Призовавам българските биофермери да бъдат активни, казва Едуардо Куоко, изпълнителен директор на IFOAM за Европа

Политиките за развитие на биоземеделието са в ръцете на националните правителства

 

- Какъв е растежът на биоземеделието в Европа през последните години?

През последните години биологичното земеделие се развива много бързо. Пазарът на биопродукти нарасна с повече от 150 %. И този растеж е на фона на общия спад на потреблението на земеделски продукти заради икономическата криза и Ковид 19. Расте броят на фермерите, които се преориентират към биологичното земеделие. Биоземеделието сега е в нова фаза на развитие заради стратегията От фермата до трапезата.

  - Колко са биосертифицираните площи в Европа към момента?

Към момента те са 8 % средно за Европа, което означава 15 млн. ха в 27-те страни на ЕС.

  - Кои са страните с най-добре развито биоземеделие?

С най-голям процент биоплощи е Австрия – 26%, след нея са Естония и Швеция. Италия е с 15% биоплощи, но тя пък произвежда най-много биологични продукти в Европа.

Ако говорим за развитие на пазара, е важно да погледнем Дания, която е една от най-добрите страни в Европа в това отношение. Повече от 12% от пазара на храни в Дания е отреден на биохраните. Това е голямо постижение.

  - Ние в България имаме близо 3% биоплощи. Как ще коментирате този факт?

Имате голямо поле за изява и подобрение. Има големи възможности за развитие на биологичните фермери в България. ЕК постави биоземеделието в центъра на своите бъдещи политики и постави за цел постигането на 25% биоплощи до 2030 г. Но това е подкрепено с екшън план, чрез който ще се предоставят ресурси за подкрепа на фермерите да преминат към биоземеделие. Вярваме, че страни като България имат голям потенциал точно в този процес. Тези фермери ще бъдат подкрепени от ОСП, която сега е в ръцете на националните правителства. Българското правителство подготвя Национален стратегически план, който може да промени нагласите на българските фермери и те да преминат към био-то. Така че смятам, че България заедно с другите страни, които има нисък процент на биоплощи, ще могат да се възползват от новата ОСП.

  - Какви трябва да бъдат мерките за подкрепа на биоземеделието?

ОСП сега се дискутира на национално ниво и изготвянето на Националните стратегически планове от държавите членки. Именно в тях може да се даде приоритет на биоземеделието – примерно по Първи стълб чрез специфични екосхеми и чрез Втори стълб чрез агроекологични политики за подкрепа. Този избор трябва да бъде направен от националните правителства. ЕК дава рамката и насоките за подкрепа. Но в крайна сметка това остава в ръцете на държавите членки.

В Европейския екшън план за развитие на биоземеделието, който беше публикуван през март миналата година, са предвидени политики за подкрепа на биоземеделието. Една от интересните политики са промоционалните програми. Всяка година ЕК финансира кампании, при които биологичното лого, етикет и продукти могат да бъдат популяризирани в страните от ЕС и трети страни. Страни като България могат да имат ползи от такива програми.

Европейският екшън план за развитие на биоземеделието отделя внимание за подкрепа на научноизследователска дейност и иновации, което ще помогне на биологичните фермери да развият своя бизнес. Това може да стане чрез програмата Хоризонт Европа, в чийто бюджет са отделени 30% за такава дейност. Този бюджет е насочен към научноизследователски центрове.

Всяка страна членка трябва да разработи собствен екшън план. Надявам се българските фермери да бъдат подкрепени чрез решенията на правителството и да могат да се възползват от възможностите, които ЕС предоставя.

  - Смятате ли, че по-големи субсидии могат да стимулират развитието на биоземеделието?

Стимулирането на биологичните фермери не винаги означава субсидиране. Субсидиите играят много важна роля, но е необходима и подкрепа за преминаване към биоземеделие, съветнически услуги, растеж на пазара.

  - Смятате ли че 25% е твърде амбициозно?

Действително е амбициозна цел, но в същото време е възможна цел. Можем да я постигнем, ако всички участници в процеса гледат в една посока – имам предвид ЕК, националните и регионалните участници. Трябва да се работи с политиците, участниците във веригата на доставки, производителите, търговците. Всички те трябва да са отдадени на тази цел. Нуждаем се от повече фермери, които да преминат към биоземеделие, нуждаем се от повече консуматори на биохрани, нужно е да се инвестира в научно-развойна дейност. Трябва да бъдем достатъчно смели да правим иновативна политика за подкрепа на биоземеделците.

Искам да кажа на българските политици да обърнат внимание на публичните доставки, за да засилят реализацията на биохрани. Вярвам, че това е един от инструментите, който ще помогне да се постигне амбициозната европейска цел. Трябва да има повече биохрани в държавните учреждения, училищата, но това да е комбинирано с образователни дейности. Това е конкретна мярка, която може да бъде предприета както на национално ниво, така и на ниво общини. Това наистина може да промени тенденциите на пазара и може да бъде много добра директна политика за стимулиране на увеличаване на биоплощите.

  - Каква биологична храна консумирате Вие лично?

Консумирам колкото мога повече биохрани. В моето меню биохраната е около 90-95%.

  -В Италия колко са биопроизводителите, каква биохрана се произвежда най-много?

Биологичният сектор в Италия расте. Имаме повече от 81 731 оператори в биосектора и над 2 млн. ха биоплощи.

49% от тях са предназначени за градинарство, 28% - за трайни насаждения, а 22% са пасища.

  - Какво е вашето послание към конвенционалните производители?

Ние сме готови да им помогнем да преминат към биоземеделие, да им помогнем да се грижат по-добре за своята почва и да стартират с производство на висококачествена храна, доставяйки обществени блага като опазване на околната среда. Биоземеделието може да бъде много добър бизнес модел. Вярваме, че ще имат много ползи от преминаването към биото.

  - А Вашето послание към българските биопроизводители?

Призовавам ги да бъдат активни – да излязат от своите ферми и да говорят с другите фермери, да им кажат какво означава да бъдеш в биосектора. Какво означава да се промени бизнес моделът, да се променят земеделските практики, за да има повече ползи за околната среда и обществото. Трябва да бъдат активни на национално ниво, да комуникират с политиците, за да бъдат сигурни, че ще бъдат подкрепени както от Европа, така и от останалите участници по веригата. Трябва да са активни и да се възползват от възможностите, които дава Европа.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.