Марина Иванова – фермер, село Сърнец, Добричка област
- Г-жо Иванова, вече 15 години сте в животновъдния бранш. Отглеждали сте различни животни, сред които свине, пилета, овце, кози, дори и щрауси. Сега 14 души намират прехрана в модерната ви млечна ферма от европейски тип. Колко животни отглеждате?
Имаме стадо от 330 говеда – 176 дойни крави. Останалите са юници и малки телета.
Отглеждаме и 190 броя овце, от които 104 овце-майки. Засега нямаме намерение да увеличаваме броя на животните поради ред причини, най-много кравите да достигнат 200 глави и това е.
- Какви инвестиции направихте през годините?
Имаме 3 спечелени проекта по програма САПАРД. С първия през 2001 г. изградихме доилна зала и млекосъбирателен пункт. През 2004 г. с втория проект закупихме техника за обработка на земята, за да можем да произвеждаме продукция за храна на животните. Година по-късно фермата ни спечели трети проект по САПАРД на стойност 1,200 млн.лв. Така успяхме да закупим 31 юници от Австрия от породата Симентал. Разширихме доилната зала, направихме свободно боксово отглеждане. Особено сме доволни от собствената ни мелница за производство на фураж, както и от фуражо-раздаващото ремарке. Така намалихме себестойността на фуража, като купуваме само добавките. Идеята на всички тези проекти е да успеем да автоматизираме производството и да намалим ролята на субективния фактор.
- Планирате ли да кандидатствате по мерките на ПРСР?
Оказва се, че всяка година инвестираме в нещо. Имаме идеи, които са подходящи
за ПРСР – за изграждане на път, язовир, работа по ландшафта, но в тази криза не смеем да рискуваме.
- Как се оцелява със животновъдство в тази криза?
При нас вече всичко е подредено и нямаме спънки в пряката работа. Проблемите обаче са от друго естество. Например проблемът с изкупвачите на мляко, които предлагат ниска цена. През зимата беше 55 ст. за литър, сега стигнахме до 50 ст., през миналата година – до 40 ст., което е на ръба. Всъщност като цяло сме на ръба, но оцеляваме. Дневният ни добив на мляко е между 1500 до 2000 кг. Преработвателите на мляко и млечни продукти в региона са няколко и те успяват да диктуват условията.
- Има ли възможност за обединение на производителите, за да поставят своите изисквания и да определят цената?
Производителите сме много – дребни, едри, всякакви, но най-важното е, че не сме единни и преработвателите успяват да ни пречупят. Всеки сам си договаря цената и така се стига до сривове, които не покриват дори разходите по добиване на млякото. За в бъдеще се надявам като производители да узреем за идеята да бъдем обединени, защото нещата стават все по-зле.
- Искате да кажете, че един прекупвач печели повече от самия производител?
Да, особено в зърнопроизводството е така. До миналата година продавахме реколтата си на прекупвачи и те на практика си калкулираха по-голяма печалба от нас. След като навлязоха румънски фирми, се оказа, че румънският пазар е по-изгоден за нас и вече две години работим с тях, по-доволни сме от това, което получаваме. Това ни помогна да преодолеем кризата.
