Интегрираният подход е единственият ефективен начин за контрол на опасния неприятел
Интервю с Татяна Величкова, главен експерт в дирекция „Оценка на риска по хранителната верига“ към ЦОРХВ
– Г-жо Величкова, черната златка създава сериозни проблеми на българските овощари през последните години. Какво стои зад рязкото увеличаване на популацията ѝ?
– Основната причина е агрометеорологичната обстановка през последните две-три години. Продължителните горещи и сухи лета, съчетани със сухи есени без валежи, създадоха идеални условия за развитието на този топлолюбив вредител. Именно високите температури и засушаването благоприятстват неговото намножаване и разпространение.
Не по-малко значение имат и изоставените овощни градини, както и недобре поддържаните дървета в частните дворове. Те се превръщат в своеобразни инкубатори не само за черната златка, но и за много други болести и неприятели.
Черната златка винаги е присъствала в България, но климатичните промени доведоха до значително увеличаване на популацията ѝ и днес тя представлява сериозна заплаха за овощарството.
– Разкажете повече за биологията на черната златка.
– Това е типичен топлолюбив вредител. При нормални условия жизненият му цикъл продължава две години. През последните години обаче вече има доказателства, че вследствие на по-високите температури и продължителното засушаване развитието може да се съкрати до една година.
Вредителят зимува като ларва в корените на дърветата и като възрастно насекомо в почвата. През пролетта, когато температурите се повишат, възрастните бръмбари излизат на повърхността. Първоначално се хранят по диворастящи гостоприемници в близост до овощните градини, а след това преминават към културните насаждения.
– Какви са особеностите на възрастното насекомо?
– Черната златка е изключително подвижен бръмбар. Тя може да прелита на разстояние до 200 метра, което позволява лесно да се придвижва от изоставени или неподдържани градини към добре стопанисвани овощни насаждения.
По време на полет бръмбарът издава характерен шум, а при кацане се чува отчетливо тупване по ствола. Интересното е, че при приближаване на човек насекомото се укрива от обратната страна на дървото или изпада в т.нар. каталепсия – преструва се на мъртво и пада на земята. Ако около ствола има трева, откриването му става изключително трудно.
– Как овощарите могат да разпознаят нападението още в ранна фаза?
– Един от първите признаци е наличието на множество окапали листа без дръжки около ствола на дървото. Това показва, че възрастните насекоми се хранят с листната маса.
Друг характерен симптом са пречупените върхове на младите леторасти.
След чифтосването женските снасят яйцата си в основата на стъблото, съвсем близо до почвената повърхност. След излюпването ларвите се вгризват в главния корен и страничните корени, където причиняват най-сериозните повреди. Само една ларва е способна да унищожи тригодишно овощно дръвче за една година.
– Кои овощни видове са най-уязвими?
– Черната златка напада както семковите, така и костилковите овощни видове от семейство Розоцветни. Освен ябълки, круши, сливи, кайсии, праскови и череши, тя може да се развива и по маслодайната роза, както и по декоративни видове от същото семейство.
При нападение от ларвите в областта на вгризването се наблюдава потъмняване и леко хлътване на кората. При кайсията и прасковата често се отделя смола, а при лек натиск мястото омеква – сигурен признак, че под кората се развива ларва.
– След като овощарите установят нападение в ранен етап, какви мерки трябва да предприемат? Добре ли е първо да се заложи на агротехническите практики?
– Да, агротехническите мерки са изключително важни и често са първата стъпка в борбата с черната златка. Една от най-ефективните е редовното окопаване около ствола на дърветата.
Женските трудно снасят яйца в рохкава почва. Освен това при обработката част от яйцата и младите ларви се изнасят на повърхността, където загиват от слънчевото греене или стават лесна плячка за птиците и други естествени врагове.
– Каква е ролята на напояването?
– Напояването също има съществено значение. Ларвите се придвижват трудно в добре овлажнена почва, а процентът на излюпените яйца намалява при достатъчна почвена влага.
Затова почвата около стъблата трябва да бъде не само добре обработена, но и равномерно овлажнена. Много овощари използват капково напояване, но то невинаги осигурява достатъчно влага в цялата зона около дървото. Там, където остават сухи участъци, женските предпочитат да снасят яйцата си.
– Какви други агротехнически мерки препоръчвате?
– Добра практика е увиването на стъблата с дишащи материали – фини мрежи, агротекстил или други подходящи покрития. Те създават механична преграда и възпрепятстват женските да достигнат до основата на стъблото, където снасят яйцата си.
