Много е важно стартирането и реализирането на регионални програми за развитие и подкрепа на селските райони в рамките на следващата ОСП

Петя Ставрева, председател на ПП „Обединени земеделци“

Европейските средства промениха облика на агросектора и прилагането на ОСП даде шанс на фермерите да се развиват

 

 - Г-жо Ставрева, тази година е важна за България предвид решенията за новата Обща селскостопанска политика. Какви са очакванията Ви и какви политики ще настоявате да бъдат включени в нея?

Тази година е ключова по отношение на промяната в подпомагането на земеделските производители в Европейския съюз, в това число и за България. Предстои да се вземат важни решения, свързани със структурата на европейската рамка, имам предвид Брекзит, което означава намаляване на финансирането и по-малък бюджет за ОСП за програмния период. Също така, предстоят ключови решения на държавите-членки по отношение на структурирането на националните планове и разпределението на парите между двата стълба. Предстоят различни председателства през тази година и с хърватското председателство, което очерта приоритетите си – там отново на преден план излизат екологичните компоненти, управлението на риска, подпомагането на младите земеделци и изравняването на субсидиите между старите и новите членки на Съюза.

Друг важен въпрос е как се усвояват европейските пари и какъв е дългосрочният ефект от работата и финансирането на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Извън модернизирането на стопанствата Програмата има важна мисия за възраждане на селата чрез финансиране на дейности за нов поминък, за задържане на младите хора, за подобряване на инфраструктурата. И въпреки че отчитаме много добри показатели за усвояемост на парите, аз смятам, че по отношение на ефективността има много какво да се желае. За бъдещия период един от приоритетите на партията е да се направи така, че политиката за развитие на селските райони да избегне небалансираното разпределение на средствата. Сега имаме развити региони и други, които изостават. Небалансирано е разпределението на субсидиите и плащанията по проектите между по-големите центрове и малките населени места и селата.

 - В новата ОСП страните-членки ще имат по-голяма свобода в разписването на стратегическите си планове и ще залагат на мерки, подходящи за конкретната държава. Темата за тавана на директните плащания остава на дневен ред, както и за бюджета на ПРСР. Каква е Вашата позиция по тези теми?

Има много голям натиск за по-голяма гъвкавост по отношение на разпределението на средствата между първия и втория стълб – директните плащания и мерките от ПРСР. Аз смятам, че България трябва да намери баланса, защото имаме нужда от мерките за развитие на селата, трябва да ги направим по-ефективни и съобразени с нуждите на селските райони. Бих искала да акцентирам на един факт – възможността да имаме не само една национална програма за селата, но и регионални. 8 държави-членки на ЕС в този програмен период прилагат повече от една Програма за развитие на селските райони. За нас от „Обединени земеделци“ винаги е било важно стартирането и реализирането на регионални програми за развитие и подкрепа на селските райони, защото спецификите на всеки регион са много различни. Не можем да сравняваме Варна и Добрич примерно със Смолян и Благоевград. Ние имаме необходимост от реална преценка какъв е нашият национален интерес, така че не само прилагайки европейската политика да намерим баланса в България, но да има и по-ефективно разпределение на парите.

Другият въпрос е по отношение на тавана на директните плащания. Аз смятам, че сме свидетели на една концентрация на пари в ръцете на малък брой земеделски производители. Тенденцията, която продължава години наред, е над 80% от субсидиите да отиват при под 15% от регистрираните фермери. Това е изкривяване на европейската концепция за подкрепа за устойчиво и балансирано развитие на земеделието. Какъв ще бъде таванът? Това е въпрос на национално решение. Предложението на ЕК – над 60 хиляди евро да има намаление на плащанията и 100 хиляди евро да бъде максимален обем, е израз на желанието да няма прекалена концентрация на средствата. Аз смятам, че този подход трябва да се разгледа много внимателно. През годините станахме свидетели на интензивно развитие на някои сектори в земеделието като зърнопроизводството, но други изостанаха като животновъдството, плодовете и зеленчуците, където има много какво да се желае. В изоставащите сектори е важна не само европейската, но и националната подкрепа. Младите и малките стопани имат нужда от допълнително финансиране. В целия ЕС дребните производители са гръбнакът на агросектора. У нас виждаме, че през годините много малки стопани се отказаха от дейност, защото не могат да издържат на тежката конкуренция на големите производители, от друга страна – на силния внос, който е бич за родното производство, както и на тежката административна тежест при политиките на ОСП. И аз тук бих искала отново да подчертая необходимостта от насърчаване на обединението на производителите. Само така дребните земеделци имат шанс да се преборят на силно конкурентния общ европейски пазар.

 - Как се отрази на България прилагането на ОСП?

Аз смятам, че ОСП модернизира и разви в добра посока българското земеделие. Но за да бъде максимално ефективна тази европейска подкрепа, ние като държава трябва да си направим изводите от грешки, които да не допускаме в следващия програмен период. Да насочим мерки към селата – там, където има най-голяма нужда. Също – възрастовата група на земеделието у нас показва, че фермерите са със застаряващ профил, необходимо е привличане на млади хора. Земеделието не се рекламира като престижен отрасъл, а България е аграрна държава с голям потенциал. Да направим така, че да бъде устойчиво и да мотивираме младите хора чрез комбиниране на европейски и национални средства. Не може да се отрече, че у нас влезнаха милиарди евро, които промениха облика на агросектора и прилагането на ОСП даде шанс на фермерите да се развиват. Модернизираха се предприятия, създадоха се нови, обнови се инфраструктурата в селата. Това са големи ползи от земеделската политика. Аз разговарям с кметовете на селата и те ми споделят, че изключително много разчитат на европейските пари от ПРСР, за да допълнят скромния бюджет, с който разполагат. През следващия програмен период е добре да се опростят административните изисквания, за да бъде още по-ефективна тази политика.

В заключение искам да кажа на фермерите и на общините да бъдат активни и да отстояват позициите си, за да може да се развива България и селското стопанство. Необходимо е Министерството на земеделието да е в пряк диалог със сектора и заедно да направят програмирането на бъдещата ОСП.

 

 

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар