Направили сме инвестиции в градини, технологии, пакетажни машини
- Вашата оранжерия е една от водещите в бранша и за България, и за Европа. Ще разкажете ли какви са технологиите, които сте внедрили, и с какво те са рентабилни?
Това, което ние се опитахме да донесем като технологии в България, е един изцяло контролируем климат и най-вече производство, което е целогодишно. Това, с което можем да се похвалим, е, че ние нямаме празен месец от гледна точка на производство и реализация. Това е нещо, което се постига с този климатичен контрол, засенчване, нощно осветление, наторяване с въглероден диоксид. Внедрили сме автоматизирани дигитални технологии.
- Колко е голяма оранжерията?
5 декара. Ако сравним колко може да се произведе в такава оранжерия и конвенционална, то тези 5 дка биха се равнявали на 150 декара конвенционална. Конвенционално човек е ограничен от сезоните, 2 реколти напролет, 2 реколти наесен, а ние правим 12-13 реколти на година. Понякога са и по-къси от един месец.
- Как са закупени технологията и оборудването?
Когато проектирахме и проучвахме кое е подходящо за нас, ни помогнаха доставчиците на самата оранжерия. Бяхме във връзка с консултанти. Много от продуктите са холандски, оранжерията е френска, осветлението - немско.
- Важна е енергийната ефективност. Вие как я постигате?
Енергийна ефективност има много измерения. Най-ефективни сме в използването на водата. Напояваме растенията чрез хидропоника, но затворена. Тоест, това, с което се напояват растенията, с което се хранят, се връща обратно в системата и се рециклира, филтрира и се добавят наново необходимите елементи, които наторяват отново тези растения.
Добивите от квадратен метър са доста високи. Всеки един производител трябва да се научи да произвежда това, което е решил да произвежда по най-качествен начин и във всеки един сезон. Работим с агрономи и консултанти, но все пак трябва да има един „капитан“, който всеки ден да „кара този кораб“, да знае как се случват нещата.
- Какво мислите за сдружаването на производителите в групи и организации?
Това е единственият начин за развитие. Водили сме диалози с множество и големи, и по-малки производители, оказва се, че тази идея се възприема трудно. В развитите европейски държави е трудно да реализираш стоката си, ако си сам. Там производителите членуват в кооперативи.
- Европейските средства имат голяма роля в развитието на българското земеделие. Вашето стопанство по какъв начин е подобрило условията си за работа, какви инвестиции са направени благодарение на евросредства?
Преди да започнем да инвестираме по-сериозно в този сектор, за нас работеха 5 човека на постоянен трудов договор. В момента нашите служители са 35, без да броя сезонните. Причината Европейският съюз да отпуска пари за селските райони е те да се развиват. Това и правим.
Относно инвестициите, които сме направили, те са в градини, технологии, пакетажни машини. Част от всичко е направено с европейски средства.
- Какво е значението на европейските средства за нашето земеделие?
Без тях стъпките щяха са много по-бавни.
- Как се постига конкурентоспособност в сектор „Плодове и зеленчуци“?
Приоритетът на един производител е винаги да има качествена стока. Другото важно нещо е този продукт да бъде представен на крайния клиент атрактивно и привлекателно. Когато един човек види, че нещо е евтино, то има причина. Чистата храна е скъпа, но си заслужава.