Държавите-членки трябва да стимулират консумацията на биопродукти в заведенията за обществено хранене, които се издържат с публични средства, казва Стоилко Апостолов, управител на фондация Биоселена

Времето на евтината храна свърши, не заради политически решения, а заради климата

 

- В Европейската комисия бяха обсъдени въпросите за изменението на климата като председателят – Урсула фон дер Лайен обяви, че ще бъдат предоставени нови 4 милиарда евро за борба с изменението на климата. Коментарът ви?

Според мен, всяко евро похарчено за борба с климатичните промени, си струва инвестицията. Климатът става все по-жесток на много места в Европа. Всички си спомняме тази година пожарите, които върлуваха, включително и в България. Наводненията в Германия и Белгия, които отнеха стотици човешки животи. Това е резултат от човешката дейност. Така че, всяко едно евро, което се инвестира в тази посока, е добре дошло. Това е глобален проблем не само на Европа. Европа се опитва да бъде лидер, което е чудесно, но трябва да се полагат все повече и повече усилия от всички правителства.

 - Председателят на Европейската комисия разкри, че ще бъде удвоено и външното финансиране за опазване на биоразнообразието.

Двата проблема са много близки. Много свързани. Биоразнообразието и климатичните промени вървят ръка за ръка. Колкото повече унищожаваме биоразнообразието, все по-тежки стават климатичните проблеми. Земеделието и храните, като цяло, са отговорни за 25% от емисиите парникови газове. С глобалното затопляне една четвърт от причинителите са свързани със земеделието, производството и дистрибуцията на храни. Съответно, земеделието е един от основните фактори за унищожаване на биоразнообразието на планетата, така че нещата са изключително свързани и всички мерки, които могат да се предприемат, трябва в най-спешен порядък да започнат да се прилагат. Аз мисля, че времето на евтината храна свърши, не заради политически решения, а заради климата.

 - Едно от решенията за борба с климатичните промени е развитието на биоземеделието и прилагане на мерки за опазване на биоразнообразието. Какви амбиции си е поставила Европа?

Европейският съюз си е поставил много ясни цели и в стратегията „От Фермата до трапезата” е записано, че 25% от обработваемите площи на Европейския съюз трябва да се стопанисват по методите на биоземеделието до 2030 година. Тази цел е подплатена с бюджети и възможност за промяна на финансирането на модела на земеделието, който обаче се сблъсква с реалността в отделните държави членки.

 - Как виждате изпълнението на тези амбициозни цели в България?

Ние, като държава, би трябвало вече да имаме фиксиран някакъв процент. Ние трябва да кажем честно и откровено какви са възможностите на бюджета, подпомагането, мерките, които предлага Европейската комисия, какво е постижимо в България. Така че, ако кажем 10% или 15%, да се работи за постигането им. Комисията казва, че ще иска ежегодни доклади за напредъка на страните. Тоест, ние трябва всяка година да отчитаме постигнатия процент на увеличение на биоплощите.

Ние, от бранша, се обединихме около идеята за 15%, като постижима и реалистична цел за България.

 - На 1 януари 2022 г. ще влезе в сила новото законодателство в областта на биологичното производство – какво предвижда то – ще има ли драстични промени и как те ще засегнат българските биопроизводители?

Преди имахме два регламента, в които се събираха всички правила. В момента имаме един основен регламент, който описва най-общо правилата за производство и около 20 други прилагащи и изпълняващи регламенти. Изключително много затруднения ще създадат за хората, които ще ги прилагат. Тъй като трябва да потърсиш в тези 20 прилагащи регламента къде е точно твоят случай. Това означава, че ние трябва да си променим Наредбата за биопроизводството. Трябва да се промени Законът, на чието основание е издадена Наредбата. Това трябва да го свършим преди 01.01.2022 г. Ситуацията е много напрегната. Има и нови моменти в регламента, които примерно разрешават групова сертификация, която до момента беше възможна само за трети страни.

В момента тече едно съгласуване на процедури със страните членки по предложение сертификатите да се издават в Брюксел. Тази процедура би трябвало да бъде съгласувана с българския бранш. Т.е. МЗХГ трябва да пита бранша дали е съгласен или не.

