Атидже Алиева-Вели, евродепутат: 13 държави членки получават 5 млрд. евро допълнително за инвестиции в селските райони, но България не е сред тях

Следващите две години ще бъдат финансирани с нови пари по старите правила

 

 - Г-жо Вели, как изглежда бюджетът за земеделие за новия програмен период?

344 милиарда евро са за земеделие. От тях 259 милиарда евро са за директни плащания, 78 милиарда евро - за Втори стълб и 7.5 милиарда евро по Плана за възстановяване за земеделие. Тук обаче искам да отбележа една друга точка, която привлече вниманието ми в многогодишната финансова рамка и това е точка, по която 13 държави членки получават 5 милиарда евро допълнително над бюджетите си за инвестиции в селските райони. Бях много изненадана защо България липсва сред тези 13 държави членки, но очевидно договорките на премиерите на Европейския съюз е тази и България не е включена в тези допълнителни пакети. Изненадана съм.

 - Как си обяснявате това?

Явно не сме били достатъчно активни в преговорния процес защото, аз не мога да кажа, че България няма нужда от инвестиции в селските райони, от инвестиции в публична инфраструктура и услуги. Нашите земеделци едва ли ще се съгласят с твърдението, че нямат нужда от инвестиции в техните стопанства. Така че, аз бях много изненадана. Франция получава милиард и шестотин милиона, Белгия получава 100 милиона, Гърция 300 милиона, Финландия 400 милиона евро. Това не са малко средства.

 - Какво предвижда преходния регламент?

Първо ще започна с удължаването срока на прилагане на Ковид мерките с още шест месеца, т.е до средата на 2021 година.

По отношение на оперативните програми в сектор Плодове и зеленчуци и сектор Пчеларство вместо да бъдат до средата на 2022 година, техният период на прилагане ще бъде до края на 2022 година. Така че, от 2023 година вече да стартират тези мерки в новия стратегически план на България.

По отношение на агроекологичните мерки и биологичното земеделие - знаем в България какъв е интересът по тези мерки. Това, което ще влезе в сила, е тригодишен ангажимент по отношение на новите ангажименти. Аз не знам с какви бюджети България ще разполага за следващите две години и колко нови ангажименти ще бъдат поети. По отношение на вече поетите ангажименти този срок може да се удължи с още една година.

Нещо много важно, което искам да отбележа във връзка с тежката година, която измина за земеделците заради сушата. Преходният регламент предвижда намаляването на процентите от 30 на 20 по отношение на загубите и компенсацията на земеделските стопани. Т.е., много повече земеделски стопани ще бъдат компенсирани по отношение на загубите.

По отношение на сектор Вино се удължава с една година срокът на правата за засаждане.

Като цяло, обобщението е, че следващите две години ще бъдат с нови пари по старите правила.

Много беше важно и аз съм много доволна, че ние в групата на Обнови Европа се преборихме за това средствата от Плана за възстановяване да се разходват по правилата, които ще важат през следващите две години. Средствата, които България ще получи за възстановяване от Ковид кризата, ще се разходват по правилата по преходния регламент.

 - Заради Ковид кризата има ли различно отношение към държавните помощи?

В следващите две години – 2021 и 2022, вече е решено, че преходната национална помощ ще се прилага по правилата, които са в момента. Нивата на подпомагане ще останат същите, а от 2023 година ЕП реши преходната национална помощ да продължи. Съветът също реши, че преходната национална помощ трябва да продължи. Единствено мнението на ЕК е, че се е прилагала достатъчно време и тази преходна помощ не трябва да продължи.

Европейската комисия в крайна сметка предприе мерки за преработване на правилата за държавните помощи. Сега тук е въпросът колко дълго време ще важат тези изключения за държавните помощи, защото в крайна сметка регулирането на държавните помощи е с една единствена основна цел да няма изкривяване на единния пазар и да се дава предимство на сектори и подсектори. Тук в момента спорът е колко време да продължат дерогациите по отношение на държавните помощи.

 - Как България се вписва в целите на новата ОСП?

Трябва да си поставим целите. Да сме наясно в следващите седем години накъде искаме да тръгне земеделието. Европейският път е ясен. Това е зеленият път, дигитализацията и иновациите. Няма как да избягаме от това. Въпросът е ние в България по какъв начин ще постигнем тези цели и какви мерки ще прилагаме. Кои сектори ще са приоритетните. Какви инструменти ще използваме, за да минем към неутрални по отношение на климата икономика и земеделие. Комисията представи своите препоръки към държавите членки.

 - Кажете нещо повече за препоръките, които ЕК ще даде на държавите членки по отношение на стратегическите им планове.

ЕК е активен участник в консултирането на държавите членки, което аз виждам като положително, защото считам, че това ще подпомогне и ще забърза процеса на разработване на стратегическите планове.

Препоръките ще бъдат в няколко посоки - по отношение на зелените мерки, на инвестиционните мерки, на управление на средствата, на програмирането. Хубавото в случая, че тези препоръки отчитат икономическото състояние на всяка държава. Знаем, че има държава, които са по-напреднали с иновациите и зелените мерки. Други все още изостават и имат нужда от по-голям опит. Няма как в момента да имаме еднакви мерки, защото проблемите ни не са еднакви. За съжаление, България продължава да изостава. В крайна сметка искам да отбележа, че това са само препоръки. Те нямат задължителен характер.

 - Националните стратегически планове кога трябва да бъдат предадени на ЕК, каква е процедурата?

До края на 2021 година е добре да имаме Национален стратегически план, защото в началото на 2023 година той трябва да прилага. Знаем колко са горещи дебатите при изготвянето на стратегическите планове, включително между секторите в земеделието. Така че, е добре до тогава да сме решили какво искаме да правим. Как ще го правим и да сме готови. Силно се надявам да сме си взели поуки от предишните програмни периоди. Иска ми се да представим един много добър стратегически план, който да бъде одобрен без забележки от Брюксел и в следващите седем години да видим ефекта от неговото приложение.

 

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.