Първото огнище на нелечимата карантинна болест поставя под риск традиционни сортове и хиляди стопанства у нас
Какво означава това за българските лозари?
Жълтата болест се разпространява ускорено в ЕС след 2010 г., а през 2025 г. вече е факт и у нас. България е изключително уязвима поради няколко фактора:
-
Икономическа структура: Голям дял малки и семейни стопанства с ограничени ресурси.
-
Сортово наследство: Сериозен риск за емблематични сортове като Мавруд, Мелник и Гъмза.
-
Климат: Благоприятни условия за вектора-преносител.
Последици от заразяването: Пътят към изкореняването
Болестта атакува проводящата тъкан, правейки растението неспособно да се храни. Резултатите са катастрофални:
-
Спад в добивите: В засегнатите райони производството може да намалее с до 80%.
-
Изкореняване: Ако заразата обхване над 20–30% от насажденията, се налага унищожаване на целия масив.
-
Карантина: Ограничава се търговията с посадъчен материал, което затруднява възстановяването.
Исторически урок: В края на XIX век филоксерата почти унищожава лозята в Европа. Днешната заплаха е различна, но мащабът на икономическия удар може да бъде сходен, ако не се действа навреме.
Как действа болестта и как да я разпознаем?
Причинителят е микоплазма, която се разпространява чрез цикадата Scaphoideus titanus.
Основни симптоми:
-
Листа: Пожълтяване (при бели сортове) или зачервяване (при червени), придружено с навиване на краищата.
-
Леторасти: Неузряване на дървесината и влошено развитие.
-
Плод: Стерилност или изсъхване на съцветията.
-
Диагностика: Поради неравномерното появяване на симптомите, често е необходимо лабораторно потвърждение чрез PCR анализ.
Основният преносител: Цикадата
Американската цикада Scaphoideus titanus е установена в Северна България още през 2006 г. Климатичните промени — меки зими и горещи лета — удължават нейния активен период и улесняват оцеляването на яйцата ѝ.
Как може да бъде ограничена заразата?
Тъй като няма ефективно лечение, фокусът пада върху превенцията и контрола:
-
На терен: Използване на сертифициран материал, редовен мониторинг и незабавна ликвидация на заразени растения.
-
Технологии: Използване на изкуствен интелект за разпознаване на симптоми и автоматизирани капани за следене на преносителя.
-
В разсадниците: Гореща обработка на младите растения (50°C) за унищожаване на патогена.
Ролята на държавата и стопаните
Българското законодателство задължава стопаните да поддържат добро фитосанитарно състояние и да уведомяват БАБХ при съмнение за зараза.
-
Компенсации: Земеделците могат да кандидатстват по държавни схеми за покриване на разходите за контрол на вредителите.
Само координиран подход между държавата, науката и производителите може да предотврати катастрофа в лозарския сектор. Въпросът е: ще успеят ли институциите да се задействат навреме
Източник: Климатека
Роман Рачков е част от авторския екип на Климатека, той е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.
