Мария Габриел, евродепутат ГЕРБ /EНП
- Г-жо Габриел, през последните две години схемата за кредитиране помогна усвояването по Националната програма по пчеларство да се увеличи от 82% през 2012 г. до 90% през 2013. А в този период размерът на отпуснатите кредити нарасна от 930 хил. на 1.5 млн. лв. Тези пари покриват ли нуждите, за които се ползват?
- Националната програма по пчеларство остава основният източник на финансиране и за подпомагане доходите на пчеларите. Самият факт, че толкова висок е процентът на усвояване показва, че пчеларите имат нужда от тези пари. Когато обаче се вгледаме във фактите и това до колко човека достигат средствата от Националната програма и колко остават извън нея, става много бързо ясно, че тя е крайно недостатъчна. Точно заради това продължаваме да повдигаме въпроса включително и тук в ЕП, въпросите задаваме на комисаря по земеделието г-н Чолош, за да идентифицираме повече възможности за финансиране в рамите на Общата селскостопанска политика, които са извън Националната програма по пчеларство. Да, това е програма, която работи добре, но тя е крайно недостатъчна, защото хиляди пчелари остават извън нея и възможностите, които тя дава за финансиране.
- Споменавате за повече възможности за финансиране, какви могат да бъдат те?
- На мой въпрос зададен на комисар Чолош, аз се радвам, че в рамките на Общата селскостопанска политика има и други възможности извън националната програма. Знаете, че една от идеите ни тук в ЕП беше да има субсидия на пчелно семейство за пчеларите. Това предложение, въпреки че беше прието от моите колеги в ЕП, те ме подкрепиха, не можа да срещне подкрепа в Съвета и в ЕК. Но сега в рамките на втория стълб – Програмата за развитие на селските райони- има ясни възможности за пчеларите. Те могат да бъдат включени в мерките, свързани с агроекологията, те могат да бъдат включени към отделна мярка и насочени към малките земеделски производители. Защото в рамките на Програмата за развитие на селските райони имаме основен приоритет агроекология: 30% от средствата. Кой повече от пчелите и пчеларите допринася за поддържане на биоразнообразието, чрез опрашването за това хранително-вкусовата верига и отделните растителни видове да съумяват да запазват целостта си? Ето това е сега голямото предизвикателство. Явно е, че има възможности за включване на пчеларите, за подпомагане на пчеларите в рамките на Програмата за развитие на селските райони, те просто трябва да бъдат заявени сега. Защото сме в ключов период, в който България дефинира своите приоритети за следващия програмен период.
- Какви са належалите нужди на българските пчелари към момента?
- Българските пчелари най-напред имат нужда от обединение. Това, което виждам в многобройните ни срещи, е, че съществуват страшно много организации, които организации нямат един представител, който да ги обединява и който да ги представлява. По този начин техният глас не може да се чува толкова силно. Това е едно голямо предизвикателство за тях – това обединение да се случи, за да имат организация, която да отстоява това, което искат. Дали ще бъдат промени в Закона за пчеларството, дали ще бъде неясен ангажимент от страна на правителството за това, че ще бъдат идентифицирани програмите за подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и по-специално в рамките на втори стълб, дали ще бъде включително и това да участват все повече и повече в международни изложения, където да бъдат популяризирани качествата и разнообразието на българския мед и пчелни продукти, защото ние имаме мед с наистина много високо качество и пчелни продукти. На биоразнообразие сме на първите места, но когато няма организация много трудно може тя да се популяризира. Ако имат такава и ако бъдат обединени, могат много по-лесно да се борят срещу определен тип практики, дали става въпрос за фалшифицирания мед, дали става въпрос за нещо, което задължително трябва да бъде премахнато, кражба на кошери, дали става въпрос за това да имат просто обмен на практики, да имат една платформа такъв тип обединение да им донесе място, където старите пчелари да предават опита на младите, които имат нужда да се възползват от тези знания, за да могат да продължат една българска традиция, каквото е пчеларството.
- Споменавате качеството на българския мед, достига ли българската продукция на пазарите на Запад?
