Птицевъдството изисква пълно себеотдаване

Снимка:

Евгения Кунева, птицевъд от с. Узуните, община Габрово

- Г-жо Кунева, как решихте да се занимавате с птицевъдство?

- Съпругът ми се занимаваше преди години с такъв бизнес. Когато стартираха европейските програми, решихме да кандидатстваме по мярката „Млад фермер“. Тя ни даде възможността да продължим да отглеждаме пилета и да се развиваме като стопанство. Областната служба „Съвети в земеделието“ в Габрово ни помогнаха да разработим проекта, заедно решихме кое е най-удачно за нас, как да попълним документите. Кандидатствахме и ни одобриха, а през 2009 г. подписахме договора. Тогава започнаха да се случват реално нещата.

- С колко пилета започнахте?

- Започнахме с 1 000 пилета, като трябваше за петте години на договора да достигнем растеж до 4 000. Тогава такъв беше максималният капацитет на сградата, която имаме. Първата година отглеждахме 1 000, но още на втората достигнахме 4 000, а сега вече са 8 000.

- Това означава, че продължавате да се развивате и след проекта по ПРСР…

- „Млад фермер“ ни накара да гледаме напред, да мислим какво още можем да направим, имаме идеи за още по-сериозно развитие и се надяваме пак с помощта на служба „Съвети в земеделието“ да кандидатстваме и по други мерки, които новата Програма за развитие на селските райони предлага и да се справим.

- Разкажете повече за самия проект.

- 25 000 евро беше цялата му стойност. Платиха ги на два транша. Първият получихме при подписването на договора, а втория – на третата година, както беше заложено в договора. С парите по проекта направихме хранилките за пилетата, които струват около 10 000 лева, и силоз за съхранение на фураж, който е извън сградата. За да отговорим на санитарно-хигиенните изисквания, трябваше да изградим дезинфекционна площадка и да направим ограда на целия обект, за да бъде ограничен външният достъп. Парите стигнаха за тези дейности, но ние инвестирахме още – купихме поилки, монтирахме вентилатори, защото са изключително важни за нормалния микроклимат в птицефермата.

- 8 000 пилета сигурно трудно се гледат. Кой е най-рисковият етап в цялата технология?

- Най-сериозни рискове има в първите дни от отглеждането на партидата. Тогава пилетата са най-лабилни. По-трудно се адаптират от люпилнята към външните атмосферни условия. Тогава, пък и по време на целия период на угояване непрекъснато се следят факторите на средата – температура и влажност. Имаме температурен датчик, който включва и изключва вентилаторите. Палим и печки през първите 4-5 дни, защото температурата трябва да е 32 градуса.

- Как се справяте с реализацията на угоените пилета?

- Имаме договор с фирма, която ни предоставя еднодневните пилета и фуража, а когато достигнат необходимите килограми, ни ги изкупува. За нас това е по-добрият вариант, защото ни остава да мислим само за условията на отглеждане и да се спазва технологията. Зареждаме пилета от френската порода Дюк, при които стандартната смъртност е 3%, а при останалите е 4%. Този начин на работа ни дава възможност да прогнозираме и крайния резултат. Когато си свършим добре работата, смъртността ще е ниска, а растежът – висок, което ще ни гарантира доходите. Работили сме и без договор, но е доста трудно. Цените непрекъснато се променят, няма как да правим маркетинг, пазарите са несигурни. Когато сме обвързани с договор е съвсем различно.

- Качествени ли са фуражите?

- По принцип всяка фирма, която произвежда фуражи, си прави собствени рецепти. Тези, които ни доставят, са добри, защото резултатите го показват. Пилетата се хранят и имат добър прираст. През тази година кандидатствахме и по една програма за доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към животните. По нея се определя качеството на фуража и се следи да няма деоксиниваленол и за наличие на животински протеини. В нашия фураж няма такива, а това прави месото по-качествено и ние не се притесняваме, че в него има хормони на растежа. Получаваме фуража с марки, стикери и сертификати. Пломбите на партидите се премахват при нас и храната директно постъпва в силоза. Няма външен достъп до него, а фуражът постъпва в хранилките и няма начин да се зарази.

- Така, както ми описвате, сте на едно средно ниво на механизиране на процеса. Какво още може и трябва да направите, за да си облекчите работата и производството да стане по-ефективно?

- Сградата ни не е в много добро състояние. Нужен е ремонт на покрива, да се направи нова настилка. Когато е бетонова, почистването след всяка партида ще бъде по-лесно, а и така задължителната дезинфекция ще бъде още по-качествена. Мислим да монтираме фотоволтаици на покрива, които да покриват нуждите на производството от електроенергия. Освен модернизацията на тази сграда, обсъждаме възможностите за оборудването на още една, за да можем да увеличим още капацитета на всяка партида бройлери. Това, обаче, са планове за по-далечното бъдеще. На този етап трябва да подобрим условията в тази сграда, за да има по-добра рентабилност. Вместо, както сега гледаме 4 партиди, ще можем да отглеждаме поне 5.

- Ползвали ли сте кредити от банки? Как се отнасят банките към такива земеделски стопани като Вас?

- Не се е налагало, Слава Богу, но може и да се наложи. Ако кандидатстваме за модернизация на фермата, ще трябва да ползваме кредит. Надявам се, ако ни одобрят проекта във фонд „Земеделие“, това да е достатъчна гаранция пред банките, че ще го изпълним.

- Има ли много други стопани в региона, които като вас угояват пилета бройлери?

- Много – не, но има. Преди време бяха повече, но през последните години изискванията към това производство се увеличиха. Който е успял да се справи с тях, продължава да работи. В района има 5-6 ферми, които отговарят на европейските изисквания. Тази работа изисква пълно себеотдаване. Тук няма работно време, няма дневни или нощни смени. Когато се налага, винаги трябва да сме при пилетата.