментите за подпомагане на земеделието си от ЕС в новия програмен период, но дали ще постигне целта си за изграждане на конкурентоспособно земеделие, не е ясно. Досегашните директни плащания бяха по-лесни за усвояване, но в момента неизвестните са много и големият проблем е, че самите земеделски производители у нас тънат в неведение. Длъжни сме обаче да храним надежди, че нещата с новата ПРСР ще се случат до края на годината. Колегите от Европейската комисия се държат като партньори и винаги казват, че ни помагат за наше добро. Бележките им по Програмата 2014-2020 могат само да ни помогнат да си доизясним докрай това, което ние искаме да правим и си поставяме като приоритет. Затова, според мен, ако в момента администрацията се организира добре, сега получим бележките, отразим ги нормално и ги съгласуваме задължително с бранша, но не имитирайки диалог и някакво разбирателство, а истински и градивно. Когато аз правих такова съгласуване, рискувах да се скараме, да имаме спорове, за да вземем решението на база на някакви точни параметри, а не както сега се получи по директните плащания. А по ПРСР мисля, че в рамките на Тематичната работна група, ако се проведе истински дебат, вече по бележките, ние до края на годината ще имаме програма за новия програмен период. Нещата са по регламент и са ясни. Въпросът е дали правилно сме заложили целите и приоритетите в отделните мерки и дали ще ги изпълним.

- В коя от тях сме уязвими?

- Не зная, но трябва да се наблегне малко повече в мярката за инвестиции, като се уточнят нещата. Да стане ясно какво е колективна инвестиция, какво е интегриран проект. Вярно е, ще кажат, че тези въпроси се отнасят до наредбите. Така е, но ние трябва да знаем и как работи това нещо, за да кажем, че е правилно преценено в Програмата. Зърнопроизводителите, примерно, казват, че парите за техника са малко, животновъдите също са неудовлетворени. Всеки дърпа към себе си.

- Това ревностно защитаване само на собствени права от отделните браншове не води ли до липсата на цялостна стратегия за сектора?

- Точно до това води. Затова трябва да свързваме всички неща. Подобряваме и поощряваме, например, в мярката за инвестиции, животновъдство и зеленчукопроизводство, защото те имат приоритет. Да, след това добавената стойност в мярка 123 – добре.

Да, но мярката за напояване е свързана пряко с тези дейности. А знаем ли вече как ще я прилагаме? Давам просто пример и това в случая е първият въпрос. Хубаво, ще произведат тези стопани, но поощряваме ли ги по мярката за организации на производители да се обединят, за да продават? А късите вериги как ще ги въведем? Само с местни пазари ли? Това е по предвидената подмярка. Казвам всичко това, за да знаем, че трябва да има някаква логика между отделните мерки.

- Кой трябва да даде точния и адекватен отговор на всички тези въпроси?

Трябва да стане в рамките на Тематичната работна група. Няма да стане извън нея. В нея всеки си дава мнението – кой аргументирано, кой не, но истината е, че там трябва да се решат нещата и да се даде отговор на актуалните въпроси, а не извън нея и Министерството на замеделието и храните.

- А каква е ролята на Държавен фонд „Земеделие“ при вземане на решения по тези въпроси?

- Държавен фонд „Земеделие“ трябва да участва много активно в целия процес. До момента той беше изключително пасивен, а служителите му са тези, които трябва да кажат от практическа гледна точка как ще се прилагат мерките. Не зная дали има техни представители в Тематичната работна група, тъй като не участвам в нея, а само давам становища по простата причина, че формално Институтът е създаден преди 1 година, а условието да е поне преди 2. Пускам официално и писмено становището на ръководения от мен институт. Въпросът е дали се съобразяват с него или не. За мен не е важно това да стане на всяка цена, аз просто давам едно допълнително мнение. ДФЗ обаче задължително трябва да дава бележки от практическа гледна точка и да напомня това, което сме допускали като грешки в предходната програма, за да не го правим пак. Това е много ценно, а не да повтаряме едно и също.

интервю на Мариела Илиева