Витауташ Лиакас, професор по почвено плодородие в Латвийски университет
- Проф. Лиакас, защо решихте, че е важно да фокусирате вниманието на фермерите именно към отношението им към земята?
- Почвата е като жената. Към нея трябва да се обръщаме с вежливост и уважение, да имаме мек подход. Ерозията на почвите е световен проблем, а не само в България, независимо дали става въпрос за водна или за ветрова ерозия. В България условията са такива, че по-опасна е ветровата ерозия. Когато климатичните промени настъпват, когато имаме всички видове стрес - топлина, студ, суша, суховей, времето не предупреждава. И ние трябва да сме подготвени, да направим така, че растенията да понесат този стрес. На почти всички въпроси ние, учените, имаме някакъв отговор. Просто трябва фермерите малко да променят мисленето си. Защото дълго време химическата индустрия променя нашето съзнание, че всичко в живота трябва да се случва пряко или непряко с химически продукти. Както и ние хората сме свикнали - ако нещо ни боли, веднага взимаме лекарство против болката. Точно така и фермерът гледа растението. Ако то се разболее - веднага пръска с фунгициди. Ако посевът не расте - веднага внася торове. Но никой не обръща внимание на важното нещо - причината защо това се случва. Защо ни боли това или онова, защо растението се развива по различен начин от нашите очаквания - ето там трябва да търсим отговора. И ние подхождаме именно по такъв нетрадиционен метод, като гледаме първо каква е причината, от какво идва болката или от какво страда растенито. Търсим да изясним причината.
- Къде е мястото на фермера в тази ситуация?
- На първо място, разбира се винаги е фермерът, който трябва да се стреми към повече информация, да се интересува. Технологиите се развиват много бързо и той невинаги може да улови момента. Трудно е да разбере всички новости и да може да ги прилага. И много е важно фермерът да започне да гледа на почвата не само като на недвижимост и нотариални актове, а като на основен ресурс и основа за неговия бизнес. Да почне да гледа на почвата като на жив организъм, за който трябва да се грижи.
Фермерът трябва де обръща с уважение към почвата. Ако е дошъл тук за кратко и после иска да се премести на луната, тогава може да експлоатира почвата. Но по отношение на земята ние през цялото време взимаме кредит, който трябва да бъде връщан от следващите поколения. Може моят внук утре да ми каже: „Ей, дядо, ти защо ми остави на мен такава пепел, аз очаквах друго, защо позволи това да се случи? Аз искам да работя с тази почва, а не да играя в пясъчни ями...“
И пожелаваме винаги на фермера да има добра реколта в банката, да търси рекордите в банковата си сметка, а не само на отделни полета.
- Българските фермери склонни ли са да се учат и да прилагат новите технологии, щадящи почвата?
- Българските фермери са много интовативни, жадни за новостите в бизнеса. Когато ти им помагаш, те дори могат в дадена година да те изпреварят. За това помага и малко южният темперамент - българските фермери се стремят да действат бързо и искат да направят всичко сега и веднага. Аз вече пети селскостопански сезон работя с българските земеделци и мога да кажа, че тези, които се вслушват в нашите препоръки и в нашите разсъждения, считам, че правят много голям прогрес.
Автор: Валери Станев