– Възможно ли е възрастните бръмбари да се събират ръчно?
– Да, но този метод е приложим основно в малки овощни градини. При големите насаждения е трудно осъществим.
Най-подходящото време за събиране е рано сутрин, когато бръмбарите са по-слабо подвижни и се намират в основата на стъблата. С повишаване на температурите те се изкачват по дърветата и започват да се укриват, което значително затруднява откриването им. Механичното събиране може да се извършва и в късните следобедни часове.
– Има ли естествени врагове на черната златка?
– Да. Освен птиците, много добри резултати дават ентомопатогенните нематоди, които вече са разрешени за използване и в България.
Те се прилагат през пролетта и есента, когато ларвите са най-активни. Могат да се внесат чрез поливане, пръскане или инжектиране в почвата.
– Как действат ентомопатогенните нематоди?
– Това са микроскопични почвени организми, които активно търсят своя гостоприемник. След като проникнат в тялото му през естествените отвори, отделят симбиотични бактерии, които унищожават вредителя. Нематодите се развиват в него, а след това напускат и заразяват следващите ларви или възрастни насекоми.
Те са напълно безопасни за хората, пчелите и топлокръвните животни и представляват един от най-перспективните биологични методи за контрол.
– Има ли специфични условия за успешното им приложение?
– Да. За разлика от черната златка, нематодите се развиват най-добре във влажна почва. Затова тя трябва да бъде добре овлажнена поне 24 часа преди внасянето им и да се поддържа с оптимална влажност поне още десетина дни след това.
Научните изследвания показват, че най-висока ефективност се постига при приложение през май–юни и септември–октомври.
Освен това стопаните трябва да проявят търпение. Биологичният контрол не дава мигновен ефект, както химичните инсектициди, но осигурява продължително намаляване на популацията на неприятеля.
– Означава ли това, че овощарите трябва да изберат между биологичния контрол и химичната защита?
– Не. Биологичният контрол е много ценен инструмент, но не може напълно да замести химичната защита. През лятото, когато възрастните бръмбари летят, хранят се и снасят яйца, третирането с разрешени продукти за растителна защита остава задължителна част от интегрираната борба.
Много е важно да се използват само разрешени продукти и да не се експериментира с нерегистрирани активни вещества. Това гарантира както ефективността на контрола, така и безопасността на производството.
– Как трябва да се прилагат инсектицидите, за да не се развие устойчивост?
– Това е изключително важно. В България има регистрирани достатъчно продукти за растителна защита с различни активни вещества и различен механизъм на действие.
При последователни третирания продуктите трябва да се редуват. Ако едното пръскане е извършено с определено активно вещество, следващото трябва да бъде с препарат от друга химична група. Само така може да се ограничи рискът от развитие на резистентност при неприятеля.
– Възможно ли е черната златка да бъде овладяна, ако всички препоръчани мерки се прилагат правилно?
– Да, но успехът зависи от комплексния подход. Борбата трябва да започне още при създаването на новата овощна градина.
Посадъчният материал трябва да бъде сертифициран и свободен от вредители. Необходимо е да се инвестира в напоителни системи, защото доброто овлажняване на почвата значително затруднява развитието на черната златка.
Също толкова важно е дърветата да се поддържат в добро фитосанитарно състояние. Здравите растения са значително по-устойчиви на нападение.
– Какво предвижда Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения?
– Вече е разработено специализирано ръководство за контрол на черната златка с участието на експерти от Министерството на земеделието, Българската агенция по безопасност на храните, Центъра за оценка на риска по хранителната верига и Селскостопанската академия.
Освен това Националната програма за контрол на вредителите по трайните насаждения беше разширена и включва специален раздел за борба с черната златка. По нея овощарите могат да получат финансова подкрепа за закупуване както на продукти за растителна защита, така и на биологични агенти.
– Какво е Вашето най-важно послание към българските овощари?
– Черната златка е изключително адаптивен неприятел и борбата с нея не може да се основава само на един метод. Най-добри резултати се постигат, когато се съчетаят агротехническите практики, биологичният контрол и правилното приложение на продуктите за растителна защита.
Навременните наблюдения, добрата агротехника и последователното прилагане на интегрирани мерки са ключът към ограничаването на този опасен вредител и към опазването на овощните насаждения.
Интервю на Светла Стефанова
