70% от смъртността при пчелите се дължи на технологична немарливост

Снимка:

Ганчо Ганев, председател на Националната браншова организация “Български пчеларски съюз”

- Г-н Ганев, защо според вас темата за "синдрома на празния кошер" отново става новина?

- Новина няма, няма нищо. Скоро беше публикувано съобщение на ЕК от заседание от октомври миналата година относно здравеопазването при пчелите. От ЕК са загрижени за здравето на пчелите, защото, знаете, пчелите са най-добрите опрашители. Ето какво се казва в доклада: През последните години неколкократно беше докладвано за повишена смъртност при пчелите както на територията на ЕС, така и в различни части на света. Това предизвиква сериозна загриженост. Научните изследвания не успяха да установят точната причина и степента на разпространение на тази повишена смъртност

Какво да коментираме повече. Ние сме в ЕС, даваме сведения за смъртността на пчелните семейства, която е различна в различните региони и различните години.  Това, което се установява, е, че пчелните семейства не изчезват от някаква болест, а най-често по чисто технологични причини - несвършена от пчеларите работа

Много от тях казват: Ние третирахме, ама те изчезват. Как е третирано, с какво е третирано, кога е направено? Това са въпроси, на които самите пчелари трябва да си отговорят.

- Тоест, вие смятате, че "синдромът на празния кошер" до момента е от технологична немарливост, а не от мистериозна болест?

- 70% от смъртността при пчелите се дължи на технологична немарливост. Разбира се, бактериите, вирусите, паразитите, пестицидите, ГМО-то имат връзка за отключването на някои фактори, водещи до смъртност при пчелите. От 3 години се водят изследвания и се оказва, че няма пряка причинно-следствени връзки между изброените фактори и смъртността на пчелните семейства. Всичко е само предположения. Изследванията продължат.

- Защо тогава точно сега синдромът на празния кошер е медийна новина?

- Това е проблем на медиите, които го правят. С вас по темата говорим повече от година, в пчеларските организации и научните институти също толкова време се работи по въпроса. Ще припомня, че в България се правят изследвания от 2 години, с проект към тригодишната програма за развитие на пчеларството. Знаем какво се случва със здравния статус на пчелните семейства. Взети са около 400 проби от различни пчелни стопанства. Инвазията не е толкова голяма. Взели сме предвид и ноземата, която е също един от факторите за смъртност при пчелните семейства.

- Какво и с кого ще обсъждате по темата в началото на март?

- От 1 до 3 март в Пловдив ще се проведе среща на работната група към “Колос” - европейската програма, която се занимава с феномена "синдром на празния кошер". Български учени участват в този проект, а сега те ще са домакини на работна среща на колегите им от цяла Европа. Тук трябва да кажа, че се очаква да има интересни факти и данни, които ще се коментират на тази среща, но информация за това ще получите след края й.

- Още един въпрос, който впечатлява - в момента основните “обвинения” за изчезването на пчелите са насочени към рапицата. Защо?

- Нямам представа защо има такива обвинения. Рапицата е етерично-маслена култура и както и кориандърът създава определени проблеми в пчелните семейства по отношение на роенето. Но пак казвам, ако се свърши качествено пчеларската работа, няма да има проблеми

Никой не може да каже дали рапицата, която се сее в България, е генно-модифицирана. Официални данни за ГМО-рапица няма. Но има данни за недобре свършена пчеларска работа. Българският пчелар като зазими кошерите през октомври ги отваря в края на март. А рапицата цъфти към 15 април. Знаете каква е и колко продължава качествената подготовка на пчелните семейства, как да стане за десетина дни.

Така че да прехвърляме проблемите от болната глава на здравата не е редно. По-добре е да си гледаме добре пчелните семейства, да сме достатъчно професионалисти. Тогава нещата ще си дойдат на местата.

Коментари (0)
Няма коментари.

Добави коментар