Нужно е пазарно ориентиране на българските земеделски производители

Снимка:

Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации

- Г-жо Боянова, защо агростратегиите и иновациите станаха предмет на дейността и фокус на амбициите Ви след като приключихте мандата си на зам.-министър на земеделието и храните?

- След като приключих с поста си на зам.-министър и вече бях понатрупала информация и опит изобщо за целия бранш – земеделски, преработвателен, за малки и средни предприятия, за местна власт, за това какво и как се случва по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), тогава беше и финалният етап на преговорите за новата Обща селскостопанска политика (ОСП), в които аз бях част от екипа на българската страна, за мен беше съвсем естествено продължение да мисля и да работя за нея. Още повече, че по новата ОСП аз действително към онзи момент имах най-многото информация, която може да има участник в преговорния екип на България по ПРСР, по директните плащания и абсолютно по всички актуални теми от преговорния процес. На практика аз бях наясно с тенденциите и проблемите в тях. В същото време виждах, че при другата страна, където са, най-общо казано, крайните потребители на ОСП – земеделски производители, преработватели, нямаше въобще информация за нея. Те не бяха в час с тази материя, не бяха започнали и обществените допитвания до тях за предстоящите нови политики. Точно тогава трябваше да започнат същинските съгласувания в самите държави членки, за да успеят с вземането на решенията си на национално ниво.

- По принцип ние закъсняхме с обсъжданията, предложенията и съгласуването на тези политики.

- Точно така, моята първоначална идея беше да се включа в тези закъснели процеси със знанията и информацията, която имах, за да бъде ползотворен този преговорен процес от гледна точка на чисто обективния факт, че аз познавам нещата отвътре. В един момент знанията и опитът ми останаха висящи. За мен тази информация е много важна, но е по-важна за земеделските производители и експертите в сектора. А и има ли смисъл просто да я държа в главата си? Така у мен се роди идеята за Института за агростратегии и иновации, казано честно, и точно тези хора, които споделят идеите му, са в Управителния съвет. Примерно, аз не бях длъжна да популяризирам тази информация и да я давам на хората през каквато и да било структура. Можех просто да изчакам да започнат приеми по новата ПРСР, да разработвам проекти и да консултирам избрани клиенти за директните плащания, защото познавах структурата им – СЕПП, зелени плащания, обвързана с производството подкрепа, схема за дребни стопанства, за млади фермери, преразпределително плащане, както и компенсаторните плащания за агроекология и т.н. Но първо не съм така устроена като човек и второ – действително тази информационна дупка трябваше да се запълни и то точно в този момент, не по-късно, защото вече нямаше да има смисъл. 

- Дупката на недостатъчната информация за новата ОСП ли запълни Институтът за агростратегии и иновации – или нещо друго?

- Първоначално беше точно така. Няма да претендирам, че в самото начало тази информация за регламентите беше публична, но е на английски език и аз я познавах в детайли от времето на структурирането ѝ. Нямаше къде да прочетеш какво те очаква в новия програмен период. Ако един човек, който се грижи за стопанството си, е заинтересован да знае и има отношение към това какво ще трябва да му се случи, естествено ще му е трудно да чете през интернет новите регламенти. А те бяха още проекти на регламенти. Реформата на ОСП приключи късно и на ниво Европейски съюз. Затова аз реших да направя нещо, което да работи като обществено полезна дейност в посока информация. След това се включихме в работните групи по утвърждаване концепцията по директните плащания, както и по ПРСР, там където можем да съдействаме с експертиза за националните решения. Тогава вече бях поканила в Управителния съвет на Института хора, които се ползват с добро име в нашата земеделска общност. Това са доцент Божин Божинов – в момента декан на факултета по агрономство в Аграрния университет в Пловдив, д-р Стоилко Апостолов – управителят на Фондация „Биоселена“, инж. Антоанета Божинова – изпълнителният директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, Христо Цветанов, който освен че ми е приятел е и много сериозен земеделски производител в района на Свищов. Неговата дейност комбинира зърнопроизводство и зеленчукопроизводство и може да даде идеи от различни гледни точки. В този екип са също Иво Евгениев – сериозен бизнесмен и предприемач и в други сектори, освен земеделския, и Любомир Лозанов – изпълнителен директор на „Амета холдинг“. Моята цел беше да се сформира мозъчен тръст за бързо реагиране, едно ядро, което да мисли заедно, но не в една посока, може и в различни, но да има дискусия, да има спор, да се намират най-добрите решения от едни компетентни хора. И постигнах точно тази цел, точно с тези представители на Управителния съвет.

