Лозарите трябва да извършват редовен мониторинг на масивите и при съмнение незабавно да уведомяват компетентните органи
- Г-н Рачков, в района на Свищов беше открита болестта Златисто пожълтяване по лозата. Как реагира Българската агенция по безопасност на храните?
Предполагам, че са спазени европейските регламенти и директиви. Обичайно се въвежда карантинна зона около заразеното лозе, която трябва да бъде с радиус поне 2,5 км. През пролетта и лятото вероятно ще бъде извършен оглед на цялото лозе, за да се установи какъв брой растения са засегнати.
Изискването е, че ако заразените лози са над 25%, се издава заповед за изкореняване на цялото лозе. Ако са под този праг, се премахват само отделните болни растения. Предполагам също, че е сформиран щаб, който ще работи по случая.
- До каква степен тази болест може да се разпространи у нас в следващите години?
Не мога да гадая и не искам да създавам излишна паника сред лозарите. Но ще дам примери от други европейски държави, за да стане ясно колко сериозен е рискът.
Във Франция болестта е под контрол, но въпреки това около 400 хиляди хектара – половината от всички 800 хиляди хектара лозя – са под строг фитосанитарен надзор заради нейното наличие.
В Унгария ситуацията е още по-показателна – страната има 22 лозарски района, като 21 от тях вече са засегнати от заболяването.
- Как беше установено първото огнище край Свищов?
Става дума за първо установено огнище, открито през миналата година. Собствениците на лозето са забелязали симптоми, които не са разпознали, и са потърсили съдействие от Института по лозарство в Плевен. Там са преценили, че става въпрос именно за това заболяване.
Пробата е изпратена в Централната лаборатория на БАБХ, където чрез PCR анализ е потвърдено наличието му. Това се е случило благодарение на адекватната реакция на стопаните.
Важно е да се знае, че заболяването има особеност – проявява се през следващия вегетационен период. Тоест, това, което е открито през септември 2025 г., всъщност е резултат от заразяване през 2024 г. Съответно през 2026 г. ще стане ясно колко растения са били заразени през 2025 г.
- Какви са симптомите на болестта?
Болестта се разпространява по три основни начина. При кратки разстояния – чрез вектор-преносител, който представлява вид цикада. Това не е местен вид – внесен е от Северна Америка, както и самото заболяване.
Лозарите трябва да следят за нея чрез жълти лепливи уловки в периода юни–септември, като ги проверяват и подменят на всеки две седмици. Цикадата се заразява от болно растение и остава преносител през целия си живот.
Що се отнася до симптомите – при белите сортове се наблюдава пожълтяване на листата, а при червените – зачервяване. Това обаче не е напълно сигурен признак, защото подобни симптоми могат да се появят и при други заболявания.
Затова най-важно е да се следи самият преносител и да се води ефективна растителна защита срещу него.
Другите начини на разпространение са чрез заразен посадъчен материал и чрез инструменти при резитба, когато инфекцията може да се пренесе от болно към здраво растение.
- Как се води химична борба срещу цикадата?
Ефективни са препарати от групата на пиретроидите. Обикновено с две третирания – през юни и юли – може да се постигне добър контрол.
Важно е обаче да се определи точният момент чрез мониторинг и използване на метода на сумата на ефективните температури. Това е работа за агроном или консултант по растителна защита.
- Има ли решение за биологичните лозари?
На практика няма. В България няма одобрен препарат за биологично земеделие, с който да се контролира тази цикада.
Ако в биологично лозе се установи зараза, дори и в отделни растения, стопаните ще бъдат принудени да използват химични средства. Това означава загуба на биологичната сертификация и сериозни финансови щети, тъй като продукцията вече няма да може да се предлага като биологична.
- Може ли заболяването да бъде овладяно?
При добре поддържани лозови масиви – да, при стриктна фитосанитарна дисциплина.
Големият проблем са изоставените лозя и лозите в частни дворове. Там практически не може да се упражнява контрол и те се превръщат в резервоар на заразата. Цикадата може да се развива и върху други растения, което допълнително усложнява ситуацията.
Ограничаването на подобни заболявания става със строг контрол и национален мониторинг. Не бива отговорността да се прехвърля само върху БАБХ – браншовите организации също трябва да бъдат активни.
- До какви загуби може да доведе това заболяване?
При заразяване над 25% лозето се изкоренява. Това означава до 100% загуба. Възстановяването на един лозов масив отнема години, така че икономическият удар е изключително тежък.
- Какво е вашето послание към институциите и лозарите?
Необходима е по-добра информационна кампания и яснота за риска. Не става дума за създаване на паника, а за информираност.
Сериозен проблем е липсата на механизъм за компенсации в растениевъдството. За разлика от животновъдството, тук стопаните понасят изцяло загубите. Затова държавата трябва да създаде такава процедура.
А към лозарите – те носят отговорност за фитосанитарното състояние на насажденията си. Трябва да извършват редовен мониторинг и при съмнение незабавно да уведомяват компетентните органи.
Интервю на Светла Стефанова
