Диляна Славова – изпълнителен директор на Националната асоциация на млекопреработвателите
- Г-жо Славова, ръководената от Вас Национална асоциация на млекопреработвателите (НАМ) спечели проекта „Информационен проект за промотиране на млечни продукти - бяло саламурено сирене и кашкавал, на вътрешния пазар в Германия и Испания". Разкажете за него.
- Това е първият проект, спечелен самостоятелно от българска бизнес и браншова асоциация пред Комитета по промоции в Генерална дирекция „Земеделие и селски райони" в Брюксел. Той цели промоцията на наши млечни продукти - в случая сирена и кашкавали, краве и овче, в двете целеви държави - Германия и Испания. Това е продиктувано от интереса на нашите членове- преработватели да могат да разширят пазара на своите млечни продукти в Общността.
Избрахме Германия, защото тя е била традиционен партньор на страната ни по отношение на износа на наши сирена и кашкавали в миналото, а сега просто искаме да възстановим тези бизнес отношения. Ще разчитаме много и на контактите, които нашите членове вече имат и изградената дистрибуторска мрежа. За съжаление Испания е страна, с която нямаме толкова интензивни контакти по отношение на експортните традиции на български млечни продукти, но за сметка на това, там живеят много наши сънародници. Тя е средиземноморска държава, която има подобни вкусови традиции към сирената и затова сме се насочили към този пазар. Целта ни е тепърва там да навлизат български сирена и кашкавали. Проектът е на стойност 3 млн. и 170 хил. евро, като 50% от финансирането е от ЕК, 30% - от МЗХ, и 20% от НАМ. Надяваме се да напомним на целевите държави от ЕС, които сме избрали, за съществуването на традиционните български млечни продукти - сирена и кашкавали и да привлечем интереса върху вкусовите им качества.
- Какви дейности включва проектът за популяризирането на нашите сирена и кашкавали?
- Проектът преди всичко включва информационни дейности и дейности по участия в панаири и изложби. Ще се състави готварска книга, в която ще има традиционни рецепти с нашите сирена и кашкавали. Ще бъдат организирани презентации за българския млечен сектор, ще има точки на продажби на млечни продукти в супермаркетите на съответните държави в по-големите градове. Разбира се, ще има участие на български млекопреработватели в големи хранителни изложения за млечния сектор в Германия и Испания. Проектът е с продължителност 3 години и сме
горди с факта, че той беше класиран на едно от първите места, което е голямо постижение за българския млечен сектор. В момента кандидатстваме с втори проект, който се отнася до промотирането на наши сирена и кашкавали на пазара на трети страни, а именно Норвегия и Обединените арабски емирства.
Проектът в момента е в МЗХ и следващата стъпка по процедурата е изпращане в Брюксел и разглеждането му в Комитета по промоции в ЕК. Особеността в него е изборът на една държава като Обединените арабски емирства, в която сме имали изключителни традиции в износа на млечни продукти. Избрахме Норвегия, страна, в която нямаме традиции, но бихме искали да представяме нашите млечни продукти и да възбудим интереса към тях. Норвегия е изключително модерен и интересен пазар за ЕС, тъй като е северна държава и участва в европейското икономическо пространство и според нас млечните продукти могат да намерят добър прием там. В тези проекти участват всички членове на НАМ, които произвеждат сирена и кашкавали - както големи производители, така и по-малки. Единствената им цел е да наложат вкусовите качества на българските сирена и кашкавали.
- Каква е позицията Ви по развихрилите се спорове относно патента за закваската на българското кисело мляко?
- Този спор е породен от неразбиране и некоректно използване на понятия като патент, лиценз, географско наименование по отношение на българското кисело мляко и българското бяло саламурено сирене. Държавната фирма „ЕЛ БИ Булгарикум", и частната фирма, която също „притежава" патента, всъщност са вписани като ползватели на географското означение „българско кисело мляко" (наименование за произход).
Смятам, че не може да има патент за производството на традиционното българско кисело мляко и българско бяло саламурено сирене, тъй като патентът предполага създаването на един изцяло нов продукт. Производството на кисело мляко е наследство от нашите предци, а в случая става въпрос за географско наименование, което преработвателите ползват. Важно е да се знае, че тази процедура е отворена и всеки един млекопреработвател, който произвежда традиционни млечни продукти, може да бъде вписан от Патентното ведомство срещу съответната такса, като ползвател на тези имена - кисело мляко или бяло саламурено сирене.
-Какво е мнението Ви по взетото от МЗХ решение млечните продукти с растителни мазнини да бъдат обозначени по друг начин?
- Това е доста спорен въпрос, нееднократно обсъждан с НВМС. Решението за обозначаването на мляко, сирене, кашкавал, млечен продукт, т.е. само на продукти, които произхождат от мляко без други добавки, е в духа на Регламент 1234 на ЕК. Право на потребителя е да знае какво консумира и това трябва да бъде обозначено и на етикета, и на цялостната опаковка на продукта. Ние сме държава членка на ЕС, трябва да спазваме европейското законодателство и регламентите. От друга страна, не трябва да налагаме повече рестрикции и забрани, отколкото позволява европейското законодателство. Във всяка страна членка има продукти, както от високата, така и от ниската ценова гама. Така е и у нас. Продуктите от високата ценова гама са направени по изискванията на БДС, който не е задължителен за производителите, но някои го спазват. В ниската гама всички съставки и добавки, които се влагат, трябва също да бъдат обозначени на етикета.
Решаваща е ролята на потребителя, който избира, но той трябва да е добре информиран. Важни са и покупателните му възможности, още повече във време на световна икономическа криза. Дори да е описан подробно съставът на продукта върху етикета, болшинството от потребителите се ориентират към ниската ценова гама, показват наблюденията.
