Имаме успешни опити в областта на иновациите и продължаваме да ги внедряваме в дейността си
- Г-жо Божинова, можем ли да твърдим, че предприятията за преработката на плодове и зеленчуци постигат качество, благодарение на инвестиции с евросредства, които са направени през годините от предприсъединителния период до днес?
Не мога да кажа, че единствено благодарение на инвестициите с европейски средства се постигна този параметър, защото принципно нашите консервни продукти винаги са се славили с качество. Да, наистина еврофондовете помогнаха. Максимум 50-70% са инвестициите от Европа, останалите са от фирмите. Качеството е много субективно измерение и по-скоро с еврофондовете се постигнаха едни добри условия за производство на консерви, както битови, така и професионални. Постигнаха се възможности да се въведат нови технологични линии и процеси. Резонно е при такива добри инвестиции да имаме постигнато високо качество. Така че, ако можем да кажем, че само с еврофондовете се е постигнало качество, е малко спорно. Но определено е помогнало. Обикновено се въвеждаха много изисквания и се покриваха, що се отнася до безопасността на храните.
Безопасността е на първо място. Много са инвестициите в технологични линии за постигане на безопасност. Въвеждат се нови и щадящи технологични процеси, съответно постигащи и безопасност, и качество. Това е в плюс за предприятията.
- Откакто сме в Европейския съюз, по-лесно ли реализираме продукцията си извън страната?
Категорично да. Преди да станем член на Евросъюза, за нас важаха различни такси, мита за определени продукти. Естествено при отпадането им, стоката става значително по-продаваема и по-желана от търговците в Европа. Това е възможност да се реализират големи количества. Най-големите потребители на нашите преработени продукти са страни от Европейския съюз. Това означава, че те припознават българските продукти като качествена европейска стока.
- Какво се случва с предложението Ви членовете на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци да излезете с общ бранд?
В ход на обсъждане е все още. Засега е само идея. Има много детайли, които трябва да се изговорят, членовете ни са много различни, имат своите виждания. Целта е всяка фирма да сложи логото на Съюза и да изпише, че е член. Това ще бъде гаранция за качество и лоялност към клиентите.
- Какви са изискванията на предприятията към качеството на суровината, която изкупуват?
Можем да ги разделим на няколко етапа. Първо - произвеждащите плодове и зеленчуци трябва да покрият едни минимални изисквания относно безопасността. На всяко преработващо предприятие трябва да му бъде гарантирано, че изкупуваната от него продукция е безопасна. А качеството се възлага на производителя, в зависимост от това за какво му е необходима съответната суровина.
- Мотивират ли преработвателните предприятия българските фермери да произвеждат земеделска продукция?
Няма как едно преработвателно предприятие, което иска да работи с българска, качествена и безопасна суровина да не мотивира производителите около фабриката си. Това е едно от нещата, които винаги сме изповядвали в Съюза.
- Можем ли да кажем, че предприятията у нас са на високо технологично ниво и има ли в какво още да инвестират?
От богатия ми опит до момента и отговорно заявявам, че нашите предприятия са на много високо технологично ниво. Идеята им, че трябва да подобряват работата си, не ги напуска.
- Каква заетост създават предприятията в сектора?
За три поредни години между 15 000 и 20 000 са заетите в нашата промишленост. Производството ни е сезонно и силно варират заетите. Част от тях са временно назначени, други са на постоянно наети. Обикновено са 60 към 40, в полза на сезонните. Проблем в сектора се явява недостигът на млади хора.
- В каква посока за по-сериозно развитие работите в момента?
Имаме успешни опити в областта на иновациите и продължаваме да ги внедряваме в дейността си. И по отношение на опаковките, и на съдържанието, и при опазване на околната среда. Работи се сериозно в посока намаляване на захарта, солта и мазнината в продуктите. Наше предприятие има и награда за свой иновативен продукт – сладко с чия. Мога да дам и екологичен пример – пречистване на водата с микробиологични методи. Влагат се различни бактерии, които се хранят с остатъчни продукти и по този начин пречистват водата. Имаме предприятия, които, прилагайки този метод, имат много добри резултати.
Друг пример е компостирането на отпадъци от консервната промишленост. При нас много се използва стъклена опаковка и в момента се работи в посока олекотяване на този материал, без да се нарушава здравината. Един от основните недостатъци на нашите продукти е тяхната тежест. Когато превозваме продуктите, тежестта се отразява и върху цената. От друга страна, процесите, които протичат при нас, не позволяват използването други опаковки освен метални или стъклени. Много ще се радваме да намерим иновативен продукт, който да се разпада сам или да се яде, така че да може да издържи на температура при преработка минимум 110 градуса. Внедряването на иновации цели енергоспестяване или изключване на ръчен труд, защото не е тайна, че ръчният труд не е привлекателен.
- Евросредствата имат ли принос за подобряването на конкурентоспособността на предприятията?
Няма как да нямат. Ние работихме по два много големи проекта, свързани с повишаване на конкурентоспособността. Това са проекти за промотиране на наши продукти с помощта на европейските средства. Ако потребителят припознае продукт с много високо качество, тогава цената остава на заден план. В този смисъл стремежът ни е да произвеждаме качествени продукти, които да бъдат предпочитани.