Бих искала да отбележа, че Институтът за агростратегии и иновации не е браншова организация. Той е неправителствена организация в обществена полза, която не защитава частни интереси, а развива обществено полезна дейност за повече от един бранш. Изхождам от ОСП, която за мен е общественият критерий, по който трябва да се движим и да преценяваме нещата. Въпросът е как да работим ние в тази ОСП за страните членки на ЕС. По-късно излязоха т.нар. анализи (примерно, защо да изберем обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци или пък за животновъдство и при него защо точно с 200 лв. трябва да се подпомогне една крава) и ние имаме отношение към техните изводи. В този контекст целта на Института освен информираност и взимане на решения от страна на бизнеса е да бъдем в помощ и на администрацията при създаване и прокарване и прилагане на политиките. Успоредно с това исках да работим по теми, по които досега никой не работи. Или може би не го прави по желания от мен начин. И това е темата за иновациите. Защото иновациите в новия програмен период, освен че са приоритет, произтичат и от реформираната ОСП.  

- Ясно ли е това понятие за българския земеделски производител?

- Вероятно е ясно донякъде с общата постановка за иновации, че действително това трябва да бъде някакъв продукт или система, или технология, която да води до печалба. Дали ще е икономическа, социална, екологична или друга. Това е в най-общи линии понятието за иновациите и предполагам, че всички са запознати с него. Само че друг е въпросът как в момента ЕС прокарва идеята за иновативно земеделие и хранително-вкусова промишленост. С това не са запознати българските земеделски производители според мен и според моите наблюдения. 

- Какъв е акцентът в тази все още недобре позната у нас идея за иновативно земеделие и хранително-вкусова промишленост на ЕС?

- Акцентът на това, което ЕС се опитва да стимулира и да направи, е европейското земеделие и хранително-вкусова промишленост да са по-конкурентоспособни и иновативни. Вече всички са твърде наясно, че съревнованието дали със САЩ, с Китай, с целия свят е много жестоко и всичко се решава в рамките на Световната търговска организация, където понякога има страхотни двубои. Това обаче, което е важно и те са го разбрали, е, че Европейският съюз трябва да бъде нов, модерен, да предлага на потребителите нещо, което го отличава, за да може да продаваме произведеното от нас. И тук иновациите са съществени. Те са толкова важни, че без тях ще стоим в едно и също състояние и Европа ще остане назад вместо да търси нови пазари. Затова ЕС създаде т.нар. Европейско партньорство за иновации. Като в частност има Европейско партньорство за иновации в частта на земеделието и хранително-вкусовата промишленост. Неговата идея е не просто да внедрим иновативен продукт, технология или процес, който да доведе до печалба в рамките на стопанството или на предприятието. Идеята е повече глави да седнат да го измислят, за да има повече резултати и ефект. Това е най-просто казано. Затова в рамките на това EIP-AGRI процесът ще се подпомага чрез финансиране. Финансирането на тези иновативни комбинации може да бъде по няколко линии – едната е по Програмата за развитие на селските райони на съответната страна членка. Може да е по Хоризонт 2020. Има няколко фонда, по които се финансират такива проекти. Те се дават обаче не на един човек, който да внедри иновация в своето стопанство, а се дават на т.нар. Оперативни иновативни групи (ОИГ). Тези групи включват задължително земеделски стопанин. Може да включат и преработвател. Научната среда може да бъде университет, институт или каквото е необходимо за точно решаване на конкретен проблем в стопанството на конкретния земеделски стопанин. Може да бъде консултант, НПО. И когато те установят кой проблем трябва да се реши, по какъв начин да стане това, предлагат иновативен проект с разработен план и го представят за одобрение. Първата фаза, за която се предоставят средства, е за създаването на тази оперативна иновантивна група и след това за инвестиция, ако такава е необходима, за изпълнението на иновативния проект. В българската ПРСР подкрепата по мярката се отпуска като обща сума, която покрива разходите за проучвания, за сътрудничеството и разходите за изпълнение на проекти с размер на сумата по дейности.

