Много хора – и от политиката, и от бизнеса, и от браншовите организации, би следвало да направят крачка назад по отношение на своето его, казва бившият земеделски министър
- Г-н Кабил, след толкова години прилагане на Общата селскостопанска политика, осъзнаваме ли какви са реалните ползи от нея?
- Постигнахме устойчивост на цялата стопанска система – от фермата до трапезата. Всъщност, това е и квинтесенцията на онази част от Зелената сделка, на обединена Европа, която касае земеделието и храните. Ако направим ретроспекция на нашето членство в Европейския съюз – безспорно, ние извървяхме много сериозен път. И имаме да извървим още по-сериозен такъв – с прилагането на новата ОСП. Надявам се, че сме достатъчно подготвени, за да напишем добре нашето домашно в земеделието.
- Подготвен ли е всъщност българският земеделец за предизвикателствата на Зелената сделка?
- На този етап не смятам, че той е достатъчно добре подготвен. Но при нас винаги е така – по традиция догонващо навлизаме в нещата. Спомням си периода преди старта на прилагането на Общата селскостопанска политика в България – тогава не бяхме в по-различна ситуация. Регулярно провеждам срещи с фермери от различни сектори – и малки, и големи. Всички казват, че им липсва повече информация – като че ли не можем правилно да изговорим тази пуста Зелена сделка – на език, който да е понятен за нашите земеделски стопани. Вероятно мнозина ще кажат: „Живеем в свят на комуникации, достъпът до всяка информация е лесен. Какъв е проблемът да се влезе в интернет сайта на Европейската комисия и да се прочете за новата ОСП и за Зелената сделка?“ Но това, според мен, не е съвсем така. Мястото на фермера е на полето, в градината, при животните. Много се надявам, че новата власт и всички браншови организации осъзнават това и чрез едни общи платформи и подходи на действие час по-скоро ще въведат стопаните в темата за новата ОСП. Ако стопаните не са достатъчно ясно и добре информирани, трудно можем да очакваме реални резултати от прилагането на изискванията на Зелената сделка в земеделието. Ако не успеем да продуцираме резултати, тогава ще платим висока цена.
- Приемането на Закон за браншовите организации ще реши ли кризата с представителността в аграрния сектор?
- За мен това би било крачка напред. Понякога е по-добре да има лошо решение, отколкото да няма никакво. Тази разпиляност на браншовите организации по отделни сектори започва да действа деструктивно. И това се усеща от всички, които се чувстват ангажирани със земеделието и храните. Тези взаимоотношения изключително много се изострят, когато трябва да се планира един следващ период от развитието на целия селскостопански сектор – на европейско и на национално ниво. Казано просто – когато става въпрос за пари. Кой ще ги усвои, как ще ги усвои? В такава ситуация липсата на едно национално обединение, което вътре в себе си да тушира тези проблеми, вътре в себе си да стигне до онези решения, които ще бъдат полезни не само за отделните сектори, но и за икономиката на цялата държава, и тези решения да бъдат защитими пред европейските институции – в това отношение Закон за браншовите организации би бил сериозна крачка напред. В момента разногласията са тежки, но в голяма степен изкуствено създадени. Нека обаче припомня, че навлизаме в един цикъл, в който трябва да се търсят бързи и ефективни решения. Много хора – и от политиката, и от бизнеса, и от браншовите организации – би следвало да направят крачка назад по отношение на своето его. Времената сега са различни – редно е да се направи крачка назад – в името на едно по-добро общо развитие.
