Васил Николов, изпълнителен директор на ИАСРЖ
- Г-н Николов, Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството организира Национален форум на зооинженерите в България. Какво включва програмата на форума?
- Форумът е вече традиция. Събитието до миналата година се казваше „Зооинженер на годината”, но сега решихме да го направим малко по-разширено съвместно с развъдните организации. Събитието ще се проведе в два дни. Този път ще бъде изнесено във Велико Търново. Първият ден ще започнем с номинации в три категории на зооинженери на България. Казваме вече „зооинженер на България”, а не „зооинженер на годината”, тъй като пак се получи абсурдна ситуация. Оказва се, че бившият директор на Изпълнителната агенция г-н Желев е патентовал името „Зооинженер на годината”, което е смешно и трагично. Затова „Зооинженер на България” в три категории – „Зооинженер селекционер”, „Зооинженер предприемач” и „Зооинженер за цялостен принос в областта на селекцията”. Тази година номинациите бяха основно от развъдните организации. Има около 18 номинации, така че изборът ще бъде много труден. По-голяма част от номинираните наистина са достойни да бъдат зооинженери за тази година. Тази година Изпълнителната агенция работи в две насоки. Първата насока беше и приключи – създаване за пръв път в България на Национален регистър на племенните стада в България и на Национален регистър на мъжките разплодни животни. Паралелно с това направихме и каталог на генетичните ресурси в България. Този каталог ще бъде промотиран на този форум.
- Какво е съдържанието на каталога „Породите селскостопански животни в Република България”?
- Каталогът е на български и на английски език. Вътре са представени животни от всички породи, които се отглеждат в нашата страна и представляват нашите генетични ресурси. Каталогът е около 215 стр. Информацията е подадена от развъдните организации. Там са включени животни, като точно и ясно е какъв е развъдният статус на животните – кое изчезва, кое не изчезва, кое е застрашено, точният брой на животните, които се контролират от развъдните организации. Порода е само това, което се контролира от развъдната организация. Каталогът е изготвен със средства от ДФ „Земеделие” и ще го разпространяваме безплатно. От каталога може да се вади информация за нашите генетични ресурси. Това е най-достоверната информация. Изданието е цветно и почти 90% от снимките са наши и на развъдните организации. Каталогът е направен така, че на практика е дадена породната характеристика на дадената порода. Там са отличителните белези и особеностите на дадената порода. Всички развъдни организации ще представят своята дейност – в рамките на около 10 минути – кога са създадени развъдните организации, с какво са започнали, къде са в момента. Заедно с това представяне ще има дискусия, ще бъдат обменяни мнения накъде да продължи дадената работа, какво още искаме да се случи. Това ще бъде този национален форум. Участие са заявили 30 развъдни организации – всички развъдни организации, които са регистрирани в момента в страната.
- Има ли някоя по-интересна и екзотична порода селскостопански животни, която да се отглежда на територията на Република България и е представена в каталога?
- Много са любопитните и интересни породи. Като започнем с говедата – това е родопското късорого говедо и българско сиво говедо. Това са автохтонните породи говеда, които са представени. От овцете са представени пак всички. Като за първа година това са Софийската или Елинпелинската овца, Брезнишката овца, Маришките овце, Старозагорската овца, черноглава Плевенска овца и т. н. Всичко това са наши уникални генетични ресурси. От конете като автохтонна порода сме запазили една-единствена – това е каракачанският кон. За пръв път в каталога е представена дълггокосместата Калоферска коза с много интересни снимки. Представени са отглежданите в страната породи и линии птици, породи и линии свине. За първи път са включени и рибите със стопанско значение, които се отглеждат в нашата страна – това са шаранът, пъстървата и други.
Тази година Държавната комисия по породи животни, която се администрира от Изпълнителната агенция, призна съществуването на две породи кучета. Това са българският барак и българското гонче. Те също са представени в каталога, заедно с българското овчарско куче и каракачанското куче. Обхванати са всички видове. Всичко, каквото имаме като породи, е представено там. В каталога, тъй като беше направен анализ на състоянието – от 2009 г. (отчитам тази дата, тъй като тогава започнах работа) до настоящия момент – за 2 години, контролираната част на популациите се е увеличила. Броят на контролираните говеда, на говедата под селекционен контрол, е нараснал с около 40%, на контролираните овце – с около 50%, а на свинете, птиците и биволите, които бяха достигнали достатъчно висока величина (при биволите, да речем, се контролира 98% от популацията) не е отпаднало нито едно стадо и се е запазило нивото, което е постигнато. По същия начин стоят и нещата с местните автохтонни породи – няма нито една изгубена порода. Напротив – увеличава се числеността. По-рано съм работил в родопското късорого говедо и ще ви дам пример. Когато започнахме работа преди 7–8 години, ние започнахме с контрол на 50 крави. В момента се контролират 500 крави от развъдната организация на местните автохтонни породи говеда. И там, благодарение на помощта, която е за автохтонните породи, която е по мярка 214, породите се запазват, породите се увеличават. Няма да забравя, че при встъпването ни в длъжност имаше дори и депутатски питания, че се унищожава селекцията, че тъй като няма пари за генофонда, губим селекцията. Напротив, с огромно чувство на задоволство казвам, защото работим с такава добра организация.