  • Проучвания за приложимост на иновативния проект – 5 000 евро на година за оперативна група – допустими само за първа фаза на изпълнение
  • Стимулиране на интерес и разширяване на оперативната група – 10 000 евро на година за оперативна група – допустими само за първа фаза на изпълнение
  • Текущи разходи във връзка със сътрудничеството – 35 000 евро на година за оперативна група – допустими само за втора фаза на изпълнение
  • Преки разходи за изпълнение на иновативния проект, включително разходи за инвестиции – съгласно представен инвестиционен план – допустими само за втора фаза на изпълнение

Максималният размер на допустимите разходи за една оперативна група за един проект е 1 000 000 евро.

- Това кога ще тръгне като реална практика в полза на земеделското производство у нас?

- Мярка 16 от нашата ПРСР (2014-2020) тази година няма да тръгне. Не е заложена в индикативния график на програмата през 2016 г. Тук обаче няма да критикувам. Честно казано, тук действително има нужда от малко повече предварителна работа, макар че другите държави в ЕС, като Италия, Испания, Австрия, Германия вече го правят. На практика ние вече изоставаме. Те вече имат приеми за създаване на оперативни иновативни групи, т.е. вече са ги избрали, ще предложат иновативни проекти и ще ги реализират. Латвия, Естония също имат такива. Парите са заявени и всяка държава е програмирала в националната ПРСР колко точно пари ще отдели за оперативни иновативни групи, колко иновативни групи смята да финансира и т.н. По-важното е, че за да може да се случи това, в другите държави, където вече има избор на такива оперативни иновативни групи, вече са си направили цялата нормативна уредба с наредба или инструкция (всяка държава е с различни указания) по мярка 16 на ПРСР, избрали са си комисия от хора, които да преценят дали в проектите им има иновативност или не. Там вече са разработили и селекционните критерии, по които да определят дали проектът е иновативен и може ли да бъде одобрен. Обикновено, в тези комисии са привлечени хора с много богат житейски опит и много широк експертен поглед.

- В случая не подсказвате ли какво трябва да се направи у нас?

- Ами това трябва да се направи. Трябва всички заинтересовани страни да седнем и да го изработим. Няма да стане ей така утре просто да се отвори мярка 16. То не става така.

- Министерството на земеделието и храните ли трябва да го направи?

- Да, но няма да е лошо да бъде с външна експертиза и международен опит.

- С опита и с участието на най-старата НПО в Норвегия „Норгес Вел“, българските ѝ партньори – Фондация „Биоселена“ и Тракийският университет до края на месец март ще приключат проекта „Енергийна ефективност и по-добро качество на млякото“ в наши животновъдни ферми. Подробен репортаж за него „АгроКомпас“ публикува в своя първи брой за тази година. Това ли е на практика иновацията, като конкретен пример, за да стане ясно това понятие за читателите ни, а и за земеделските производители у нас?