 - Как се развива пазарът на биопродукти?

Търговията и консумацията на биопродукти продължава един устойчив ръст, за разлика от производството. Вместо да запълним тази ниша, която се отваря пред нашите производители, много е вероятно тя да бъде запълнена с вносни продукти. Имаме прекрасни възможности да произвеждаме. Едно от основните предизвикателства, което стои пред нас, е как да накараме държавата да подпомогне насърчаването на консумацията на биопродукти. Това е една от препоръките на Европейската комисия - държавите да стимулират консумацията на биопродукти в заведенията за обществено хранене, които се издържат с публични средства. Например, детските градини, ученическите столове. Това е една от стъпките, тъй като държавата е един от най-големите потребители на храни. Така че, това е едно предизвикателство. Има инструменти. Може да се приложи Директива за т.нар. зелени обществени поръчки.

 - Имате ли информация какви параметри за развитието на биоземеделието ще бъдат заложени в Националния стратегически план на България?

Проведохме една среща, която по-скоро беше информативна. Може би нещо се работи в МЗХГ, но този план трябваше да бъде вече готов, тъй като трябва да се внесе през декември пред Европейската комисия. Не мога да дам никакъв отговор на този въпрос, за съжаление. Изоставаме изключително много. Годината е тежка за всички, но такава е ситуацията.

 - Наскоро се проведе и Генералната асамблея на Международната организация по биоземеделие. На нея беше избран и нов борд от 10 представители на биологичните движения от цял свят. Разкажете повече за събитието.

Два часа и половина гласувахме непрекъснато. Приехме много декларации. Призиви за действие. Това, което аз бих искал да спомена, са две важни декларации. Първата е, че хидропонното отглеждане на култури, не е възможно да бъде сертифицирано като биологично производство. Така че, биоземеделието навсякъде по света не може да бъде сертифицирано, ако едно растение не се отглежда в почва.

Другата декларация, която приехме, е декларация за насърчаване на безорното земеделие в биологически план. Това са основно конвенционални ферми, но има такава възможност и в биофермите, където хербицидите се заменят с покривни култури или някакви други култури, които потискат плевелите. Ние също сме правили няколко опити, получихме перфектни резултати на една от фермите. Така, че за българските биопроизводители това е една много добра възможност.

 - За домакин на следващия Световен Био Конгрес и Генерална асамблея през 2024 г. беше избран Тунис. Африка толкова много ли е развила биопроизводството, че страни като Тунис побеждават други кандидати – световни сили в биопроизводството като Израел, Дания, Австралия и Чили.

Не смятам, че това е причината. По-скоро като че ли имаше консенсус и Африка да бъде домакин на този световен форум, тъй като напоследък всички конгреси бяха в Европа или в Латинска Америка. В Азия, в Австралия имаше такъв конгрес. Тунис ще бъде домакин на следващия световен конгрес и Генерална асамблея. Тунис има повече биосертифицирани площи от България. Тунис е износител номер едно на биофурми, номер едно износител на биозехтин. В африканските държави много усилено инвестират всякакви компании. Семепроизводството е изнесено в африкански държави. Така че, много от семената – био или конвенционални, които българските производители купуват, са произведени някъде в Африка.

 - От 3 до 5 пъти трябва да се увеличи подкрепата за биоземеделие по линия на ОСП до 2030 г. по предложение на IFOAM. Възможно ли е това и дали само по-големите субсидии могат да мотивират повече фермери да започнат биопроизводство?

Само парите не са достатъчни. Ние можем да удавим хората и фермите с пари и ефектът да бъде отрицателен. Виждали сме го и ние в нашата практика, като консултанти. Трябва много внимателно и разумно да се планира всичко. Например, във Франция и Швейцария има достатъчно други съпътстващи земеделието служби и услуги, които подпомагат този процес. Там фермерите са професионални. Хората са завършили земеделско училище, учили са какво има в почвата. Какво трябва да направят. Как да я обработват. Как да наторяват. Ние преди 20 години пробвахме да създадем такава консултантска служба, но нямаше никакво търсене. Фермерите у нас не са научени да търсят съвет.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.