- За съжаление, трябва да кажа, че съм доста резервирана тук в оценката ни. Няма пречка, която да не може да позволи български пчелни продукти да достигат, но това, ако се случва, то се случва благодарение на динамизма, мотивацията на български производители, които решават да излязат на този пазар. Факт е, че в срещите ни с пчеларите често се говори за това, че са много ниски изкупните цени на техните продукти. Съответно това, което привлича внимание, е как можем да направим така, че тези продукти, които могат да заминат на западате пазари да не бъдат изкупувани на безценица в България, в друга страна да бъдат продавани на съвсем различна цена. Конкретен пример – не може в България да се изкупува 2 евро килограм мед, а да бъде продаван в Германия за 12 евро. Това е предизвикателството пред пчеларите. За да може да се получи тази популяризация на първо време трябва да обърнем внимание на изкупните цени, защото това ще ги стимулира и те да инвестират в кампания, която да им позволи и на други пазари да бъдат представени. И след това, разбира се, много ясен ангажимент и от страна на държавата е да има такъв тип информационни кампании, които да говорят за качеството на българския мед, които да осигурят представителство на България на различните международни изложения, защото това вече пчеларите го правят. Де факто са доста по-напред от институциите независимо дали става въпрос за национални или европейски.
- Напоследък често се говори за проблеми с намаляващия брой на пчелите, за какви мащаби става въпрос?
- Високата смъртност на пчелите е един от основните проблеми. Става въпрос за много големи различния най-напред в отделните райони, ако някъде смъртността е 2 или 3%, на други места е 60%. Така че това е изключително обезпокоително. Междувременно сме наясно, че няма един единствен фактор за тази смъртност на пчелите. Няколко са. Както трябва да бъдат взети в предвид болестите, каквато е вароатозата, паразитите, по същия начин трябва да вземем предвид част от практиките, които имат пчеларите. Включително те самите говорят за това че, е необходимо да знаят младите пчелари, хората, които сега започват да се занимават с това, как се захранват пчелите, за да могат по този начин да не оказват въздействие и те върху тях. А нещо, което за нас беше много важно в ЕП, разбира се, това е успехът, който постигнахме със забраната за неоникотиноидни пестициди. Заедно с ЕК успяхме да я наложим тази забрана. Три вещества са забранени за две години. Тя започна от 1 декември 2013 г., защото имахме данни, че в Италия, във Франция, там, където тези три пестициди са забранени, има доста добри резултати. Така че сега имаме две години, за да видим дали наистина забраната на тези неоникотиноидни пестициди ще окаже влияние върху смъртността на пчелите. И, ако това е така, разбира се, ще можем да се замислим за още по-широк спектър от друг тип пестициди, които могат да оказват такова влияние върху пчелите.
- Тези забрани на европейски ниво дават ли отражение върху българските политики?
- Да, това е директива, т.е. България е задължена да спазва и аз точно заради това се радвам, че освен активността тук в ЕП и инициативата на комисар Бьорг, включително и българските пчелари изразиха много активно мнение, точно защото то е валидно за всички страни в ЕС.
- Преживяваме една от най-меките зими досега, което причини притеснения у пчеларите. Доколко е проблем топлото време през последните месеци и какви са икономическите и екологичните последици?
- Разбира се,че всяка такава промяна във времето може да бъде истински източник на безпокойство особено, когато става въпрос за растенията, когато става въпрос за пчелите. Не бих могла да кажа как точно ще се отрази. За всички ни е ясно,че по пътя на логиката това време не е нормално за реколтата, не е нормално за цъфването дръвчетата, за растенията. Знаем, че пчелите именно там търсят своята храна. Надявам се все пак да не се сбъднат най-мрачните прогнози. По-скоро дано има едно необходимо равновесие между това да няма висока смъртност сред пчелите и междувременно продукцията да не спадне драстично. За съжаление тук никой от нас не може да окаже каквото и да е влияние. Това е природата. Важно е обаче да се търси равновесието между това, което стопаните могат да направят като помагат и за отстраняване на болести, и за доброто развитие на пчелните семейства в България. Оттам нататък не мисля, че някой от нас би могъл да направи каквото и да е било свързано с природата.