- И то би могло да бъде. Казвам „би могло“, защото в България все още не е разписано какво ще се разбира под иновация. Това е пример за случващо се като иновация с опита на други държави. В случая – постигане на по-добро качество на добитото мляко при използване на по-ефективна енергийна технология в самата ферма, но с комбинирани действия. Не само един учен, който сяда в лаборатория и казва „аз правя иновация, дайте ми парите за нея.“ В действителност иновацията в сектора се случва, когато е налице една група, включваща един производител, който има проблем, и този проблем трябва да бъде разрешен. В тази група влиза и ученият, предлагащ как да стане това, и консултантът и донорът – НПО. С такъв модел сте се запознали, отразявайки проекта с норвежко участие. При него става ясно, че всички заедно работят за решаване на проблема на фермера и в това сътрудничество се ражда иновацията. ЕС иска да промотира точно тази визия на иновациите като понятие и същност.

- В проекта „Енергийна ефективност и по-добро качество на млякото“ в помощ на наши животновъдни ферми такова сътрудничество показаха норвежката НПО „Норгес Вел“ и българските ѝ партньори.

- Затова този път по тази тема аз настоявам да се види чуждият опит. В момента ние нямаме стратегия за иновации в земеделието и хранително-вкусовата промишленост. Нямаме наредба. Имаме само една програма, която в общи линии копира европейския регламент. Няма обаче обяснение какво е това EIP-AGRI и защо изобщо го имаме в нашата програма. А на практика става въпрос за Европейско партньорство за иновации за земеделие, което работи, за да се насърчи конкурентоспособно и устойчиво селско и горско стопанство, което „постига повече и по-добре от по-малко“. То допринася за осигуряването на постоянна доставка на храни, фуражи и биоматериали и развива работата си в хармония с основните природни ресурси, от които зависи земеделието. В тази връзка аз реших, че е най-добре да се покаже чуждият опит и затова Институтът за агростратегии и иновации съвместно с този българо-норвежки проект организираме заедно в рамките на АГРА 2016 през февруари т.г. в Пловдив голяма конференция с работно заглавие „Иновациите в българското земеделие: първи стъпки по пътя на EIP-AGRI“. На нея сме поканили и са потвърдили участието си Австрия, Холандия, Италия, Испания, Германия и Норвегия и представители на Европейската комисия. За нашата конференция сме подготвили информация, като от учебник по иновации, за да видят присъстващите точно какво е направено по EIP-AGRI, а не по принцип какво е иновации и да се опитваме да разсъждаваме теоретично върху това понятие като учени от университети.

- Инициативата е обнадеждаваща и полезна, но дали е такава около мярка 16 за иновациите от настоящата ПРСР у нас?

- Не е добра действително към момента, но имаме време от една година. Ако си напишем нещата както трябва, аз смятам, че и догодина да имаме приеми по мярка 16, не е късно. Това ни е първа програма с такава мярка, а е и новост за целия ЕС. В момента в ПРСР (2014-2020) е записано, че се дават точки по мярка 4.1 за иновативни проекти и като отвориш отзад да видиш уточнението, там пише „патент“. Значи явно в България иновация е равно на патент. А не е така и изобщо няма връзка с това, което се опитват в ЕС през ОСП да поощрят. Алармирам, че правна закрила е едно, иновация е друго. Затова иновация в земеделското производство е не толкова теоретичната концепция за създаване на нещо като продукт, а по-скоро внедряване в конкретно стопанство с цел решаване на конкретен проблем, от което да имаме полза. А на практика проблемите могат да бъдат много. Земеделците си ги знаят и е време да се мисли как тези проблеми могат да бъдат елиминирани или фермерите да бъдат просто облекчени в тяхната практика. Така например, ние публикуваме на страницата на Института какво да разбират под „inspirational ideas“ – вдъхновяващи идеи по линия на ЕПИ. И ако прочетат в електронната страница на EIP-AGRI, ще открият множество споделени проектни идеи. Например, някои са направили опаковка за съхранение на хранителен продукт, която е от отпадъците на картофи. Това е иновация, защото им решава няколко въпроса – какво да правим с отпадъка и как съхраняваме продукцията. Португалска иновативна идея е на земеделски производител, който засадил в пасището си бобови култури, които повишават протеина, с който се храни кравата, при пашуване. Абонирана съм за бюлетина на EIP-AGRI и всеки месец ме информират какво иновативно правят. Много примери има и в секцията за споделени проектни идеи на EIP-AGRI Service Point.