Направихме Съвета по генетични ресурси и с него вече ние можем да работим много добре с развъдните организации. Тази работа, фактически, дава тези резултати. Ние насочваме тяхната работа, те ни подпомагат, координираме тяхната работа. Националният съвет по генетични ресурси предложи да бъдат подпомагани младите разплодни животни, да бъде подпомагано производството на мъжки разплодни животни, тестирането на мъжки разплодни животни. Имаме резолюция, че ще се разработи мярка, посочено е даже конкретно по коя програма, по която да се работи постепенно и в тази насока. Понеже бяха прекъснати нашите връзки със света и в момента се опитваме да ги възстановяваме. Една от връзките, която беше прекъсната – това е връзката с Европейската фокусна точка. Прекъснати бяха връзките с ФАО. Тази година е годината на изготвянето на така наречените „кънтри репорти”, тоест какво е състоянието на националните генетични ресурси в дадената страна. За жалост процедурата беше дълга – докато представим национални координатори, възникнаха проблеми и т. н. Ние не участвахме в подготовката и нямаме подготвен кънтри репорт, но ние ще изпратим този каталог, който е и на английски и в него са описани всички наши генетични ресурси.
- Има ли екзотични чуждестранни породи селскостопански животни, отглеждани в България, и кои са най-интересните от тях?
- Има и навлизат все повече. Да речем, тази година не знаех, въпреки, че съм и говедовъд, че в България се развъжда гасконско говедо. Имаме контакти със собствениците на гасконско говедо и искахме тази година да присъстват на Националното изложение по животновъдство, което направихме в Сливен. За жалост, фермите са там, където имаше шап, и не посмяхме да го направим, не беше удачно. Това е уникална порода, която се развъжда у нас. За жалост, ние нямаме традиция в месодайното животновъдство. Нямаме специализирани български породи овце и говеда за месо, които изискват специализирани технологии за отглеждане. Те не се отглеждат както млечните породи. Липсват традиции, а това е огромна ниша, тъй като има свръхпроизводство на мляко, все още има млечни квоти, докато за месото това не се отнася.
В последно време се проявява изключително голям интерес към месодайното овцевъдство и говедовъдство. За пръв път на 21 декември Комисията по породи ще се събере, защото е подадено заявление за лицензиране на дейността на месодайна порода в областта на говедовъдството – подадено е за лицензиране на породата лимузин (френска порода). Изключително щастлив съм от този факт, тъй като нямахме такава развъдна организация. Още една развъдна организация се готви да подаде заявление за лицензиране на породата абердин. Това за мен е много добро. Предстои ми среща с белгийски фермери, които искат да отглеждат на територията на нашата страна породата овце Ил дьо Франс. Това е порода, която е генетично картирана и е доказано, че тя е свободна от болестта скрейпи. Тази болест е от рода на лудата крава. Имах вече предварителни разговори с тях. Те попитаха каква е гаранцията, как ще продължим да осъществяваме контрол, как ще гарантираме, че и за в бъдеще ще можем да издаваме такива документи. На дадения етап им казах, че не можем, защото на практика като институция не разполагаме в генетична лаборатория, която да може да прави тези анализи.
В швейцарски проект е предвидено българско съучастие от страна на Изпълнителната агенция. Планира сее един от приносите ни да бъде чрез изграждане на референтна генетична лаборатория в Изпълнителната агенция по селекция и репродукция. В момента работим и в тази насока. Под наш контрол е породата Лакон, тъй като има само едно стадо. От месодайните породи – отглежда се породата Ил дьо Франс – за нея има развъдна организация, отглежда се Мутон шароле. Не говорим, че те са уникални породи – това са комерсиални породи, които се отглеждат в нашата страна. Що се отнася за свиневъдството – в повечето от добрите свинеферми, свинекомплексите – на практика целият генетичен материал, с който те работят – повечето са хибриди, световни хибриди. Само по този начин могат да се покрият огромните изисквания за качество на месото. За да бъде например свинското месо класифицирано по схемата S-Europe, за да получи най-висок клас, трябва да има 70% постно месо в трупа. Това при нашите породи, за жалост, не може да бъде постигнато.