- Оптимист ли сте за качеството на сътрудничеството в сферата на иновациите и комуникациите между Селскостопанска академия, научни и изследователски институти и организации, консултанти и административни служби в селското стопанство у нас?

- Селскостопанска академия (ССА) може да се включи, но не като такава, а като конкретен институт по точно определен проблем. Отново казвам – тук въпросът е какви проблеми имат да решават земеделците и имат ли кого да питат в тази държава, от който и да е институт на ССА, за да им ги реши. Лошото е, че когато питат, невинаги отсреща имат отговора. Така че да не се мисли, че тази мярка 16 е за всички аграрни институти и университети. Не, тя е за земеделците.

- Излиза, че знанията и интелектуалният труд в земеделската наука трябва също да са пазара.

- Естествено. В рамките на EIP всички в оперативната група получават финансиране. Иначе така в катедрите да си пишат научни разработки, които няма да се случат, това не върши работа на земеделските стопани. Тук вече имаш конкретен лост – дават ти пари за конкретно предложение, което ще намери приложение. Очевидно земеделската наука в момента не може да се развива през ССА, а през по-голяма близост със земеделските производители.

В ПРСР в момента пише, че Оперативната иновативна група не е отделен субект и юридическо лице, а гражданско дружество по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), което е разписано много ясно. Тя ще определи как ще се разпредели отговорността между всички участници в точно определен иновативен проект. С обединяване на усилията им ще се постигат целите на иновативния проект, а договорът по ЗЗД определя точно кой за какво отговоря и кой какво прави. Това е много важно. В зависимост от идеята групата избира и един координатор, без който не може. Оперативната иновативна група е като неправителствено обединение, което създава параметрите за точно определена иновативна идея, която е само в рамките на тази група от хора, които са решили, че така ще разрешат конкретен проблем. Те си разписват всичко в рамките на групата, кандидатстват си по ПРСР и не са подчинени на никого. Както един земеделец, в ролята му на кандидат бенефициент. Той не е подчинен на никого, освен на собствената си воля и възможности на земеделски производител. Същото е и тук – подписва се договор между Оперативната иновативна група и Управляващият орган на ПРСР, който е МЗХ, за конкретни дейности, които тя ще извършва. Предполагам, че когато касае инвестиции на ОИГ, ще се подписва и договор с ДФЗ или договорът ще е тристранен. Тези инвестиции ще се движат по правилата на мярка 4.1 и мярка 4.2, защото членовете ѝ могат да се съюзят и да правят инвестиция примерно за иновативна идея за преработка. Има много примери за такива инвестиции, но за да може нещо да те вдъхнови, е хубаво да четеш повече. Така Оперативната иновативна група реално е един отделен бенефициент по ПРСР.

Процедури по подмярка 16.1

  • Набиране на заявления за подпомагане

Процесът на избиране на оперативни групи на ЕПИ с иновативни проекти за финансиране ще се осъществява с публични обяви. Изборът на оперативните групи и одобрението на иновативните проекти се извършва от Управляващия орган на ПРСР.

Подборът на проекти се извършва за всяка фаза отделно по две обяви, съответно за проекти с първа фаза и за проекти само с втора фаза. Проектите, класирани за първа фаза, получават финансиране само за допустимите разходи за тази фаза. Оперативни групи, кандидатствали с проекти само за втора фаза, получават финансиране само за допустимите разходи за тази фаза.

Оперативни групи, изпълнявали проекти с първа фаза, кандидатстват за одобрение на разходи за изпълнение на втора фаза по специална обява за такива групи. При кандидатстване на втора фаза оперативната група се задължава да поддържа минимум капацитета, с който е одобрена за първа фаза.

  • Прилагане на критериите за подбор

Класирането на подадените проекти по всяка обява, съгласно критериите за подбор, ще се извършва от Комисия за оценка, съставена от представители на Управляващия орган и независими експерти, с опит и специализация в областта на висшето образование, науката, иновациите или консултантската дейност в областта на селското стопанство или храните, както и земеделски стопани с практически опит.

- Постигна ли целите си отминалият първи програмен период на ОСП у нас и кои от тях бяха предизвикателство за България?

- Целите ѝ бяха много – да бъдат подкрепени доходите на земеделските производители, да се защити околната среда, докато те упражняват дейността си, да се разнообрази земеделският бизнес в селските райони и т.н. Като първи период, в който се включихме в ОСП, бих казала, че изпълнението им повлия позитивно на българското земеделие. Има и изключения. Не можем да си затворим очите, че се получи дисбаланс на секторите, но позитивното е, че няма толкова необработваема земя, както беше преди подпомагането от 2007 г. Така че има и плюсове, и минуси в зависимост от това за какво говорим. Но като моя обща лична оценка е, че първият програмен период повлия позитивно на родното земеделие. Че има и изкривявания, е факт. Идеята затова беше да структурираме ПРСР (2014-2020) така че те да се избегнат. Така например, по общинските мерки имаме сериозни разлики от предходната програма. Те вече са много по-целенасочени. Не можеш просто да правиш общински пътища. Вече трябва да имаш критерий за подбор, когато ти се дават пари за пътища, когато са за съществуващи от списъка на Министерството на регионалното развитие или за транспортно свързване с град от четвърто йерархично ниво. Вече се взема предвид това тяхно предназначение, като избягва предишното им финансиране въобще. Сега вече говорим и за консолидирани ВиК оператори, както и за това, че трябва да покажат прединвестиционно проучване, докато преди такова не се изискваше. Всеки иска и си прави където си иска. Така беше преди, но това с новата ПРСР се промени.

- Рекордният интерес към кандидатстването по ПРСР (2014-2020) и проектите на стойност от два до четири и половина пъти над предложените бюджети за отворените вече инвестиционна, за младите фермери и за преработка на продукция мерки не пренавиват ли идеята за европейското подпомагане до степен на буксуване?

- До буксуване няма да доведе, до забавяне – може би. Както виждате по мярка 4.1 колко дълго продължи прецизирането по първия прием. Освен това, когато се пишат тези проекти на наредбите, нека тогава да сме малко по-активни, а не след това. Сега чуваме „ама тези приоритети с тези точки как са измислени.“ Но чакайте, преди това не ги ли видя, не си ли изказа мнението за тях. Винаги постфактум някой ни е виновен. Нали има браншови организации, които ходят на обсъжданията на критериите и защитават позициите. Но трябва експертиза, а не просто да си говорим. Така че освен администрацията, и представителите на самите браншове в земеделието и преработката на храни трябва да бъдат по-конструктивно и компетентно мислещи. Вижте колко силни структури има в ЕС. Само че те пишат документи, меморандуми, оповестяват едни становища, резюмета. И там нещата се случват по малко по-различен начин.

- В тази връзка у нас на хората от многоликите браншове в сектора на земеделското производство какво им липсва – закона, позицията, мисленето или нещо друго, за да се оказват понякога губещи и икономически неадекватни и безпомощни в своя труд, в своя агробизнес?

- Проблемът опира най-вече до това, че трябва да си наясно какво искаш, а не само да си фиксиран във въпроса „за какво дават пари.“ Парите са важно нещо, но трябва да са в комбинация с компетентност за нещата, които правиш, с яснота за това какво искаш да постигнеш за своя живот, за своя бизнес, а защо не и за своята родина.

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар